Р Е Ш Е Н И Е № 14

гр. Перник, 08 февруари, 2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

при секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 586/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Г.З.Б. оспорва законосъобразността на заповед № 313з-1366/13.Х.2015 г., издадена от Директор ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от шест месеца. Излага оплакване и за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на дисциплинарното производство Иска отмяна на оспорваната заповед и присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител оспорва основателността й. В становище по същество излага аргументи, че оспорваната заповед е законосъобразна и подадената срещу нея жалба е неоснователна, като се дължи отхвърлянето й. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становището на страните във връзка с доказателствата по делото прие следното.

Дисциплинарното производство, срещу жалбоподателя е образувано за това, че на 14.VІ.2015 г. (по време на дежурство за времето от 8,30 на 13.VІ. до същия час на следващия ден), в качеството си на служител, началник на група ОДЧ при ОДМВР Перник не е предприел достатъчно действия по отработване на сигнал на граждани чрез РЦ 112 за нарушена нощна тишина в селото Рударци. По този начин е препятства изпълнение разпоредбите на чл. 20, ал. 2, т.2 и 3 от ЗНССПЕЕН 112; точки 26.2.1; 26.2.2;26.2.3 от утвърдени Правила с МЗ № 8121з-281 от 28.ІІІ.2015, както и чл. 19, ал. 7 от Инструкция рег. № Із-1239/06 г.

Безспорно е, че за посочения времеви период жалбоподателят, заедно със св. Борис Борисов са били оперативни дежурни в ОДЧ ОДМВР Перник. През телефон 112, директно свързан с компютърна конфигурация в дежурната стая е получен сигнал, че на увеселително заведение в село Рударци се нарушава нощната тишина; част от населението около заведението не може да почива пълноценно и се нарушава обществения ред. В хода на ДНП са събрани множество доказателства, че се е вдигал шум на посоченото място и време, което е индиция за нарушение на обществения ред и спокойствието на населението. Чрез РЦ 112 в ОДЧ е постъпил сигнал. Св. Б. е отработил сигнала, като го е прехвърлил за изпълнение на проверката по него на местно компетентното Второ РУ Перник. Последвал е отговор от полицейски служители по опазване на обществения ред, че на място е извършена проверка и обществения ред за това време на денонощието бил възстановен. Т.е. извършени са всички дължими действия по приемане и отработване на сигнала, подаден чрез РЦ 112, а от проверката на място се установява, че лицата предизвикали и допуснали нарушение на нощната тишина са предупредени.

Според констатациите на административно наказващия орган в заповедта, жалбоподателят „не е предприел достатъчно действия, по отработване на подаден от РЦ 112 сигнал за нарушаване на нощна тишина" с които да бъдат изпълнени разпоредбите на чл.20, ал.2, т.2 и т.З от ЗНССПЕЕН, на т. 26.2.1, т. 26.2.2 и т.26.2.3 от утвърдените Правила с МЗ № 8121з-281 от 28.ІІІ.2015, както и чл. 19, ал. 7 от Инструкция рег. № Із-1239/06 г.

Липсва яснота в израза „не е предприел достатъчно действия". Тази формулировка не дава информация в какво се изразява нарушението от фактическа страна, т.е липсва конкретика на основополагащ факт по делото, което е пречка впоследствие и за адекватна и правилна правна обосновка от страна на наказващия орган. По вменените нарушения на разпоредби от утвърдените правила т. 26.2.1 до 26.2.3 ДНО не е представил, а най вероятно не може да представи доказателства кой от двамата дежурни – жалбоподателя или свидетеля какво е нарушил, при положение, че св. Б. потвърждава, както е констатирано от проверката, че той е приел сигнала, завел го е в книгата, и го е отработил по направление Второ РУ за изпълнение. Формализирането за това, че нямало обратна връзка с НЦ 112 не може да се приеме като човешка грешка, тъй като такава не се доказва като неизпълнение на служебни задължения от страна на длъжностно лице. Абсурдно е да се вменява нарушение в този смисъл на жалбоподателя, за който се твърди, че по това време е бил извън помещението – показанията на свидетеля и материали по проверката за дейността на дежурните на 13/14 юни 2015 г. Разпитаният свидетел Б. Б. в съдебно заседание уточни, че заедно с колегата си Г.Б. е бил на дежурството в периода 13/14 юни 2015 г. като не са работили с пароли, предоставени по тази Инструкция, а дават дежурство при изпълнение изискванията на Инструкция № 1373/2010.. По думите на свидетеля инструкцията на практика не се прилага, пароли по тази инструкция не са давани на работещите на тази смяна, а те са по-специфични. Следователно организацията на работата им в този ден не е по реда на цитираната инструкция, поради което не може да се извърши нарушение на правните й норми.

В тази връзка твърденията в обжалваната заповед за извършено нарушение са в противоречие на материално правните разпоредби.

От събраните в дисциплинарното производство гласни и писмени доказателства не се установява, по безспорен и категоричен начин, че Г.З.Б. с деянието си виновно е извършил посоченото в заповедта нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2. т. 1 от ЗМВР "неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник министрите и главния секретар на МВР и преките ръководители".

Както постановява константната съдебна практика за проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на нарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител в МВР. В тази връзка неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. В настоящия случай дисциплинарно наказващият орган не доказа нито един от елементите на фактическия състав на нарушението с оглед ангажиране на отговорността на Г.Б..

Видно от доказателствения материал действията на жалбоподателя са били съобразени със законовите изисквания и с вътрешните разпоредби във връзка с установената практика и организация на работата в системата на МВР. От фактическа страна от РЦ112 е бил подаден сигнал за нарушаване на нощната тишина от увеселително заведение-дискотека в района до град Перник, който е бил получен и отработен по предвидения в закона ред от колегата на жалбоподателя, в какъвто смисъл са и констатациите на проверката – сигналът е приет, отработен – препратен по местна компетентност и отчетен като изпълнен на място от полицейски служители. Дали е върнат отчет на НЦ 112 е въпрос на доказване от страна на ДНО. В дисциплинарната преписка не се откри искане от страна на органа провеждащ дисциплинарно производство запитване от НЦ 112 кога според тяхната система е получен сигнала и как от ОДМВР е даден отговор, респ. от ОД в ОДЧ, както и това, при отработен сигнал дължи ли се отчет на НЦ 112 и кой трябва да го върне.

Изложените факти от дисциплинарно наказващия орган, обуславящи дисциплинарната отговорност на жалбоподателя не кореспондират с цифровия израз на законовите основания. Посочената разпоредба чл. 199, ал.1, т.5 от ЗМВР предвижда ангажирането на дисциплинарна отговорност за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност като му е вменено нарушение за това, че не е предприел достатъчно(колко и какви – не се установява) по отработване на подаден чрез РЦ 112 сигнал, без да е установено, че жалбоподателят е отговорен за това, а дисциплинарното нарушение е за неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Настоящият съдебен състав не може да открие съпоставка между изложените факти в заповедта и основанията, посочени като нарушени от жалбоподателя, обуславящи носенето на дисциплинарна отговорност. Заповедта е противоречива и неправилна. Изложените факти, обуславящи дисциплинарната отговорност на жалбоподателя не кореспондират с цифровия израз на законовите основания и няма единство между тях. В случая липсват факти и обстоятелства, липсва конкретика и не са ангажирани писмени доказателства, от които да се извлекат доводите на дисциплинарно наказващия орган. Не е налице ясно формулирана воля на органа, от която да е видно, че на 14.VІ.2015 г. по време на дежурство в ОДЧ и по точно към времеви период 04,43 – 05,10 ч. какви действия е извършил, респ. не е извършил жалбоподателя или е налице пропуск от страна на жалбоподателя да извърши, които попадат в кръга на службата му, по време за което е установено, че е бил в почивка. Тази липса не може да се преодолее по никакъв начин в хода на съдебното производство и наред с изложените съображения за материална незаконосъобразност на акта, състава е мотивиран да приеме, че се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 от АПК. Видно е, че в оспорваната заповед са дефинирани две деяния, а има наложено едно наказание, което също е процесуално нарушение предвид това, че лицето не знае кое е нарушението. При излагането на доводи от страна на ДНО за неизпълнение на разпоредби на ЗМВР и подзаконови нормативни актове по прилагането му, от една страна и за констатирани пропуски в изучаването и прилагането на разпоредби, регламентиращи служебната дейност. Неуточнените общи факти не дават право на органа да налага едно наказание, при положение, че е безспорно, отсъствието от работното място на жалбоподателя за посоченото време от дежурството му.

Предвид изводите на съда, че оспорваната заповед следва да бъде отменена е основателно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски. Последните са поискани в размер на 450 лева и така се присъждат.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ

ОТМЕНЯ ПО ЖАЛБА на Г.З.Б., старши инспектор, началник на група „Оперативна дежурна част” при ОД на МВР-Перник заповед № 313з-1366/13.Х.2015 г., издадена от Директор ОД на МВР-Перник.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Перник да заплати на Г.З.Б., ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева.

Решението може да се обжалва пред ВАС с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението.

Съдия:/п/