Р Е Ш Е Н И Е № 9

гр.Перник, 15 февруари 2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

при секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 606/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Ж.Е.С. оспорва заповед рег. № 313з-1409/14.Х.2015 г., на Директор на ОД на МВР-Перник за налагане на дисциплинарно наказание “порицание” за срок от шест месеца. Оспорващата, чрез пълномощник, развива мотивирани оплаквания за незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание; за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на ДНО, прави искане за отмяна на заповедта и присъждането на деловодни разноски.

Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител изразява становище, че заповедта е законосъобразна и правилна и в тази връзка, оспорването е неоснователно.

Съдът, като съобрази доводите на страните във връзка с доказателствата по делото прие следното.

С оспорваната заповед на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за това, че качеството й на началник на Районно управление – Трън, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, р. чл. 197, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, за времето от 1.І.2014 – 1.V.2015 г. не е определила служители за осъществяване на непосредствен контрол на регламентираните дейности в Инструкция № 13-2843/29.ХІ.2010г./отм. на 14.Х.2014 г./ и „Вътрешни нравила за организацията на работата по ЗМ за престъпления от общ характер, утвърдени с МЗ № 81213-780/14.Х.2014 г. вменени й с разпоредбата на чл. 33. ал. 2 от заповедта. Не е изпълнила и служебното си задължение по чл. 33. ал. 1 от Вътрешни правила за организацията на работата по ЗМ в управлението, вследствие на което е допуснато нерегистриране в регистьра за ЗМ на Районно управление - Трън на 11 бр. заявителски материала по случаи, отразени в дневника за посетени местопроизшествия на управлението с №№ 4,7,22,24, номер не се чете от 15.V.2014г.; номер/не се чете/ oт 18.V.14г.; 48,49,57 от 2014 г. и № 8 и 10 през 2015г., както и посетени местопроизшествия на 15.05.2014г. и 18.05.2014г. вписани без номера.

В процесната заповед е посочено, че има "неизпълнение на служебни задължения", вменени с чл. 33, ал.2 от Инструкция № 1з-2843/29.ХІ.2010г./отм.на 14.Х.2014г./ и „Вътрешни правила за организацията на работата по ЗМ за престъпления от общ характер, утвърдени с МЗ № 8121з-780/14.Х.2014г., тъй като С.,*** не е определила служители за осъществяване на непосредствен контрол на регламентираните дейности по организацията на работа по ЗМ в управлението. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Заповедта от 2014 г., контролните функции са разпределени в тежест на ръководител на структурата по чл. 3 от Заповедта, сред които са шест институции, включително и РУ към ОД на МВР. Може да се предполага, по нормативно разписаната разпоредба, че в тежест на оспорващата е било да извършва тази дейност, но тази заповед засяга период от м. октомври 2014 г. В допълнителните разпоредби на тази заповед не се посочва, че тя има обратно действие, по дейности по чл. 33, ал. 1 от отменената на 14 октомври 2014 г. Инструкция Із-2843/2010 г., създаваща задължения за структури по чл. 4 от Инструкцията. Налага се извода, че това, което е било като служебно задължение по Инструкцията от 2010 г. отпада с отмяната на инструкцията и влизането в законова сила на заповедта от 2014 г.

Заповедта е незаконосъобразна – дали за всяко посетено местопроизшествие трябва да се отразява ЗМ е преценка на оперативния служител на съответната полицейска структура. Изрично е посочено, че ЗМ е това, съобщение, съдържащо данни за престъпление от “общ характер”. Не може да се установи, дали тези посетени местопроизшествия са били такива, че да се образува ЗМ за престъпление от общ характер, предвид цифровото им посочване, без да се установи и в хода на провеждан съдебен контрол, какъв е бил характера на събитието зад цифровото посочване в някакъв регистърен номер. Това се отнася и за посочените номера от 2015 г. ДНО приема, като нарушение, по отношение на оспорващата, че „не е изпълнила служебното си задължение по чл. 33, ал. 1. вследствие на което е допуснато нерегистриране в регистъра за ЗМ на Районно управление - Трън на 11 бр. заявителски материала по случаи, отразени в „дневника за посетени местопроизшествия на управлението." В процесната заповед няма данни, как точно оспорващата не е изпълнила “служебното задължение” и в какво се състои това неизпълнение. Не става ясно какъв е този дневник, за посетени местопроизшествия и дали в него следва да се попълват ЗМ – за кои посетени местопроизшествия, за посетени адреси или за извършен обход при охранителна дейност от служителите.

