Р Е Ш Е Н И Е

№5

гр. Перник, 09.02.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при участието на секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм.дело №604 по описа за 2015 г. на Административен съд Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Д.С.С.***, от гр. Перник срещу заповед с рег. № 313з -1450 от 16.10.2015 г. издадена от Директора на ОД на МВР-Перник за налагане на дисциплинарно наказание “порицание“ за срок от 6 месеца. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е издаден при липса на съответна компетентност, неспазване на предвидената в закона форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на ОД на МВР-Перник, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Представя писмено становище, което поддържа в проведеното по делото открито съдебно заседание. Намира подадената жалба за неоснователна и недоказана. Правилно и при изяснена фактическа обстановка е издаден обжалвания административен акт. Спазени са изискванията на ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание и безспорно е установено извършено нарушение. На тези основания се иска жалбата да бъде отхвърлена.

Административен съд - Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената административна заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото:

Подадената жалба е процесуално допустима, като подадена в срока и от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й по същество.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е заповед рег. №313 з-1450/16.10.2015 г. издадена от Директора на ОД на МВР-Перник, с която на Д.С.***, в качеството му на Началник РУ Радомир, за извършено дисциплинарно нарушение по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, на основание чл.194, ал.2, т.2; чл.197, ал.1,т.3 във връзка с чл.200, ал.1, т.11, предложение първо от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от шест месеца.

Дисциплинарното нарушение се изразява в това, че за времето от 21.04.2015 г. до 01.05.2015 г., не е изпълнил служебното си задължение по чл.33, ал.1 от Вътрешните правила за организацията на работа по ЗМ за престъпления от общ характер утвърдена със МЗ №8121з-780/14.10.2014 г. Според мотивите на заповедта конкретно посочени три броя заявителски материали не са регистрирани в Регистъра за ЗМ на РУ Радомир. Бездействието е квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган като „неизпълнение на служебни задължения“, поради което е наложено и дисциплинарно наказание.

Дисциплинарното производство е започнало по повод извършена комплексна проверка в ОД на МВР Перник от Дирекция „Инспекторат“ на МВР. Един от аспектите на проверката е свързан с организационно-управленската и планова дейност на ръководния състав. При извършването й за РУ Радомир е констатирано, че: за три броя заявителски материал/№111-кражба на кофражни платна в село Друган на 25.04.2015 г.; №112-кражба на хидрофор в с.Байкал и №114/ липсва отбелязване в Регистъра, който се води в районното управление.

От жалбоподателя са поискани обяснения, които са депозирани пред дисциплинарния орган с рег. №313р-10701/15.10.2015 г.

Атакуваната заповед е издадена по реда на чл. 205 и сл. от ЗМВР, от компетентен орган по чл.204, т.3 ат ЗМВР – Директора на ОД на МВР, поради което не се установява отменително основание по чл.146, т.1 от АПК. Заповедта е издадена в писмена форма и в нея формално са посочени правните основания и фактическите установявания по повод извършеното дисциплинарно нарушение.

Дисциплинарно производство се образува при наличие на повод и данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от държавен служител на МВР. На основание чл. 208 от ЗМВР, в случая не е необходимо издаването на изрична заповед за образуване на дисциплинарното производство. Издаването на такава заповед се изисква от ЗМВР само за определен кръг от нарушения, сред които процесното не попада.

Ако се приеме, че дисциплинарното производство е било образувано по повод на справка рег. №RB202016-001-07/02-73 от 20.07.2015 г. – арг. от чл. 205, ал.1, във вр. с чл. 208, изр.2-ро от ЗМВР, то етапите му следва да се проследят след това и да са ясно отграничени. Изискани са обяснения от служителя и са дадени такива на 15.10.2015 г. Върху тях има отбелязване „Приех писмените обяснения - 15.10.2015 г.“ и подпис. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на следващия ден 16.10.2015 г.

Порядъкът, в който се е развило дисциплинарното производство не дава възможност да се отграничат стадиите му – кога следва да се приеме за образувано, кога се изискват обяснения на служителя и от кого, запознаването му с докладната записка с предложение за наказание, за да може лицето да вземе становище по фактите, които са приети за установени и така да се обезпечи правото му на защита.

