Р Е Ш Е Н И Е № 12

гр. Перник, 02 февруари, 2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

при секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 497/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Със заповед № 1599 от 18.ІХ.2015 г., кмета на Община Перник е разпоредил на “Кракра прес” ООД да премахне “Метален павилион”, намиращ се в УПИ ІХ- за озеленяване и пътен възел, кв. 42 по плана на с. Драгичево, общ. Перник. С правно неиздържана жалба, засегнатия субект, чрез представител обжалва заповедта, без да формира искане. Представя споразумение за разсрочване на финансови задължения към община Перник за минал период.

Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител оспорва основателността й, за това да се държи без основание общински имот, тъй като наемните отношения с оспорващия са прекратени отдавна. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Жалбата е процесуално допустима и неоснователна.

Между жалбоподателя и община Перник е имало валиден наемен договор за ползване на терен общинска собственост в с. Драгичево. Там от страна на жалбоподателя бил поставен метален павилион. Считано от 2013 г. договорът за наем на общински терен от 2005 г. с оспорващия е прекратен. За община Перник съществува парично притезание, по неизпълнение на задължение за плащане на наем в полза на общината от ползването на имота - публична общинска собственост за минал период.

Предмет на договора е бил ползването на имот – общинска собственост за 25 парко места. Не е отстъпено право на ползване на част от имота за поставяне на метален павилион.

Административният акт е издаден при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ. Съгласно чл. 56, ал.1 от ЗУТ, върху недвижими имот могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други), като изброяването не е изчерпателно. За такива обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. От приложените по административната преписка КА и КП, безспорно се установи, че процесният обект павилион, находящ се в северозападния край на общински имот от 3000 кв.м. от УПИ IХ – за Озеленяване и пътен възел е поставен противно на законовите разпоредби и такива на местната администрация. От изложеното и доказано от ответника, по представените по делото писмени доказателства (включително тези представени от жалбоподателя) се установява по категоричен начин, че процесния обект представлява "павилион", който обект изрично описан в примерно изброените преместваеми обекти в чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Това, че дали допълнително са извършвани действия по почистване на сметище, дали има трайно прикрепване към терена на огради и павилион не се променя факта, че поставения без разрешение и съгласуване преместваем обект представлява павилион, който в съответствие с чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с § 1, т.80 от ДР на ЗУТ, го определя като преместваем обект по смисъла на закона.

Обектът е определен като павилион, както в оспорваната заповед, така и в другите писмени доказателства, на основание на които е издадена същата.

В хода на административното производство не са допуснати нарушения на административно-процесуалните правила от категорията на съществените, които да опорочават воляизявлението на административния орган. Спазена е процедурата по чл. 57а, ал. 2 ЗУТ.

Съставен е констативен акт, срещу който е депозирано възражение от представител на жалбоподателя.

Фактическите констатации на ответната страна залегнали в мотивната част на оспорения административен акт не бяха оборени от жалбоподателя в хода на съдебния процес. Правилната преценка на административния орган по отношение на фактите предопределя и съответствието на заповедта с материалния закон. Съдът е длъжен да провери, дали установените от ответника фактически обстоятелства са верни и дали съответстват на относимите към тях разпоредби на ЗУТ. В административния акт е задължително да има пълно съвпадение, между установените факти и нареденото в неговия диспозитив. След като за преместваемия обект "Павилион" няма разрешение за поставяне на преместваем обект в съответствие с изискванията на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, както и изрично писмено съгласие на собственика на имота или валидно сключен договор за наем на заетата от обекта площ, съгласно чл. 56, ал. 5 от ЗУТ, то същият подлежи на премахване, както законосъобразно е разпоредил ответникът.

По изложените съображения, съдът приема, че подадената жалба е неоснователна и недоказана по своето правно основание и следва да бъде отхвърлена, постановената Заповед № 1599/18.ІХ.2015 г., като законосъобразна не подлежи на отмяна на основание чл. 146 АПК. Развитите в обстоятелствената част на жалбата твърдения и съображения на жалбоподателя не се подкрепят от събрания в процеса писмен доказателствен материал, като съдът извежда своите окончателни правни изводи при прилагане на правилата на разпределение на доказателствената тежест в процеса по см. на чл. 170, ал.1 АПК, защото ответникът доказа съществуването на фактическото и правно основание посочено в акта и изпълнението на законовите изисквания, които са го мотивирали при неговото постановяване, за да настъпят разпоредените с издаването му неблагоприятни за оспорващата страна правни последици.

При този изход на спора в полза на ответната страна, следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 600 лева юрисконсултско възнаграждение, определен на основание чл. 8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Кракра прес” ООД, ЕИК 113569508, с. Драгичево, общ. Перник, представлявано от Д.Я., срещу Заповед № 1599/18.ІХ.2015 г., издадена от кмета на община Перник.

ОСЪЖДА “Кракра прес” ООД, ЕИК 113569508, с. Драгичево, общ. Перник, представлявано от Д.Я. *** сумата от 600 /шестстотин/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: