Р Е Ш E Н И Е
№86
Гр. Перник, 29.02.2016 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети февруари през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при съдебния – секретар А.М.***, като разгледа докладваното от съдия
Иванов административно дело № 629/2015 година по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 26, ал. 5 от Закона
за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя /ЗГВРСНР/.
Образувано е по жалба на А.М.А.*** с ЕГН **********
*** против Разпореждане № 4506-40-02 от 02.11.2015 година на директора на фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“, с което му е отказано
изплащането на гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 3, във връзка с чл.
4, ал. 1, т. 2 от ЗГВРСНР.
Жалбоподателят твърди, че трудовото му
правоотношение с работодателя - "***" ЕАД е съществувало към дата на
обявяване на дружеството в несъстоятелност, видно от допълнително споразумение
№ 296 от 03.04.2015 година, поради което моли съда да отмени оспореното
разпореждане, като неправилно и незаконосъобразно.
В проведеното съдебно заседание на 15.02.2016
година жалбоподателя редовно призован се явява лично и моли съда да отмени
оспореното разпореждане, като незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – директора на фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ редовно призован не се
явява и не изпраща представител.
Административен
съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок,
от страна, която има право и интерес
от обжалването, срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол.
Безспорно между страните е, че
административното производство е започвало с подадено заявление - декларация
вх. № 4502-21-23 от 25.09.2015 година на настоящия жалбоподател, с което е
поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение по ЗГВРСНР.
Между страните по делото и въз основа на
приетите по делото писмени доказателства е безспорно, че настоящия жалбоподател
не е лице по смисъла на чл. 7 от ЗГВРСНР
Видно от трудов договор № 196 от 03.01.2014
година се установява, че между А.М.А.*** - работник и "***" ЕАД -
работодател на основание чл. 70, ал. 2 от КТ е възникнало трудово
правоотношение, по което настоящия жалбоподател е изпълнявал длъжността
"Домакин", с определено трудово възнаграждение в размер на 425 лева месечно
и с определен срок - до 03.07.2014 година.
С допълнително споразумение № 292 от
02.07.2014 г. към трудов договор № 196 от 03.01.2014 година на основание чл. 119, във връзка с чл.
68, ал. 1, т. 1 от КТ страните по трудовото правоотношение са го изменили, като
са определили срок за изпълнение до 03.10.2014 година.
С допълнително споразумение № 293 от
03.10.2014 година към трудов договор № 196 от 03.01.2014 година на основание чл. 119, във
връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ страните по трудовото правоотношение са го
изменили, като са определили срок за изпълнение до 03.04.2015 година.
С допълнително споразумение № 296 от
03.04.2015 година към трудов договор № 196 от 03.01.2014 година на основание
чл. 119 от КТ страните по трудовото правоотношение са го изменили, като са
определили срок за изпълнение - без срок и трудово възнаграждение в размер на
1000 лева месечно.
От копие от ведомости за периода от месец
януари 2015 година до месец юли 2015 година на настоящия жалбоподател са
начислявани месечни трудови възнаграждения в размер съгласно описаните по -
горе допълнителни споразумения към сключения трудов договор № 196 от 03.01.2014
година.
С констативен протокол № КГ-5-21-00062381 от
07.09.2015 година контролен орган на ТП на НОИ при извършена проверка за
начислени, но неизплатени трудово възнаграждения и парични обезщетения, дължими
от работодателя по КТ и други нормативни актове е установено, че с решение №
1290 от 05.08.2015 година, постановено по търговско дело № 6036 по описа за
2014 година на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността и е открито
производство по несъстоятелност на работодателя - "***" ЕАД, което
обстоятелство е вписано в Търговския регистър на 07.08.2015 година. Контролният
орган е установил, че работодателят "***" ЕАД е осъществявал дейност
най - малко 12 месеца преди началната дата неплатежоспособността, съответно
свръхзадължеността - 31.12.2010 година, като към датата на вписване в
Търговския регистър при работодателя е имало 16 лица с непрекратени
правоотношения. В срока по чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР е издал 11 броя справки
за размери на начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични
обезщетения, като за 5 лица има данни, че притежават качествата на лица по чл.
7 от закона. Установено е, че дължимите трудови възнаграждения и парични
обезщетения на работниците и служителите за периода от 01.02.2015 година до
31.07.2015 година са начислени, но не са изплатени.