Дисциплинарнонаказващият орган от своя страна има задължение да събере всички относими за случая доказателства - както обвинителни, така и защитни. Съвкупността от събраните доказателства, следва да бъде анализирана в цялост, като се посочат конкретните такива водещи до извод, че едно или друго твърдение е необосновано и даване превес на обратното. Решаващият състав намира,че в конкретния случай такава преценка не е извършвана. Дисциплинарнонаказващият орган макар да се вписал в мотивите на заповедта: „след като оцених събраните доказателства, взех предвид тежестта на нарушенията и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител“, реално не е извършил такава преценка. Изискването на закона е не да бъдат приети писмените обяснения, а същите да бъдат отчетени при налагане на дисциплинарното наказание. От доказателствата приложени по делото е видно на първо място, че Д.С.***е назначен да изпълнява функциите на Началник Районно управление-Радомир със заповед № 237/20.04.2015 г. на Директора на ОД на МВР-Перник. Заповедта му е връчена на 21.04.2015 г. Т.е. още преди да поеме реално функциите на Началник на РУ, жалбоподателят е бил проверяван относно начина, по който изпълнява „функционалните си задължения“. Периодът, за който му е наложено дисциплинарно наказание е от 21.04.2015 г. до 01.05.2015 г.

Безспорно е, че съгласно Вътрешните правила за организацията на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер Районното управление е структура за работа със заявителски материал /чл.3/. В разпоредбите на вътрешните правила обаче е посочено и нещо друго, че всеки служител на МВР, приел лично или получил от различни източници съобщение за извършено престъпление е длъжен незабавно да го предаде, изпрати за доклад или докладва за регистриране по реда на настоящите правила/чл.6/. Ето защо невписването в регистъра не може да бъде вменено като дисциплинарно нарушение на Началника на РУ, доколкото по преписката няма данни същият да е получил лично съобщенията за извършено престъпление.

На жалбоподателя в качеството му на ръководител на съответната структура на МВР е вменено задължение да организира работата по заявителските материали /чл.33, ал.1/. Като това му задължение е конкретизирано в ал.2 на чл.33 и е предвидена възможност да се възложат контролни функции на други служители. Преди налагане на дисциплинарното наказание не е изяснено дали има издадени такива заповеди и дали контрола по регистрирането на заявителски материали не е възложен на трето лице.

Видно от приложената по делото типова характеристика и записаното в нея началникът на районно управление е длъжен да организира, ръководи и контролира цялостната му дейност и в това се изразяват неговите служебни задължения, но в конкретния случай проверката на районното управление е започнала на първия ден от встъпването в длъжност на жалбоподателя и няма как да му бъде вменено като бездействие довело до „неизпълнение на служебни задължения“.

Предвид това, не следва да се приеме, че дисциплинарният орган е провел законосъобразно процедурата по установяване на фактите и обстоятелствата във връзка с нарушението. Освен това няма индикации, че преди да наложи дисциплинарното наказание е изпълнил императивно вмененото му задължение обсъди обясненията на служителя, като отчете обективно установените факти и всички обстоятелства свързани с формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата му в МВР. Това задължение на органа е с цел правилното изясняване на фактическата обстановка. А установяването на правилната фактическа обстановка е необходимо условие относно преценката за материалната законосъобразност на наложеното наказание, т.е. чрез нея се установява дали деянието съответства на нарушението, за което лицето е санкционирано.

Въз основа на изложеното съставът приема, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, които сами по себе си обосновават отмяна на атакуваната заповед.

С оглед всичко изложено, съставът приема, че атакуваната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна в условията на чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК.

При този изход на спора в тежест на ответника по жалбата следва да се възложат направените от жалбоподателя разноски. Същите са в размер на 310 лева и представляват заплатена държавна такса в размер на 10 лв. за образуване на производство и 300 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Д.С.С.***, от гр. Перник заповед с рег. №313з-1450 от 16.10.2015 г. на Директора на ОД на МВР Перник за налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР Перник да заплати на Д.С.С.***, ЕГН ********** от гр. Перник, сумата от 310 лева направени разноски в производството.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

СЪДИЯ: