Р
Е Ш E Н И Е
№ 21
Гр. Перник, 02.02.2016
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в
публично съдебно заседание проведено на осемнадесети януари през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния – секретар
В.Х.***, като разгледа докладваното от съдия Иванов административно дело № 632
по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на Д.Й.Т.***
с ЕГН ********** *** против Отказ за издаване на разрешение за съхраняване,
носене и употреба на късо огнестрелно оръжие рег. № 328000-3779 от 06.11.2015
година на Началника на РУ Радомир. Жалбоподателят твърди, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на
административнопроизводствените правила и немотивиран, тьй като е представил необходимите
документи, както и е обосновал наличието на потенциална опасност от евентуални
посегателства на личността и имуществото му. Моли съда да отмени оспорения отказ
за издаване на разрешение за съхраняване, носене и употреба на късо огнестрелно
оръжие и да бъде разпоредено на Началника на РУ Радомир да издаде исканото
разрешително.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателя
редовно призован се явява лично и излага допълнителни доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Ответникът по жалбата Началник на
РУ – Радомир редовно призован не се явява, представлява от главен юрисконсулт И.
М.***, която моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Подробни
съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във
връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 328000-3172
от 07.10.2015 година, депозирано в РУ Радомир, Д.Й.Т.*** /настоящ жалбоподател/
е поискал да му бъде издадено разрешение за придобиване на късо огнестрелно
оръжие, с цел самоохрана. Към заявлението са приложени задължителните за
редовността на същото документи, съгласно чл. 76, ал. 4, чл. 61, ал. 4, във връзка с
чл. 76, ал. 7 и чл. 58, ал. 1, т. 9 от ЗОБВВПИ, а именно: карта за извършен
предварителен медицински преглед; служебна бележка от Окръжен следствен отдел –
Перник, удостоверяваща, че срещу заявителя няма образувани досъдебни
производства и повдигнати обвинения за умишлени престъпления от общ характер;
свидетелство за съдимост; свидетелство за завършено основно образование; вносна
бележка за платена такса; удостоверение за завършен курс за безопасно боравене
с огнестрелно оръжие.
Въз основа на подаденото
заявлението и приложените към него документи е извършена служебна проверка от
мл. полицейски инспектор /КОС/ група ОП в РУ Радомир, обективирана в докладна
записка рег. № 328р-8284 от 05.11.2015 година, с която е предложено на
Началника на РУ Радомир да откаже да издаде разрешение за придобиване на късо
огнестрелно оръжие, поради липса на безсъмнено доказано наличие на основателна
причина за самоотбрана на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.
С Отказ за
издаване на разрешение за съхраняване, носене и употреба на късо огнестрелно
оръжие рег. № 328000-3779 от 06.11.2015 година на Началника на РУ Радомир на
основание чл.
83, ал. 5, във връзка с чл.
58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ на Д.Й.Т.*** /настоящ жалбоподател/ е отказано издаването
на разрешение за съхраняване, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, с
мотиви, че няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването
на разрешение, тъй като няма данни и доказателства за съществуващи конкретни
заплахи за живота и здравето, както на него, така и на негово семейство и
близки, налагащо необходимостта от притежание на огнестрелно оръжие за
самоотбрана.
Отказът е
съобщен на жалбоподателя на 11.11.2015 година, като жалбата е подадена на 23.11.2015
година, т.е. в предвидения 14 – дневен срок.
В изпълнение на разпределената
доказателствена тежест между страните указаната в Определение от 16.12.2015
година на настоящия съдебен състав, жалбоподателя в проведеното съдебно
заседание на 18.01.2016 година представя удостоверение № 328000-123 от
08.01.2016 година на РУ Радомир, от което е видно, че информационните фондове
на МВР са налице два броя заявителски материали – ЗМ № 404 от 24.07.2008 година
и ЗМ № 392 от 07.07.2009 година, по които Районна прокуратура Радомир е
прекратила преписките по реда на чл. 211, ал. 1 от НПК, поради липса на
достатъчно данни за образуване на досъдебно производство, че е извършено
престъпление. Представя и два броя фискални бонове, от които се установява, че
е собственик на ЕТ „***“, със седалище и адрес на управление гр. Радомир, ул. „***“,
***.
При така
установените факти, настоящият състав на Административен съд Перник, като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес да оспори отказа, като неин адресат, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Отказът за издаване на разрешение
за съхраняване, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие е издаден от материално
и териториално компетентния орган, в случая началника на РУ Радомир на ОД на МВР
Перник по постоянен адрес на заявителя и в кръга на предоставените му от закона
правомощия – чл. 83, ал. 5, предложение второ и четвърто, във връзка с чл. 76,
ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Отказът за издаване на разрешение
за съхраняване, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие е в писмена форма,
като мотивиран съгласно изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ след преценка
на всички факти и обстоятелства от значение за случая и съдържа необходимите
реквизити съгласно чл. 59 от АПК. Посочени са правнорелевантните за хипотезата
на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ факти –
недоказано наличие на основателна причина и необходимост на заявителя от
издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие като
физическо лице за самоохрана.
В производството по издаване на
постановения отказ не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Преценен за съответствие с
приложимия материален закон, отказът е законосъобразен.
Контролът
върху дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите, условията и редът за
издаване на разрешения за упражняването им, е уреден със Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Съгласно
разпоредбата на чл. 50, ал.3 във връзка с ал. 2 от посочения нормативен акт, български
граждани могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез
закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за
придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него
длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта
за съхранение или по постоянния
адрес на
физическото лице.
Производството по издаване на
разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие е регламентирано в Глава Пета
на ЗОБВВПИ. Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е законосъобразността
на отказ, постановен на посочено основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ,
мотивиран с лиса на основателна причина, сочеща на нужда от самоохрана на
заявителя.
Настоящият
съдебен състав намира оспорвания отказ за материално законосъобразен, тъй като
счита, че и в настоящото производство не е доказано соченото в чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ условие за
издаване на процесното разрешение. Съгласно цитираната норма не се издава
разрешение за придобиване на оръжие на лице, което няма основателна причина –
самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по
несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Видно от текста на
цитираната правна норма административният орган действа в условията на
обвързана компетентност и липсата на обстоятелства, посочени в цитираната
разпоредба са предпоставка да бъде отказано издаването на разрешение за
придобиване, съхранение или носене и употреба на огнестрелни оръжия. Спорният
въпрос в настоящото дело се свежда до това дали по отношение на жалбоподателя
са налице основателни причини, т.е. сочената от него нужда от самоотбрана
поради наличие на реална заплаха за живота му, които да задължават
административният орган да разреши носенето на оръжие или такива обстоятелства
не са били налице. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл.
6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ /за самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на
обществено значими блага, поради което в законодателството е установен
разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана
по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на
необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие
за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от
фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване
на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си,
като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание,
посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна
причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. В оспорения
административен акт органът е изложил мотиви, поради които лицето не отговаря
на изискванията на закона – отсъстват данни и доказателства, които да водят до еднозначен
извод за наличие на реална заплаха за живота, здравето и имуществото му и тези
на неговите близки, обосноваващи необходимост от придобиването на огнестрелното
оръжие за самоотбрана от страна на жалбоподателя.
Представените в хода на съдебното
производство писмени доказателства от страна на жалбоподателя – удостоверение №
328000-123 от 08.01.2016 година на РУ Радомир, установяващи два броя
заявителски материали – ЗМ № 404 от 24.07.2008 година и ЗМ № 392 от 07.07.2009
година, по които Районна прокуратура Радомир е прекратила преписките по реда на
чл. 211, ал. 1 от НПК, поради липса на достатъчно данни за образуване на
досъдебно производство, че е извършено престъпление и броя фискални бонове, от
които се установява, че е собственик на ЕТ „***“, със седалище и адрес на
управление гр. Радомир, ул. „***“, бл. *** безспорно установяват, че реална
заплаха за него или членове на семейството му, живот, здраве и имущество по
начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и
необходимите за ползването му боеприпаси не е налице, тьй като към от една
страна към момента на заявителските материала /2008 и 2009 година/ не са
установени данни за извършени реални престъпления, а от друга страна такива не
са налице и към датата на подаване на заявлението – 2015 година. Факта на два
броя заявителски материали образувани преди повече от 6 – 7 години, съответно
прекратени, поради липса на данни за извършени престъпления не представляват както
се посочи по – горе нито реална, нито потенциална заплаха. Противното би
означавало да се приеме, че за всеки български гражданин е налице потенциална
заплаха за живота, здравето и имуществото на него или неговото семейство, която
да обоснове издаването на разрешение по реда на ЗОБВВПИ, както твърди настоящия
жалбоподател.
С оглед на
гореизложените мотиви, настоящия съдебен състав намира за правилен и
законосъобразен извода на административния орган, с който е отказано издаването
на разрешение за съхраняване, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие на
жалбоподателя, тьй като не е налице необходимост от защита и самоохрана, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК направеното искане от процесуалния представител
на ответника по жалбата главен юрисконсулт И. М.*** за присъждане на
направените съдебни разноски, представляващи юрисконсулстко възнаграждение е
основателно, поради което жалбоподателя следва да заплати на РУ Радомир сумата
от 300 /триста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгласно § 1
от ДР, във връзка с чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящият съдебен състав
на Административен съд Перник
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба
на Д.Й.Т.*** с ЕГН ********** *** против Отказ за издаване на разрешение за
съхраняване, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие рег. № 328000-3779 от
06.11.2015 година на Началника на РУ Радомир, като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.Й.Т.*** с ЕГН
********** *** да заплати на РУ Радомир съдебни разноски в размер на 300 /триста/
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/