Р Е Ш Е Н И Е

№ 8

гр. Перник, 12.02.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 475 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203, и сл. от АПК,вр.чл.1,ал.1 от ЗОДОВ

Делото е било образувано пред Районен съд Перник по иск от П.С.Н. ***, срещу Столична дирекция на вътрешните работи с адрес: гр.София, ул.Антим І, №5 с посочено правно основание чл.2, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.50 и чл. 52 от ЗЗД.

С определение № 5195/13.10.2015 г., постановено по гр.д.№04302/2015 г. на РС-Перник, съдията докладчик е препратил делото по компетентност на Административен съд Перник, като е приел, че въз основа на твърдените факти, обстоятелства и петитум, искът следва да бъде квалифициран по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, насочен срещу действия на административен орган, поради което е подсъден на Административен съд Перник. Настоящият състав споделя мотивите на районния съдия и намира, че делото му е родово и местно подсъдно, поради което следва да бъде разгледано от Административен съд Перник.

В искова молба, се твърди, че по отношение на притежаваният от него товарен автомобил, марка „***“, модел „***“- самосвал с рег. № РК **** АХ, са предприети принудителни административни мерки. На 27.06.2014 г., автомобилът е бил спрян за извършване на рутинна проверка, в хода на която се установило, че около рамата има следи от интервенция. На същата дата МПС-то е предадено заедно с два броя ключове за него и свидетелството му за регистрация на дознател при VІ РУП – София. С постановление изх.№38304/23.09.2014 г. е прекратена образуваната под същия номер прокурорска преписка, по описа на СРС и на 29.09.2014 г. товарният автомобил е върнат на собственика. За връщането се подписва разписка.

В исковата молба ищецът твърди, че вследствие на незаконното задържане на автомобила е претърпял имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 20 000 лв., за които претендира обезщетение, в едно със законната лихва считано от 27.06.2014г.

Ответникът – Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез процесуалния си представител, в отговор на исковата молба и в писмено становище оспорва иска по подробно изложени съображения и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.

Окръжна прокуратура Перник, чрез своя представител изразява становище за неоснователност на иска. Намира, че не е доказана едва от основните предпоставки за основателност на иска – действията / бездействията от които се твърди да са настъпили вреди не са незаконосъобразни. Прекратяването на прокурорската преписка не означава, че действия на полицаите са незаконосъобразни. Недоказани се явяват и претенциите по отношение на техния размер. Липсват убедителни доказателства, че действително са заплатени неустойки по договора за превоз, както и не са събрани доказателства относно това, че действително вредите върху автомобила са настъпили в следствие на бездействието на служителите в 06 РУ.

Предлага искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Административен съд - Перник, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните от фактическа и правна страна намира следното:

На 27.06.2014 г., около 14.00 ч., на Автомагистрала „Люлин” товарен автомобил марка „***”, модел „***” с рег.№РК *** АХ е спрян за рутинна проверка. В хода на проверката се установило, че около рамата на автомобила има следи от интервенция. Ищецът, като собственик на товарния автомобил го предал на полицаите заедно с два броя ключове за него, както и свидетелство за регистрация част първа и втора. Към образуваната преписка е приобщен и договор за покупко-продажба от 26.10.2009 г. В хода на разследването се установило, че при извършен ремонт на автомобила номера на рамата е изрязан механично и след това отново е заварен на същото място. Съгласно постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 10.09.2014 г. на прокурор от Софийска районна прокуратура, не са налице данни за извършено престъпление и не е установено да е налице противозаконна подправка на идентификационния номер на рамата. Не е налице такова въздействие върху номера на рамата на МПС-то, което да е довело до несъответствие с първоначалното му съдържание. С тези мотиви е прекратена прокурорската преписка с №38304/2014 г.

С разписка от 29.09.2014 г. процесният товарен автомобил е предаден на ищеца. Автомобилът не е върнат във вида, в който е бил предаден, за което на П.С.*** е издадено удостоверение. От съдържанието му се установява,че върху МПС-то са нанесени повреди – спукано предно стъкло, спукани две странични огледала, спукан пътепоказател, побитости по преден капак и тавана на автомобила.

От изложените фактически основания в обстоятелствената част на исковата молба, подадената уточняваща такава с вх.№ 2213/05.11.2015 г. се обосновава изводът, че предявената по делото исковата претенция е за обезщетяване на вреди, настъпили в правната сфера на ищеца от осъщественото незаконосъобразно действие от служителите на ответника. Това твърдение се поддържа и в съдебно заседание от адв.В.***, която заявява, че увреждането е настъпило от наложени принудителни административни мерки и действия на служители на 06 РУ при СДВР, които са били незаконосъобразни. В подкрепа на твърденията си се позовава на отказа на СРП да образува досъдебно произвоство.

Твърденията на ищеца, че е претърпял вреди от актовете или действията на администрацията на СДВР, следва да се разгледат по същество на спора като преценката следва да обхване въпросите дали е налице административен акт, дали той е незаконосъобразен, претърпени ли са от ищеца вреди и в какъв размер, налице ли е пряка причинна връзка между актовете и действията на ответника и настъпилите вреди за ищеца.

В конкретния случай искът е предявен от лице, претендиращо присъждането на обезщетение за претърпени от него имуществени, изразяващи се в: извършен ремонт на автомобила за сумата от 1050 лв.;

претърпени загуби и пропуснати ползи от неизпълнението на договор за наем на МПС с фирма „***” ЕООД в размер на 6000 лв., както и сумата от 10 000 лв. неустойка дължима по силата на същия договор.

Претендира и болки, страдания и претърпени душевни тревоги, породени от незаконосъобразните действия на служителите на 06 РУ на СДВР, които се оценяват от ищеца на 2950 лв. Върху общата сума от 20 000 лв., която се твърди,че би обезщетила имуществените и неимуществени вреди претърпени от П.Н.*** се претендира и законна лихва считано от 27.06.2014 г. до окончателното изплащане.

Исковете по глава ХІ от АПК са граждански и се базират на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение виновно ли са действали длъжностните лица .

Вредите, които подлежат на компенсация могат да бъдат имуществени-когато се накърнява имуществено патримониумът на правния субект, при претърпяна загуба или пропусната полза и неимуществени – когато се засягат сериозно личното достойнство на гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 от ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетения за вреди причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В настоящето производство, както се посочи по-горе, вредите се претендират от действия, за които следва да бъде установено, че са незаконосъобразни. Макар да е посочено в обстоятелствената част на исковата молба, че по отношение на П.Н.*** като собственик на процесния автомобил са предприети принудителни административни мерки в хода на процеса се установи, че те не се основават на индивидуален административен акт, който да е отменен като незаконосъобразен, а на извършена проверка от полицейските органи по реда на чл.109, чл.110 и чл.159 от НПК.

Основателността на иск по чл.1 от ЗОДОВ предполага установяването на едновременното наличие на няколко предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт, причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилият вредоносен резултат. При липсата на някой от елементите, изброени по-горе не може да се реализира отговорността на държавата.

В настоящия случай не е налице първата предпоставка на посочената норма. В исковата молба се претендират имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на служителите на 06 РУ при СДВР, но от доказателствата по делото не се установи същите да са осъществили правомощията си, по начин който да е в противоречие на закона. Ангажирането на отговорността на държавата предполага осъществена административна дейност, която да е незаконна. Не се споделя твърдението изложено в исковата молба и поддържано от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание, че отказът да бъде образувано досъдебно производство е основание да се приеме, че действията по задържането на автомобила са незаконосъобразни. Прокурорското постановление по силата на което е прието, че липсват данни за извършено престъпление не може да се приравни по правни последици на отменен административен акт и да се приеме, че всички действия преди постановяването му са незаконосъобразни.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че задържането на товарният автомобил е по повод възникнали основателни съмнения относно интервенция върху номера на рамата. Това обстоятелство е послужило за образуване на прокурорска проверка по преписка рег.№59960/2014 г. Извършвани са действия по разследването и в съответствие с правилата на НПК, които са довели до отхвърляне на съмненията за осъществено престъпление по чл.345а, ал.1 от НК. Дейността по разследването не е административна, макар да се извършват от служители на СДВР, който има белезите на административен орган. Претендираните вреди не могат да бъдат обезщетени по този ред.

Като действия предприети по административен ред могат да бъдат преценени задържането на автомобила на служебен паркинг от ответника. От разпитаните по делото свидетели-М. В. П.*** и О. А. В.*** се установява, че П.Н.*** е осъществявал транспортна дейност с товарен автомобил, като това е единствената работа, която за него и семейството му е източник на доходи. След задържане на автомобила от полицията е прекратил временно дейността си, като за периода на задържане не е могъл да извършва превоз по поетите от неговата фирма ангажименти. Задържането на автомобила е причинило множество тревоги и напрежение на ищеца, тъй като същият не е имал възможност не само да изпълни поетите ангажименти за превоз, но и е изпитвал затруднения при издръжката на семейството си. Наложило се е да взима често заеми, за да посрещне нуждите си.

Свидетелят О. А. В.***, твърди, което кореспондира и с приложените по делото писмени доказателства, че когато товарният автомобил е върнат на собственика от полицията е бил в състояние, което не позволявало да се ползва по предназначение и се е нуждаел от ремонт. Повредите на автомобила са описани и в удостоверение 29.09.2014 г. издадено от служител на ответника. Същите са отстранени от П.Н.***, като разхода за ремонта е на стойност 1050 лв. /вж.фактура №276/30.09.2014 г.; фактура №3553/07.10.2014 г. и фактура №2509/09.10.2014 г./. Ето защо не се споделя изложеното от представителя на Окръжна прокуратура, че вредите може да са настъпили при придвижването на процесния автомобил от служебния паркинг на СДВР до дома на ищеца в гр.Перник. Не се оспорва от ответника, че причинените вреди са настъпили при съхранението на МПС-то на служебен паркинг от времето 27.06.2014 г. до 29.09.2014 г., твърди се обаче, че те са резултат на природна стихия, поради което не се дължи репарирането им.

Процесният товарен автомобил-„***“, с ДК №РК***АХ, е повреден по време на престоя му на служебен паркинг във връзка с извършвано разследване от градушка. Тя представлява обективно събитие, което не може да се предвиди, нито зависи от волята на отговорното лице, в конкретния случай длъжностните лица от 06 РУП. Същото не е могло да бъде предотвратено независимо от положената грижа, поради това не следва да се вмени задължение на ответника да репарира претърпените материални загуби, които са причинени от природно явление.

Съгласно разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК, когато се твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразни действия, както е в настоящия случай, незаконосъобразността се установява от съда, пред който се предявява иска за обезщетение. С други думи, в хода на настоящото производство в тежест на ищеца бе да установи незаконност на действията на полицейските служители. От фактическите установявания по делото, направени въз основа на писмените и гласни доказателства, не се разпознават признаци на незаконосъобразна административна дейност, извършена от служители на ответника по задържането на автомобила. Липсва материална предпоставка за уважаване на иска, поради което същият се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, съдия при Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ изцяло иска, предявен от П.С.Н.***, с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Столична Дирекция на вътрешните работи, да му заплати сумата от 20 000 лв., представляваща имуществените и неимуществени вреди, причинени от приложени неоснователно и незаконосъобразно принудителни административни мерки изразяващи се в задържане до установяване на собствеността по отношение на товарен автомобил марка „***“, модел „***“- самосвал, с рег.№ РК****АХ, в едно със законната лихва считано от 27.06.2014 г. до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/