Р Е Ш Е Н И Е № 16

гр. Перник, 11 февруари, 2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

при секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 601/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Със заповед рег. № 313з-1365/13.Х.2015 г., издадена от Директор на ОД на МВР-Перник на С.М.С. – началник група “Престъпления по пътищата” към отдел “Криминална полиция” при ОД на МВР-Перник е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от шест месеца за извършено нарушение на служебната дисциплина. Против тази заповед в законово установен срок е подадена жалба. В жалбата са развити оплаквания за незаконосъобразност на заповедта. Според оспорващия, чрез пълномощника му бланкетното и непълно посочване на правното основание е аргумент за неправилно прилагане на материалния закон за ангажиране носене на дисциплинарна отговорност. Излагат се оплаквания за допуснати СПН по време на дисциплинарното производство – не са обсъдени събираните от проверяващите доказателства, не е съобразено, че наказанието се налага за неустановен времеви период от 11 месеца, от което не се установява към кой момент от този период е извършено нарушение на служебната дисциплина или това е било системно нарушение, продължило 11 месеца; не са изложени мотиви, относими към конкретно нарушение на служебната дисциплина. Иска се отмяна на оспорвана заповед и присъждане на деловодни разноски по приложения списък.

Ответник по жалбата, чрез процесуален представител оспорва основателността й. Излага съображения, че заповедта е правилна и следва да бъде отхвърлена жалбата срещу нея.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното.

Жалбата е процесуално допустима и основателна.

Оспорваната заповед е издадена срещу жалбоподателя за това, че “извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР “неизпълнение на служебни задължения”, изразяващо се в това, че за времето от 02.VІ.2014 г. – 01.V.2015 г., не е изпълнил служебните му задължения да “организира, непосредствено да ръководи и контролира ….. опазване на обществения ред и пътния контрол по автомагистралите и главните пътища” , вменени му с типова длъжностна характеристика рег. № К-9807/10.ІХ.2010 г., вследствие на което не е изготвена заповед за организацията на работа и реда за осъществяване на дейности по контрол на пътното движение, съгласно Приложение 2 към чл. 18, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/20.Х.2014 г., не са изготвени указания за осъществяван пътен контрол по постове и маршрути, съгласно чл. 20 от Инструкцията и не е осъществявал месечно планиране на работа с технически средства, както и справки за съответствието на установените и запаметените технически средства нарушения и вето административно отношение.” Следва цифровото нормативно отразяване на нарушенията и на какво основание се налага дисциплинарното наказание.

В заповедта липсва излагане на факти и обстоятелства за установени нарушения за времевия период.

От прочит на заповедта в мотивната част не става ясно кога, при какви обстоятелства, при каква форма на виновно неизпълнение на служебни задължения; кое от множеството нарушения – по мнение на съда 3, а може да са повече или по малко, при неустановимата воля на ДНО, кога е извършено и дали се субсумира в приложимостта на общата разпоредба на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.

Атакуваната заповед е издадена по реда на чл. 205 и сл. от ЗМВР, като за описаното в нея дисциплинарно нарушение на жалбоподателя е наложено наказание по реда на по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Заповедта е издадена в писмена форма от компетентен орган.

Дисциплинарно производство се образува при наличие на повод и данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от държавен служител на МВР. На основание чл. 208 от ЗМВР, в случая не е необходимо издаването на изрична заповед за образуване на дисциплинарното производство. Издаването на такава заповед се изисква от ЗМВР само за определен кръг от нарушения, сред които процесното не попада.

Ако се приеме, че дисциплинарното производство е било образувано с изготвянето на справка от извършената проверка на назначената с министерска Заповед № 8121з-619/29.V.2015 г. по арг. от чл. 205, ал.1, във вр. с чл. 208, изр.2-ро от ЗМВР, която е била представена на вниманието на директора на ОД на МВР и е изведена с гриф “поверително”, то етапите на дисциплинарното производство които подлежат на проверка за законосъобразност са осъществените след това действие и е необходимо да са ясно отграничени.

Порядъкът, в който се е развило дисциплинарното производство не дава възможност да се отграничат стадиите му – кога следва да се приеме за образувано, кога да се изискат обяснения на служителя и от кой са изискани, запознаването му с докладната записка/справка/ с предложение за наказание, за да може лицето да вземе становище по фактите, които са приети за установени и така да се обезпечи правото му на защита. Следва да се отчете, че в жалбата правилно се обръща внимание на взетите от дисциплинарно наказваното лице обяснения от 9.Х.2015 г. по постъпили данни със справка № 02-73/20.VІІ.2015 г. от проверката на назначената комисия. Няма нищо конкретно за това, защо и за какви обстоятелства се искат обяснения, на което е отговорно, че лицето не желае да дава обяснения. Обясненията, които са искани са за обстоятелства, които текстово са част от оспорваната заповед, от което следва извода, че са лишени от въпроси, по които следва да се дават конкретни отговори, независимо от глобалния отговор, че лицето не дава обяснения.

