Р Е Ш E Н И Е
№ 85
Гр. Перник, 24.02.2016
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети февруари през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при съдебния – секретар А.М.***, като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 7 по описа за 2016 година на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 13, ал. 5 от
Закона за социалното подпомагане /ЗСП/.
Образувано е по жалба на Р.К.Т.*** с ЕГН **********
*** против Заповед № Ц – 2268 от 16.11.2015 година на директора на дирекция „Социално
подпомагане“ Перник, с която му е отказано отпускане на целева помощ за отопление
– твърдо гориво за отоплителен сезон 2015/2016 година и потвърдена с Решение № РД 01 – 194 от 23.12.2015 година на
директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“ Перник.
В жалбата се изразява несъгласие с постановения
отказ за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, като твърди,
че на посочения постоянен адрес *** винаги може да бъде намерен и да получава
кореспонденция от всички институции. Моли съда да отмени оспорената заповед.
В проведеното съдебно заседание на 15.02.2016
година жалбоподателя редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по жалбата – директора на дирекция
“Социално подпомагане” гр. Перник, редовно призован се представлява от младши юрисконсулт
Е. Г. – Ч.***, която оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да я отхвърли.
Административен
съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок,
от страна, която има право и интерес
от обжалването, срещу акт който
подлежи на съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се
административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради
което подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
С молба – декларация за отпускане на целева помощ за
отопление с твърдо гориво вх. № Ц-2268 от 20.10.2015 година Р.К.Т.***
/жалбоподател/ с постоянен адрес *** е поискал от
дирекция „Социално подпомагане“ гр. Перник отпускане на целева помощ за
отопление – твърдо гориво за отоплителен сезон 2015/2016 година. Към молбата са
приложени изискуемите документи.
На 28.10.2015 година, в 13.15 часа социалния работник Л.
Л.*** при дирекция „Социално подпомагане“ гр. Перник е посетила за първи път посочения
постоянен адрес от настоящия жалбоподателя – гр. Перник, ул. „***“ № ***, при
което посещение не го е намерила, за който факт е изготвила уведомление, с
което е уведомила жалбоподателя, че следва да се явил в 3 – дневен срок за
справка в дирекция „Социално подпомагане“ гр. Перник всеки делничен ден от 9.00
часа до 17.00 часа. На посочената дата жалбоподателя се е обадил на социалния
работник и е заявил, че живее в с. Люлин с майка си.
Въз основа на така дадената информация на 04.11.2015
година, 11.30 часа социалните работници Л. Л.*** и Ц. Д.*** при дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Перник са посетили за втори път посочения адрес от
жалбоподателя адрес – с. Люлин, ул. „***“ по данни на кмета на селото, при
което посещение не са го намерили. На място е установено, че майката на
жалбоподателя няма постоянен или настоящ адрес в селото, за който факт е
изготвила уведомление, с което е уведомила жалбоподателя, че следва да се явил
в 3 – дневен срок за справка в дирекция „Социално подпомагане“ гр. Перник всеки
делничен ден от 9.00 часа до 17.00 часа.
На 05.11.2015 година, в 12.17 часа социалния работник Л.
Л.*** при дирекция „Социално подпомагане“ гр. Перник е посетила за трети път
посочения постоянен адрес от настоящия жалбоподателя – гр. Перник, ул. „***“ № ***,
при което посещение не го е намерила, за който факт е изготвила уведомление, с
което е уведомила жалбоподателя, че следва да се явил в 3 – дневен срок за
справка в дирекция „Социално подпомагане“ гр. Перник всеки делничен ден от 9.00
часа до 17.00 часа. На посочената дата жалбоподателя се е явил в дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Перник, при което посещение е заявил, че не живее на
посочения постоянен адрес ***, като е отказал да посочи адрес на който живее.
В изготвения социален доклад на 09.11.2015 година, социалния
работник ангажиран с преписката е установил, че жалбоподателя е трайно
безработен, без доходи от 2009 година, като не желае да сподели как покрива
разходите си за ежедневните жизненонеобходими потребности, както и на настоящия
етап не се нуждае от предоставянето на социални услуги. В проведен разговор със
социалния работник жалбоподателя е отказал да окаже съдействие относно адреса
на който живее в настоящия момент, има ли лица с които съжителства и други
обстоятелства, въз основа на които да се прецени необходимостта от социално
подпомагане. Въз основа на гореизложеното и извършените три посещенията на 28.10, 04.11 и 05.11.2015 година на
посочените адреси, на които не е намерен жалбоподателя социалния работник
е направил предложение да се постанови отказ по подадената молба – декларация
за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво вх. № Ц-2268 от 20.10.2015
година на Р.К.Т.*** /жалбоподател/, тьй като не е
възможно да се установят всички обстоятелства от социален и битов характер, въз
основа на които да се определи диференциран минимален доход за отопление,
съгласно чл. 2, ал. 3 от наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година за условията и
реда за отпускане на целева помощ за отопление.
