Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
гр.Перник,
02 февруари, 2016 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд – Перник, в публично заседание проведено на деветнадесети януари
през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
СТЕФАН СТАНЧЕВ
при секретаря Е.В., като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 595/2015 г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Със Заповед № 313з-1422/14.Х.2015 г., издадена от зам.-директор
ОД на МВР Перник, на основание чл. 194,
ал. 2, т. 1; чл. 197, ал. 1, т. 2; чл. 199, ал. 1, т. 5 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР
на младши инспектор – младши автоконтрольор І степен в група “Престъпления по
пътищата” към отдел “Криминална полиция” при ОД на МВР Перник – Р.Г.А. е
наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от три
месеца. Според ДНО, дисциплинарно наказания служител по време на работа на 01.VІІ.2015
г. в състава на автопатрул на патрулен автомобил с рег. №***, не е изготвил
доклад и в ежедневния отчет не е отразил, че системата АИС ВПК не функционира. Нарушението
на служебната дисциплина е по т. 7 от “Указания за работа на полицейските
служители със системата за видео наблюдение, монтирана в автомобил. Технически
характеристики и правила за работа”, утвърдени със министерска заповед № 8121з-197/2015
г. Извършено дисциплинарно нарушение – неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите на Министъра
на вътрешните работи, зам. министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители.
Като основание за издадената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, ДНО е посочил, проверка по писмо рег. № 7855р-5651/7.VІІІ.2015
г., на дирекция “Вътрешна сигурност” МВР; справка рег. № 1158р-5993/7.ІХ.2015
г., на Областна дирекция на МВР Перник, съставена от началник сектор ПП при ОД
на МВР Перник. С тези справки, адресирани до директора на ОД на МВР се предлага
полицейски служители да бъдат наказани със “писмено предупреждение за срок от
три месеца”, сред които и жалбоподтеля.
Срещу издадената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание е подадена жалба от дисциплинарно наказания служител Р.А.. В жалбата
са изложени оплаквания, че при издаване на заповедта са допуснати СПН, на
следващо място се поддържа, че заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание не съответства на установеното от проверката, не са обсъдени
обективни обстоятелства, че при връчване на заповедта за ДН, наказвното лице е
било в отпуск по болест. На 01.VІІ.2015 г., оспорващият бил на работа, в
състава на автопатрул от ПП, с автомобил, който е оборудван с АИС, но според
него и според показанията на свидетеля П., лицата от автопатрула не могат да
извършват каквито и да е действия по манипулация и вмешателство в работата на
системата, т.к. същата е автоматизирана и командните действия се извършват от
място различно от автомобила, с който наряда работи. Иска се отмяна на
оспорваната заповед и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – началник сектор Пътна полиция при
ОД на МВР Перник, в качеството си на ДНО, в писмено становище оспорва основателността
на жалбата. Поддържа се становище, че установеното в хода на проверката по
неизпълнение на служебни задължения от жалбоподателя е безспорно, а това е
наложила да се издаде оспорваната заповед, с която е наложено дисциплинарно
наказание.
Съдът, като взе предвид становищата на страните във
връзка с доказателствата по делото прие следното:
Не се спори, че жалбоподателят, на посочената в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание дата е бил на работа. Установено е, че автомобил с рег.
№ ***е оборудван с техническа система за заснемане – две камери за външно
наблюдение и една – за вътрешно и с аудиозаписващо устройство.
Свидетелят
е с непротиворечиви показания, че монтираната АИС не може да се манипулира от
вътре, докато автопатрула осъществява работата си.
При тематична проверка, осъществена от отдел “Вътрешна
сигурност” МВР се установили пропуски в работата на системите за вътрешно
наблюдение и звукозапис. Не са установени конкретни нарушения на полицейски
служители от “Пътна полиция” и от “Криминална полиция”. Писмото е с
уведомително – превантивен характер и е адресирано до директора на ОД на МВР. В
това писмо, е обективирано предположение на проверяващия орган/длъжностно(и) лице(а),
че неустановени полицейски служители не изпълняват служебните си задължения,
съгласно министерска заповед № 8121з-197/2015
г. Дадени са указания до директора на ОД на МВР Перник за предприемане на
действия за установяване на причини, довели до липсата на аудио запис от
системата за видеонаблюдение, монтирана в служебните автомобили. С резолюция от
7.VІІІ.2015 г., неустановено лице отбелязва “н-ци РУ; г-н Л.”.
В отговор на това писмо, от началник сектор ПП при ОД на МВР
Перник, до директора на ОД на МВР е подадена справка УРИ 1158р-5914/3.ІХ.2015
г., като са описани обективни причини за невъзможността системата да работи
нормално, поради технически дефекти. Автомобилът с рег.№ *** е посочен, като
такъв с изправна система. Със справката е предложено на директора на ОД на МВР
Перник да се накажат дисциплинарно 17 от 40 полицейски служители на ПП при ОД
на МВР Перник. Основателно възниква въпроса – с представянето на тази справка
на директора на ОД на МВР ли започва дисциплинарното производство срещу
жалбоподателя. От това следва и извода, че е нарушена разпоредбата на чл. 205,
ал. 1 от ЗМВР - Дисциплинарно производство се образува при наличие на данни
за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. Върху тази
справка е поставена резолюция “Да!” от неустановено лице, което по същината си
не означава да се започне дисциплинарно производство срещу служителите на пътна
полиция; не означава, че всички служители следва да се накажат дисциплинарно,
по причина, че дисциплинарната отговорност е лична.
Заповедта, предмет на оспорване е незаконосъобразна и
следва да бъде отменена.
Съгласно
чл. 204 на
ЗМВР дисциплинарното наказание “писмено предупреждение” се налага от
ръководителя на структурата по чл. 37. В конкретния случай това е Началникът на
сектор “Пътна полиция” - чл. 204,
т. 3 във връзка с чл. 37, ал. 4
от ЗМВР и чл. 9, ал. 1,
пр. 2-ро от ПУДМВР. С оглед на това нормативно разрешение, заповедта
е издадена от компетентен орган. Съдът приема, че оспорената заповед отговаря
на изискванията за форма - видно от съдържанието й, в нея се съдържат реквизити
по чл. 210, ал.1
от ЗМВР, макар и неиздържани и бланкетно поднесени. В частност в нея
са посочени фактическите и правни основания за издаването й и са посочени
доказателствата, въз основа на които за съда се наложи убеждението, че в
посочената като правно основание констатация по справка УРИ 1158-5993/2015 г.
не се отнася нито да автомобила, с който жалбоподателя е бил на работа, нито
самият тоя, като лице, за което са констатирани извършени нередности.
Следователно, тази справка се изключва от доказателствата, дали основание на
ДНО да прави тези констатации. Сумарната справка от 3.ІХ.2015 - № УРИ
1158р-5914, в която се предлага да бъде наказан жалбоподателя, наред с още много
полицейски служители, не е посочена в оспорваната заповед и същата не може да
се ползва, от ДНО, тъй като липсва в оспорваната заповед. По делото се установи
заповедта да е издадена при превратно упражняване на власт, тъй като не може да
се установи кога започва дисциплинарното производство и по разпореждане на кой
от органите по чл. 204 от ЗМВР се развива тази процедура.
Редът
за провеждане на дисциплинарното производство е уреден в чл. 205 и сл.
от ЗМВР. Преди всичко с оглед естеството на евентуалното
дисциплинарното нарушение - не тежко, а попадащо в хипотезите по чл. 198 - 202,
на основание чл. 208 от
ЗМВР дисциплинарното производство може да започне и без издаване на
нарочна заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото
действие за установяване на нарушението. Ако се приеме, че първо действие е
справката от 3.ІХ.2015 г. до директора на ОД на МВР, когато се предлага
изброените служители в ПП да бъдат наказвани, съдът не вижда, от тази справка,
какво е нарушението, за което жалбоподателя следва да понесе дисциплинарна
отговорност, освен това, че е посочен в справката като лице, което е дало
сведение № 313з-7762 от 24.VІІІ.2015 г., че не му е известно дали аудио
уредбата е в изправност.
Нормата
на чл. 205, ал.
2 от ЗМВР предвижда, че за изясняване на постъпилите данни
дисциплинарно наказващия орган може да разпореди извършване на проверка,
следователно не е длъжен. В случая такава не е разпоредена от никого. ДНО е
ползвал доказателствата, събрани в хода на проверка по установяване
техническата годност на системи за вътрешен видео и аудио контрол, извършена от
служители на МВР, които предполагат, че полицейски служители не
изпълняват служебните си задължения, вменени с “Указания за работа на
полицейските служители със системата за видео наблюдение, монтирана в
автомобил. Технически характеристики и правила за работа”. Според жалбоподателя,
след като е в отпуск по, не може да му бъде връчена заповед за налагане на
дисциплинарно наказание. Твърдението е неправилно. Видно от съдържанието на чл. 229 от
ЗМВР, налице е изключение от общото правило прекратяването на
служебното правоотношение на държавните служители в МВР може да бъде прекратено
през време на отпуск при налагане на дисциплинарно наказание уволнение. В този
смисъл всички изложени разсъждения за необходимите действия, които наказващият
орган е следвало да предприеме, когато наказаното лице е в отпуск по болест и
позоваването на инструкции за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР в
различните им редакции, са напълно ирелевантни.
Съдът
приема, че оспорената заповед противоречи на материалния закон, като
основанията за този извод са следните: жалбоподателят е наказан за неизпълнение
на задължението по т. 7 от “Указания за
работа на полицейските служители със системата за видео наблюдение, монтирана в
автомобил. Технически характеристики и правила за работа”. Съдът намира, че в
конкретния случай не е установимо лицето, което следва да изпълни вменено с
тази разпоредба задължение да се поддържа чистота на стъклата на автомобила.
Тази норма е неотносима и към вмененото нарушение, за което срещу жалбоподателя
е било образувано ДНПроизводство. Масата случаи при идентичност на налаганите
наказания е нарушение по т. 20 от “Указания за работа на полицейските служители
със системата за видео наблюдение, монтирана в автомобил. Технически
характеристики и правила за работа”. Задължението е безадресно. Липсата на
съответствие с нарушената от указанията норма, с тези по които се е развило
производството пред ДНО лишава заповедта от правна стойност. Не може
да се вмени като нарушение, за което се налага наказанието по чл. 199, ал. 1,
т. 5 от ЗМВР, безадресната разпоредба на т. 7 от Указанията, тъй като няма
конкретизиране на лицето, което следва да чисти прозорците или да е слагало
преграда при видеозаснемането, а от това
няма и не може да има връзка със словесното описание на нарушението “не е
изготвил доклад и в ежедневния отчет не е отразил, че системата АИС ВПК не
функционира”.
За да
е налице обоснованост на извода на дисциплинарно-наказващия орган за наличие на
дисциплинарно нарушение, задължително се изисква спазването на реквизитите по чл. 210, ал.1
от ЗМВР при издаване на заповедта.
Посоченото
дисциплинарно нарушение е квалифицирано, като нарушение по чл. 194,
ал.2, т.1 от ЗМВР и чл. 199,
ал.1, т.5 от ЗМВР. Очевидно е, че изложените факти, обуславящи
дисциплинарната отговорност на жалбоподателя не кореспондират с цифровия израз на
законовите основания. Посочената разпоредба чл. 199,
ал.1, т.5 от ЗМВР предвижда ангажирането на дисциплинарна
отговорност за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност. Дисциплинарното нарушение по чл. 194, ал. 2,
т. 1 от ЗМВР предполага манифестиране на поведение, според което наказвания игнорира
нормативни разпоредби,изпълнението на които е пряко негово задължение, но от ДН
Преписка не се установява такова поведение.
По
тези съображения, съдът намира, че жалбата на Р.Г.А. е основателна и следва да
се уважи, като се отмени оспорваната заповед. Основателно е искането за
присъждане на деловодни разноски, съобразно приложения списък, които са 310
лева.
Предвид
изложеното, съдът
ОТМЕНЯ по жалба на Р.Г.А.,***, Заповед №
313з-1422/14.Х.2015 г., издадена от зам.-директор ОД на МВР Перник.
ОСЪЖДА
ОД на МВР - Перник да заплати на Р.Г.А.,***, сумата 310
(триста и десет) лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 -дневен срок от
съобщаването на страните.