Действително разпоредбата на чл. 208 ЗМВР дава възможност на органа да не постановява изрична заповед за образуване на дисциплинарно производство. И в тези случаи, обаче, дисциплинарно-привлеченото лице има правата по чл. 207, ал.8 ЗМВР, които има всеки държавен служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, а именно: да се запознае със заповедта по ал. 1 и с обобщената справка по ал. 7, което се удостоверява с подпис и дата; да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР; да се запознава с материали по производството и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения; да дава или да откаже да дава обяснения. Това, че има справка заведена от м. септември 2015 г. в секретно деловодство на администрацията на дирекцията не освобождава административния орган от задължението по чл. 171, ал. 3 във вр. чл. 170, ал. 1 от АПК, особено като се вземе предвид и публичността на производството пред съд.

Липсват доказателства жалбоподателят да е запознат и с изготвената от комисията по изясняване на случай справка. Предвид това, не следва да се приеме, че дисциплинарният орган е провел законосъобразно процедурата по установяване на фактите и обстоятелствата във връзка с нарушението и снемане на обясненията на жалбоподателя. Правото на защита на жалбоподателя е било накърнено, тъй като не е запознат със справката и констатациите в нея, в частност какви са относимите за него дисциплинарни нарушения, т.е. не може да се установи индивидуализация на нарушението или нарушенията, за да се цени законосъобразността на определеното и наложено дисциплинарно наказание. Т.е. в случая дисциплинарно наказващия орган не е изпълнил императивно вмененото му задължение да наложи дисциплинарно наказание едва след като прецени тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици, обстоятелствата при които е извършено нарушението, формата на вина, както и цялостното поведение на държавния служител по време на службата /чл. 206, ал.2 от ЗМВР/.

Решаващият състав констатира и допуснато нарушение на материалния закон при прилагане на относимата правна норма. Какви са дисциплинарните нарушения ЗМВР установява в чл. 194, ал.2, като неизпълнението на заповеди и на служебни задължения са две отделни и самостоятелни основания за ангажиране на отговорност на държавните служители. В мотивите на процесната заповед е посочено, че се налага наказание за "неизпълнение на служебни задължения или заповеди", като не е уточнено констатираното отклонение от назначението как е квалифицирано като нарушение по т.2 на ал.2 от чл. 194 от ЗМВР или по т.3. Цитираната разпоредба от наказващия орган – чл. 200, ал.2, т.11 от ЗМВР се отнася за вида наказание, който следва да бъде наложени при констатирано дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т.2 или т.3. Друго – не се установява как и по какъв начин, съобразно текстовата част на оспорваната заповед, каква е корелативната връзка между задълженията по типовата длъжностна характеристика и тези по чл. 18 и 20 от Инструкция № 8121з-748/14 г. Бланкетното поднасяне в оспорваната заповед не може да предполага какви точно нарушения се вменяват от органа и в каква относимост към изпълнението/неизпълнението на служебни задължения на жалбоподателя.

Точното посочване на санкционираното със заповедта нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, въз основа на които това е установено, са от съществено значение за законосъобразното ангажиране на дисциплинарна отговорност. Тези изисквания са свързани с реализиране правото на защита на наказаното лице, както и с контрола за законосъобразност на административния акт, с който се налага наказанието, с оглед правилна преценка за наличието на осъществено от обективна и субективна страна дисциплинарно нарушение и правилното квалифициране на същото.

Съдът отчита като съществен порок на оспорваната заповед отразяването на времеви период от 11 месеца, през който според ДНО е извършено нарушение/ята. От това следва логично въпроса, кой е бил органа, който е длъжен да контролира дейността на полицейския служител през този период и на следващо място, според разпоредбата на чл. 18 и 2о от инструкцията задължено за изпълнение на определените в тези разпоредби лице е директора на ОДМВР. В заповедта не е посочено, че жалбоподателят, като “началник група” е надлежно овластен за дейностите по тези разпоредби.

От всичко изложено до тук се налага извод, че атакуваната заповед е издадена при допуснати нарушения на установените административно производствени правила за ангажиране на дисциплинарна отговорност на държавните служители от системата на МВР от категорията на съществените, поради което и подлежи на отмяна. Основателно е искането за присъждането на разноски в размер на 310 лева.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ

ОТМЕНЯ по жалбата на С.М.С. – началник група “Престъпления по пътищата” към отдел “Криминална полиция” при ОД на МВР-Перник заповед рег. № 313з-1365/13.Х.2015 г., издадена от директор на ОД на МВР-Перник.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Перник да заплати на старши инспектор С.М.С. сумата 310 /триста и десет/ лева, деловодни разноски.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд с касационна жалба в 14- дневен срок от съобщението до страните.

Съдия:/п/