Р Е Ш Е Н И Е № 13

гр. Перник, 10 февруари, 2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

при секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 514/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Б.Е.Б. *** оспорва законосъобразността на заповед № 313з-1371/13.Х.2015 г., издадена от Директор ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от три месеца. Излага оплакване и за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на дисциплинарното производство Иска отмяна на оспорваната заповед и присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител оспорва основателността й. В становище по същество излага аргументи, че оспорваната заповед е законосъобразна и подадената срещу нея жалба е неоснователна, като се дължи отхвърлянето й. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становището на страните във връзка с доказателствата по делото прие следното.

Жалбата е процесуално допустима и основателна.

Жалбоподателят е бил наказан на посочените правни основания затова, че 14.VІ.2015 г., като оперативен дежурен в ОДЧ към Първо РУ при ОД на МВР Перник е приел на ССР сигнал от ДНС 112 с паролата на оперативния дежурен в ОДЧ при ОД на МВР, с което е нарушил разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Инструкция с рег. № Із-1239/17.VІІІ.2006 г. за организацията и правилата за работа в мрежата за предаване на данни на МВР, според която: “Всеки служител, който трябва да ползва ресурси на мрежата, ги достъпва като използва собствено потребителско име и парола в домейн MVR.BG(…) от работна станция, принадлежаща на домейн MVR.BG(…) и носи отговорност за извършените с това име действия.” От прочита на тази разпоредба не се установява какво конкретно е нарушил жалбоподателя, след като приел по време на дежурство ССР сигнал от ДНС 112, а процесната технологична инструкция не визира в отделна разпоредба работата с ДНС 112 и не се намира връзка между дейността на жалбоподателя по времето на дежурство, но 13/14.VІ.2015 г., като оперативен дежурен при ОДЧ Първо РУ при ОДМВР Перник – отработен от него сигнал около 5 часа на 14.VІ.2015, постъпил от ДНС 112 - приложимостта на неизпълнената разпоредба от Инструкцията. Административният орган не представя доказателства, за това жалбоподателя да притежава собствена парола при изпълнение на преките си служебни задължения като “оперативен дежурен” към местен полицейски участък, такова изискване не е заложено и в типовата длъжностна характеристика за длъжността “старши полицай – полицай (дежурен) в РУП и УП”.

От фактите по делото и ангажираните от жалбоподателя, чрез пълномощника му гласни доказателствени средства се установи, че на 13/14 юни 2015 г. за времето от 8,30 до 8,30 на следващия ден в ОДЧ при ОД на МВР, като оперативни дежурни са били жалбоподателя и св. Г. Б.. Технологията на работа в помещението, където се дават дежурствата са, по неоспорени данни на свидетеля, съгласно показанията му, дадени пред съда са, че в това помещение дежурят оперативен дежурен за ОД наМВР и за Първо РУ на ОД на МВР. В помещението има една компютърна конфигурация към АИС на МВР, на която се получават различни сигнали или информационни данни. Задължението за оповестяване в системата е за оперативния дежурен при ОД на МВР, който разполага със служебна парола, която е дадена за разпознаваемост от информационната система. Компютърът работи с една парола и е в непрекъснат 24 часов режим на работа, колкото е работното време на даващите дежурство. Сигналите се приемат от двамата дежурни на един компютър, според това дали еди или друг ползва време за почивка, изпълнява други служебни задължения, но дежурството е такова, че компютърът не може да остане извън човешки контрол. В конкретиката на случая, около 5 часа на 14.VІ.2015 г. от ДНС 112 постъпва сигнал за нарушена нощна тишина в селото Рударци. Функционалното дежурство по това време се осъществява от жалбоподателя, т.к свидетелят е ползвал почивка. От приложената справка рег. № 3286р-9379/20.VІІІ.2015 г. е установено, че “пред комисията полицай Б.Б. заяви, че сигналът е получен от него и предаден на ОД на 02 РУП – Перник, а е приключен и вписан в дневника от инспектор Б., който по това време бил в почивка. При констатациите на проверяващите и в хода на проверката, видно от цялата справка не се обсъжда като установено нарушение, кой от давалите дежурство на 14 юни с каква парола работи и на какво основание. Становището на разследващата комисия, поднесено в цитираната справка е безмотивно по отношение на жалбоподателя, като се посочва, че следва да бъде дисциплинарно наказан за това, че не е изпълнил разпоредби на подзаконов (ЗМВР) нормативен акт, имал пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност и затова е предложил да се наложи дисциплинарно наказание “писмено предупреждение”. И двете разпоредби – тази по чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР са неотносими към ангажираната дисциплинарна отговорност на жалбоподателя.

Както постановява константната съдебна практика за проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на нарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител в МВР. В тази връзка неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. В настоящия случай дисциплинарно наказващият орган не доказа нито един от елементите на фактическия състав на нарушението с оглед ангажиране на отговорността на Б..

Видно от доказателствения материал действията на жалбоподателя са били съобразени със законовите изисквания и с вътрешните разпоредби във връзка с установената практика и организация на работата в системата на МВР.

Изложените факти от дисциплинарно наказващия орган, обуславящи дисциплинарната отговорност на жалбоподателя не кореспондират с цифровия израз на законовите основания. Посочената разпоредба чл. 199, ал.1, т.5 от ЗМВР предвижда ангажирането на дисциплинарна отговорност за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност като му е вменено нарушение за това, че жалбоподателят приел сигнал с парола на оперативен дежурен в ОД на МВР Перник. Не се установи, дали изобщо жалбоподателя като оперативен дежурен в Първо РУП на Областната дирекция ползва отделна парола за работа с АИС, монтирана на една компютърна конфигурация и кой е органа, който предоставя при някакви условия тези пароли. Жалбоподателят не е отговорен за това, а дисциплинарното нарушение е за неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Настоящият съдебен състав не може да открие съпоставка между изложените факти в заповедта и основанията, посочени като нарушени от жалбоподателя, обуславящи носенето на дисциплинарна отговорност. Заповедта е противоречива и неправилна. Изложените факти, обуславящи дисциплинарната отговорност на жалбоподателя не кореспондират с цифровия израз на законовите основания и няма единство между тях. В случая липсват факти и обстоятелства, липсва конкретика и не са ангажирани писмени доказателства, от които да се извлекат доводите на дисциплинарно наказващия орган. Не е налице ясно формулирана воля на органа, от която да е видно, че на 14.VІ.2015 г. по време на дежурство в ОДЧ и по точно когато другия дежурен ползва междучасова почивка, жалбоподателят да е длъжен да се регистрира в системаата с негова парола, каквато няма данни да му е предоставена. Не се установи от приложената ДНП-ка какво не е извършил жалбоподателя или е налице пропуск от страна на жалбоподателя да извърши, действия, които попадат в кръга на службата му. Тази липса не може да се преодолее по никакъв начин в хода на съдебното производство и наред с изложените съображения за материална незаконосъобразност на акта, състава е мотивиран да приеме, че се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 от АПК. Видно е, че в оспорваната заповед са дефинирани две деяния, а има наложено едно наказание, което също е процесуално нарушение предвид това, че лицето не знае кое е нарушението. При излагането на доводи от страна на ДНО за неизпълнение на разпоредби на ЗМВР и подзаконови нормативни актове по прилагането им, от една страна и за констатирани пропуски в изучаването и прилагането на разпоредби, регламентиращи служебната дейност.

Като краен правен извод, настоящият съдебен състав, приема, че оспорваната заповед е неправилна и се дължи отмяната й. В тежест на ответника по жалбата се присъждат деловодните разноски, сторени от жалбоподателя в размер на 460 лева, видно от приложения списък.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ

ОТМЕНЯ ПО ЖАЛБА на Б.Е.Б., младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част” към Първо РУП при ОД на МВР - Перник, Заповед № 313з-1371/13.Х.2015 г., издадена от Директор ОД на МВР Перник.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Перник да заплати на Б.Е.Б., ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на сумата от 460 (четиристотин и шестдесет) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението.

Съдия:/п/