С констативен протокол № КВ-5-21-00074903 от
22.10.2015 година контролен орган на ТП на НОИ при извършена проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на "***" ЕАД е
установил, въз основа на представена счетоводна справка, фишове за работна
заплата за начислени, но неизплатени възнаграждения за периода от месец
февруари до месец юли 2015 година, че настоящия жалбоподател не попада в кръга
на лицата имащи право на гарантирано вземане по реда на чл. 4, ал. 1, т. 2 от
ЗГВРСНР, тьй като трудовото му правоотношение е прекратено на 03.04.2015
година, поради изтичане на определения срок.
Предмет на обжалване пред настоящия съдебен
състав е Разпореждане № 4506-40-02 от 02.11.2015 година на Директора на фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите" при НОИ, с което
е отказано изплащане на гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 3, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗГВРСНР
на А.М.А.*** /жалбоподател/, поради прекратено трудово правоотношение с
работодателя "***" ЕАД, считано от 03.04.2015 година, извън
тримесечния срок от датата на вписване в Търговския регистър на съдебното
решение на Софийски градски съд за откриване на производство по несъстоятелност
на "***" ЕАД - 07.08.2015 година, поради което не попада в кръга на
лицата имащи право на гарантирано вземане по реда на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗГВРСНР.
С констативен протокол № КП-5-21-00093591 от
21.12.2015 година контролен орган на ТП на НОИ при извършена проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на "***" ЕАД е
установил, въз основа на представени разчетно - платежни ведомости за месец
април 2015 година, трудов договор, допълнителни споразумения и заповед за
прекратяване, че настоящия жалбоподател е бил назначен на длъжността
"Домакин" въз основа на сключен трудов договор № 196 от 03.01.2014
година, като с допълнително споразумение № 296 от 03.04.2015 година осигурителя
- "***" ЕАД е увеличил месечното му трудово възнаграждение на 1000
лева и е определил срок – без срок. Трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ със заповед, считано от 01.10.2015 година.
При проверката е установено, че работодателя - осигурител не е подавал коректни
данни за периода от 01.04. до 30.04.2015 година, като е подал двойни данни за
цитирания период.
С разпореждане № 131-00-2118-3 от 12.01.2016
година, издадено въз основа на подадено заявление за отпускане на парично
обезщетение за безработица контролен орган на ТП Перник на НОИ е установил, че
настоящия жалбоподател е осигуряван за периода от 01.10.2013 година до
30.09.2015 година, като на 01.10.2015 година е прекратено осигуряването,
съответно въз основа на горното е отпуснато парично обезщетение за безработица,
считано от 01.10.2015 година до 30.06.2016 година.
При така установените факти, настоящия съдебен
състав на Административен съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от
АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Разпореждане № 4506-40-02 от 02.11.2015 година на
директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, с което
на А.М.А.*** - жалбоподател му е отказано изплащането на гарантирано вземане на
основание чл. 26, ал. 3, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗГВРСНР е издадено
от компетентен орган.
Разпореждането е издадено в изискуемата писмена форма,
изложени са фактически и правни основания за отказа на жалбоподателя да му бъде
изплатено гарантирано вземане.
При издаването на разпореждането е допуснато
съществено нарушение на административно производствените правила, довело и до
неправилно приложение на материалния закон.
Условията и редът за изплащане на гарантираните
вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя са
регламентирани в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите
при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/.
За да възникне правото на гарантирано вземане, следва
да са налице всички кумулативни предпоставки, предвидени в закона. Съгласно чл. 6 от
ЗГВРСНР субективното право на гарантирани вземания за работниците и
служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното
решение за откриване на производство по несъстоятелност, за откриване на
производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност или
за откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване
на дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и
спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на
разноските по производството. За да е от категорията на правоимащите лицето
трябва да е било в трудово правоотношение с работодател, по отношение на който
да е открито производство по несъстоятелност и това трудово правоотношение да
не е било прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението
по чл. 6 или да е било прекратено през последните три месеца преди тази дата.
Съгласно чл. 25 от
ЗГВРСНР гарантираните вземания се отпускат въз основа на заявление -
декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното
поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в
30 - дневен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на
информиране на работниците и служителите от българския работодател за
обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на
законодателството на друга държава. Срокът, в който следва да бъде подадена
молбата за отпускане на гарантираното вземане е 30-дневен и по силата на
цитираната разпоредба започва да тече от момента на възникване на субективното
право, т. е. от датата на вписване на решението за откриване на производството
по несъстоятелност. Този срок е преклузивен и пропускането му води до
погасяване правото на лицето да получи гарантираното вземане.
По делото от събраните писмени доказателства безспорно
се установи, че между А.М.А.*** /работник/ - жалбоподател и "***" ЕАД
/работодател/ е възникнало трудово правоотношение на 03.01.2014 година, видно
от трудов договор № 196 от 03.01.2014 година, което с допълнителни споразумения
е изменяно относно срока му на изпълнение и уговореното трудово възнаграждение
и което трудово правоотношение е прекратено на 01.10.2015 година със заповед на
работодателя, издадена на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 от Кодекса на труда. Трудовото правоотношение между страните
по посочения трудов договор е съществувало към 07.08.2015 година - дата на вписване
в Търговския регистър на обявената неплатежоспособността и откритото
производство по несъстоятелност на работодателя - "***" ЕАД, което
обстоятелство е установено и от контролния орган на ТП на НОИ с констативен
протокол № КП-5-21-00093591 от 21.12.2015 година.
При така установените факти настоящия съдебен състав
намира, че жалбоподателят е имал право на гарантирано вземане по ЗГВРСНР и
същият надлежно е упражнил процесуалната си възможност да иска удовлетворяване
на това свое право. Правото на гарантирани вземания е субективно материално
право, което възниква при осъществяването следните кумулативни юридически
факти: а) начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по
индивидуални и колективни трудови договори, и/или парични обезщетения, дължими
от работодателя по силата на нормативен акт (чл. 3 ЗГВРС); б) влязло в сила и
вписано в търговския регистър съдебно решение, с което е открито производство
по несъстоятелност на работодателя (чл. 4 ЗГВРС). В случая жалбоподателя е субект
на това право, чието трудово правоотношение не е прекратено към датата на
вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на
производство по несъстоятелност.
Административният орган е постановил отказ в нарушение
на чл. 35
и чл. 36 от АПК,
без да е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, в нарушение
на служебното начало, водещ принцип в административния процес и в нарушение на
принципа на истинност. Административният орган е следвало да събери служебно
доказателствата, необходими за произнасяне по направеното искане от настоящия
жалбоподател. Доказателствената тежест е на административния орган, като той е
длъжен да издири и събере всички доказателства, нужни за пълното изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая. Допуснато е нарушение на
основния принцип по чл. 9, ал.2
от АПК. Установи се по делото, че жалбоподателят е представил
необходимите документи с подаването на заявление - декларация вх. № 4502-21-23
от 25.09.2015 година за отпускане на гарантирано вземане. Административният
орган е следвало да извърши необходимата проверка, да изясни всички факти и
обстоятелства по преписката и едва след това да се произнесе с индивидуален
административен акт. Допуснатото нарушение на административно производствените
правила е съществено, тъй като ако беше извършена проверка биха се установили
други обстоятелства и произнасянето по същество на административния орган би
било в друг смисъл. Административният орган не е упражнил правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо с допустимите от закона средства. Издаденото
разпореждане е в несъответствие с целта на закона, която изисква да се проверят
дали са налице всички предпоставки за отпускане на гарантирано вземане и едва
след това да се издаде административен акт.
Гореизложеният извод се подкрепя и от събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства, от които по категоричен начин се установи,
че са налице всички кумулативни предпоставки за издаване на искания
административен акт от жалбоподателя.
Оспореният отказ на директора на фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“, обективиран в Разпореждане
№ 4506-40-02 от 02.11.2015 година следва да се отмени, а делото във вид на
преписка да се изпрати на същия с указание да се произнесе с разпореждане по чл. 26, ал. 1
от ЗГВРСНР, при спазване указанията на съда по тълкуването и
прилагането на закона.
Страните не претендират присъждане на направените
съдебни разноски, поради което настоящия съдебен състав не следва да се
произнася.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен
съд Перник
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 4506-40-02 от 02.11.2015 година на
директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, с което
на А.М.А.*** с ЕГН ********** *** му е отказано изплащането на гарантирано
вземане на основание чл. 26, ал. 3, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗГВРСНР.
ИЗПРАЩА преписката на директора на фонд „Гарантирани вземания
на работниците и служителите" за ново произнасяне по подаденото заявление
- декларация вх. № 4502-21-23 от 25.09.2015 година на А.М.А.*** с ЕГН **********
***, ул. „***“ № 28 за изплащане на гарантирано вземане, като се съобрази с указанията
на съда, съдържащи се в мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:/п/