През месец септември, дисциплинарно наказващият орган е издал заповед, за запознаване с изготвената “поверителна” справка, която е резултат от работа на комисия, назначена с министерска заповед извършвала проверка за период от 12 месеца. Секретността на резултатите от проверката не е предмет на обсъждане, но липсата на конкретни факти, които дори не са възпроизведени в заповедта За налагане на дисциплинарно наказание лишава оспорвания акт от излагане на фактически обстоятелства, което е законова гаранция за законосъобразността на заповедта. На жалбоподателя не са били разяснени правата по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, които има всеки държавен служител, срещу когото се води дисциплинарното производство. Обяснението й от 13 октомври 2015 г. е било прието формално, защото процесната заповед е издадена на 14.Х.2015г., а целта е органът непосредствено да прецени фактите след съпоставка на данните от проверката и личните обяснения на лицето. Към момента на представените обяснения, не може да се установи дали жалбоподателят е запознат със съдържанието на констатациите и изводите за конкретно нарушение па служебната диcциплина. Дисциплипарно-наказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл. 206. ал.4 от ЗМВР, тъй като не е събрал и оценил всички доказателства. Съгласно чл. 16 от Инструкция № 8121з-470 от 27.ІV.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР /ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г./, ДНО назначава проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР с писмена заповед по образец, като копие от нея се изпраща незабавно и Дирекция "Човешки ресурси" МВР, а държавният служител срещу когото се извършва проверката, се запознава със заповедта, което обстоятелство се удостоверява с подпис и отбелязване на дата и час, с оглед реализирането на правото на защита на същия. По делото такива доказателства не се прилагат, с което е нарушен чл. 205, ал. 3 от ЗМВР да участва лично или чрез определен от него служител в дисциплинарното производство.

Съществуването на конкретните служебни задължения на оспорващия и тяхното неизпълнение, като основание за ангажиране на отговорността му, следва да бъдат доказани в настоящето производство.

Съгласно нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото; времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа, на които е установено; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Нарушението е квалифицирано, като такова по чл. 200, ал. 1, т. 11 и представлява неизпълнение на служебни задължения или на заповеди. На съдът е известно, че мотивите на административния акт могат да се намират и в доказателства, съдържащи се в административната преписка, но в случая оспорената заповед е следвало да има съдържанието посочено в чл. 210 от ЗМВР, още повече, че законодателят е употребил израза "задължително се посочват". Нормата е императивна. Непосочването на всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, а именно: заповедта, въз основа, на която се извършва проверката и особено доказателствата, въз основа, на които е установено, не дава възможност да се квалифицира нарушението, както и да се упражни реален съдебен контрол върху него.

Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В заповедта си ДНО е отразил, че е приел писмените обяснения на жалбоподателя, но не е отразил, че ги е обсъдил.

Заповедта е издадена в нарушение на чл. 210. ал. 1 oт ЗМВР, като не съдържа точното време/от 01.ІV.2014г до 01.05.2015г./ и обстоятелствата при които е извършено нарушението, което е съществено процесуално нарушение на императивна законова норма и дава самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. В заповедта е посочено "неизпълнение на служебни задължения", но това е най-общата формулировка за налагане на дисциплинарно наказание. Описанието на нарушението по време, място и начин на извършване/допускане е в пряка относимост към това да се прецени дали нарушението е виновно – умишлено или по небрежност, което след преценка задължава ДНО да определи точно нарушението и съответстващото му наказание. Процесната заповедта не съдържа и още един задължителен реквизит - доказателствата, установяващи извършването на дисциплинарно нарушение. Тези реквизити следва да са налице в акта. Деянието и обстоятелствата по извършването му следва да могат да се установят по несъмнен начин. Те не могат да се предполагат, или да се извеждат от поставянето на бланково посочване на нарушената разпоредба цифрово и словесно и от това да се прави универсален извод за извършено виновно дисциплинарно нарушение.

На следващо място, настоящия състав счита, че ДНО е допуснал съществено нарушение на чл. 206, ал.2 и ал.4 от ЗМВР, като не е изпълнил задължението си да оцени всички събрани доказателства - не е обсъдено кадровото досие на лицето, т.е. цялостната негова дейност в системата на МВР, липсват мотиви и относно последиците от деянието на жалбоподателя. Не е изпълнено от ДНО задължението при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да обсъди тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици от него, обстоятелствата, при което е извършено, изобщо липсват мотиви относно вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. Липсват и мотиви на наказващият орган, изразяващи оценката му на всички събрани по преписката доказателства, което в случая с оглед на тяхната противоречивост и събрани допълнително доказателства, след получаване на справката и доказателствата от проверката, както и с оглед на липсата на фактически констатации и направени въз основа на тях правни изводи, касаещи поведението на жалбоподателя, който не е присъствал на проверката на място, а мероприятието по налагане на дисциплинарно наказание е на основание обобщена справка от констатации на назначената с министерска заповед комисия за цялостна проверка на ОД на МВР Перник и структурите към нея. Така изложеното подчертава значимостта на изискването, залегнало в чл. 206, ал.4 от ЗМВР, което неизпълнението е довело до издаването на един незаконосъобразен акт, поради невъзможността да се прецени, каква е действителната воля на ДНО, за да ангажира дисциплинарната отговорност на конкретния служител. От приложената кадрова справка не се установява, жалбоподателя да има дисциплинарни простъпки наложили носене на дисциплинарната й отговорност.Данните са в обратния смисъл.

От изложеното се налага извода, че жалбата е основателна и на това основание се дължи отмяна на оспорваната заповед. Искането за присъждане на деловодни разноски е основателно и следва в тежест на ответника по жалбата да се поставят разноските в размер на 410 лева, извършени от жалбоподателя, съгласно приложения списък.

По тези съображения, съдът

РЕШИ

ОТМЕНЯ по жалбата на Ж.Е.С.,***, Заповед рег. № 313з-1409/14.Х.2015 г., на Директор на ОД на МВР-Перник.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Перник да заплати на Ж.Е.С.,***, сумата 410 (четиристотин и десет) лева деловодни разноски.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд на Република България.

СЪДИЯ:/п/