С оспорената в настоящето производство Заповед
№ Ц – 2268 от 16.11.2015 година на директора на дирекция „Социално подпомагане“
Перник, на основание чл. 4, ал. 3 от Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008 година на министъра на труда и социалната
политика и заповед № РД-01-780 от 05.11.2014 година на министъра на труда и
социалната политика и въз основа на подадена молба – декларация с вх. № Ц-2268
от 20.10.2015 година и извършен социален доклад е отказана целева помощ за
отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2015/2016 година, от 1 ноември
до 31 март. Мотиви за издаване на административния акт е посочено, че на
основание чл. 4, ал. 3 от Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008 година на министъра на труда и социалната
политика, във връзка с чл. 27, ал. 7
от ППЗСП не е възможно да се установят
всички обстоятелства от социален и битов характер, въз основа на които да се
определи диференциран минимален доход за отопление, съгласно чл. 2, ал. 3 от
наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година за условията и реда за отпускане на
целева помощ за отопление на Р.К.Т. /жалбоподател/.
Заповедта е връчена на майка на жалбоподателя
на 02.12.2015 година на адреса посочен от жалбоподателя за негов постоянен –
гр. Перник, ул. „***“ № ***.
Заповед № Ц – 2268 от 16.11.2015 година на директора
на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Перник е обжалвана от настоящия
жалбоподател по административен ред пред директора на регионална дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Перник.
С решение № РД 01-194 от 23.12.2015 година на
директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“ гр. Перник, на основание
чл. 81, ал. 1,
чл. 93, ал. 1
и чл. 97, ал. 1
от АПК и въз основа на подадена жалба от Р.К.Т.*** е отхвърлена
жалбата му и е потвърдена Заповед № Ц-2268 от 16.11.2015 година на директора на
дирекция „Социално подпомагане“ гр. Перник, с която е отказано отпускането на целева
помощ за отопление – твърдо гориво за отоплителен сезон 2015/2016 година на
основание чл. 4, ал. 3
от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година на министъра на труда и
социалната политика, във връзка с чл. 27, ал. 7
от ППЗСП, като са изложени подробни мотиви за това.
Решението е връчено отново на майката на жалбоподателя
на 08.01.2016 година на адреса посочен от жалбоподателя за негов постоянен –
гр. Перник, ул. „***“ № ***.
При така установените факти, настоящия съдебен
състав на Административен съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от
АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Предмет на оспорване в настоящето производство е Заповед
№ Ц – 2268 от 16.11.2015 година на директора на дирекция „Социално подпомагане“
гр. Перник, като жалбата срещу нея е подадена в предвидения в чл. 149, ал.
3, във връзка с ал. 1 от АПК
преклузивен 14 – дневен срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от
оспорването й. Жалбата е процесуално допустима и задължава настоящия съдебен
състав да я разгледа по същество относно нейната основателност.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При извършената
служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, на основанията
посочени в чл. 146 от
АПК, настоящия съдебен състав намира, че същата е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗСП, в кръга на предоставените
му от закона правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. В резултат на това е издаден
законосъобразен административен акт, който е съобразен с целта на закона.
В Закона за
социалното подпомагане е предвидена възможност за отпускане на месечни, целеви
и еднократни социални помощ, а условията и редът за предоставянето на
социалните помощи, както и прекратяването им са уредени с Правилник за
прилагане на Закона за социалните помощи /ППЗСП/, както и с други подзаконови
нормативни актове. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление
на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 година за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление
/Наредбата/. Нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата
регламентира условията на които следва да отговарят лицата за отпускане на
посочената целева помощ, а в чл. 4, ал. 1 от Наредбата процедурата за отпускане
на помощта. Съгласно чл. 4, ал. 1
и ал. 3 от наредбата
лицата и семействата подават молба – декларация по образец в
дирекции „Социално подпомагане“ по постоянен адрес. В срок до 20 дни от
подаване на молбата социален работник извършва социална анкета, която се
провежда в дома на лицето по постоянен адрес и изготвя социален доклад по чл. 27 от ППЗСП,
съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева помощ.
Социалната анкета е дейност, по установяване наличието
на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършвана от
социалните работници в дирекция „Социално подпомагане“, която се изразява в
проверки на място, в проучване на документация и събиране на информация с цел
установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално
подпомагане (§ 1, т. 11 от
Допълнителните разпоредби към ЗСП). Социалният работник извършва
социална анкета по установения от чл. 27 от
ППЗСП ред и след като вземе предвид всички констатирани
обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до
възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да
осигуряват издръжка, прави предложение за отпускане или отказ на помощта, за
нейния вид и размер. Следователно, изготвянето на социална анкета е
задължителен етап в административното производство по отпускане на социални
помощи, а посочените в чл. 27, ал. 2
от ППЗСП обстоятелства очевидно не могат да бъдат установени без
посещение на социалния работник в дома на подалото молба за социална помощ
лице. В нормата на чл. 27, ал. 2
до ал. 5 от
ППЗСП е регламентирано, че социалната анкета се провежда в дома на
лицето или семейството по постоянен адрес. В случай че поради отсъствие на
лицето или семейството социалната анкета не може да бъде извършена, социалният
работник оставя уведомление по образец съгласно приложение № 1а, в което се
определя 3-дневен срок на лицето да се яви в дирекция „Социално подпомагане“ за
справка. Ако в посочения срок лицето не се яви, се прави повторно посещение в
дома и ако лицето или семейството отново не може да бъде намерено, се оставя
второ уведомление с указан 3-дневен срок за явяване в дирекция „Социално
подпомагане“. Ако и в този срок лицето не се яви за справка в дирекция „Социално
подпомагане“, социалният работник прави мотивирано предложение за отказ поради
невъзможност за извършване на социална анкета. В този смисъл социалната анкета
е част от процедурата по отпускане или отказване на помощта.
В настоящия случай при извършеното първо посещение от
социалния работник Людмила Лазарова на 28.10.2015 година, в 13.15 часа на
посочения постоянен адрес ***, последния не е открит, за който факт е изготвила
уведомление, с което е уведомила жалбоподателя, че следва да се явил в 3 –
дневен срок за справка в дирекция „Социално подпомагане“ гр. Перник всеки
делничен ден от 9.00 часа до 17.00 часа. На посочената дата жалбоподателя се е
обадил на социалния работник и е заявил, че живее в с. Люлин с майка си, а не на
посочения постоянен адрес ***. Въз основа на така дадената информация на
04.11.2015 година, 11.30 часа социалния работник Людмила Лазарова заедно със
социалния работник Цв. Димитрова са посетили за втори път посочения адрес от
жалбоподателя в с. Люлин, ул. „***“ по данни на кмета на селото, при което
посещение отново не са го намерили. На място е установено, че майката на
жалбоподателя няма постоянен или настоящ адрес в селото, за който факт е
изготвила уведомление, с което е уведомила жалбоподателя, че следва да се явил
в 3 – дневен срок за справка в дирекция „Социално подпомагане“ гр. Перник всеки
делничен ден от 9.00 часа до 17.00 часа. На 05.11.2015 година, в 12.17 часа
социалния работник Людмила Лазарова е посетила за втори път /от общо три
посещения/ на посочения постоянен адрес от настоящия жалбоподателя – гр.
Перник, ул. „***“ № ***, при което посещение отново не го е намерила, за който
факт е изготвила уведомление, с което е уведомила жалбоподателя, че следва да
се явил в 3 – дневен срок за справка в дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Перник всеки делничен ден от 9.00 часа до 17.00 часа. На същата дата
жалбоподателя се е явил в дирекция „Социално подпомагане“ гр. Перник, при което
посещение е заявил, че не живее на посочения постоянен адрес ***, като е отказал
да посочи адреса на който живее. В този смисъл социалния работник ангажиран по
случая е спазил предвидената процедура преди да изготви социален доклад да
проведе социална анкета в дома на настоящия жалбоподател, която поради липса на
съдействие и желание от страна на жалбподателя неговия действителен дом – адрес
на който живее не е посетен и с поведението си е създал пречки действително да
се констатират обстоятелствата от социален, семеен, битов и здравен характер,
отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по
закон да осигуряват издръжка на жалбоподателя. В подкрепа на изложеното е факта
– самопризнанието на жалбоподателя направено пред социалния работник, че не
живее на посочения постоянен адрес в подадената молба – декларация – гр.
Перник, ул. „***“ № ***, който факт се подкрепя от обстоятелството, че всички
съобщения изготвени и адресирани до него от административния орган и от
Административен съд Перник са получавани само и единствено от неговата майка,
но не и от жалбоподателя. Поведението на жалбоподателя да не окаже съдействие
на социалния работник относно мястото на живеене, съответно създаването на
пречки за извършване на посещение в неговия дом не са в интерес на лицето
предвид обстоятелството, че това нормативно изискване е императивно и
изпълнението му би допринесло за установяване изпълнението на условията за
упражняване на правото на социална помощ и съответно отпускане на търсената
помощ / в този смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд,
обективирана в Решение № 7195 от 21.05.2012 година, постановено по административно
дело № 16406/2011 година и Решение № 16890 от 17.12.2013 година, постановено по
административно дело № 12540/2013 година/. Обстоятелството, че жалбоподателя не
живее на посочения постоянен и настоящ адрес е установено от социалните
работници при извършените общо три посещения на посочени от него два различни
адреси, което обстоятелство кореспондира с направеното самопризнание при
проведената среща със социалния работник в дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Перник на 05.11.2015 година, както и посочения по – горе факт, че наличната по
делото кореспонденция само и единствено е получаване от неговата майка на
посочения постоянен адрес, но никога от жалбоподателя. С оглед на гореизложеното се налага извода,
че в случая не става дума за временно отсъствие, а за напускане на посочения
постоянен адреса***, ул. „***“ № *** от
лицето, което е установено от органите по социално подпомагане и се подкрепя от
направеното изявление /самопризнание/ на жалбоподателя на 05.11.2015 година
пред социалния работник. От гореизложеното се налага извода, че жалбоподателя,
в качеството си на лице кандидатстващо за социална помощ е напуснало адреса,
който е заявил в подадената молба – декларация и като такова то не може да
очаква от административния орган – дирекция „Социално подпомагане“ гр. Перник
да му отпусне социална помощ. За жалбоподателя съществува правна възможност да
заяви искането си за цитираната помощ пред съответната дирекция „Социално
подпомагане“ по новия си адрес, който е отказал да сподели на социалния
работник при проведената среща на 05.11.2015 година /в посочения смисъл е
Решение № 13 585 от 14.12.2015
година, постановено по административно дело № 11 552/2015 година на Върховния
административен съд, VІ отделение/. В тази връзка изложените твърдения от
жалбоподателя в подадената жалба, че от 1996 година живее на посочения
постоянен адрес в подадената молба – декларация и на него може да бъде открит
винаги са напълно голословни, взаимно изключващи се и некореспондиращи на
събраните пред административния орган писмени доказателства, която
доказателствена сила не беше опровергана в настоящето съдебно производство,
въпреки указаната доказателствена тежест на жалбоподателя с определение от
28.01.2016 година.
В настоящия случай с оглед невъзможността да се
изготви социална анкета за установяване наличието на условията за упражняване
на правото на социално подпомагане от оспорващия и предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 5
от ППЗСП, постановеният с оспорената заповед отказ за предоставяне
на целева помощ за отопление – твърдо гориво за отоплителен сезон 2015/2016
година е в съответствие с материалния закон.
В случая процесната заповед е издадена при спазване на
принципа на служебното начало, закрепен в чл. 9, ал. 2
от АПК и при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 35
и чл. 36 от АПК.
Тя е издадена, след като предварително са изяснени всички релевантни факти и
обстоятелства от значение за случая и при събиране на всички доказателства,
нужни за пълното им изясняване.
С оглед гореизложеното се налага извод, че подадената
жалба следва да се отхвърли, като неоснователна. Оспорената Заповед № Ц – 2268
от 16.11.2015 година на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Перник, с
която му е отказано отпускане на целева помощ за отопление – твърдо гориво за
отоплителен сезон 2015/2016 година е издадена от компетентен орган, при
спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона, като са
спазени материалноправните разпоредби и без да е налице съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предложение последно от АПК настоящия съдебен състав на Административен
съд Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.К.Т.*** с ЕГН **********
*** против Заповед № Ц – 2268 от 16.11.2015 година на директора на дирекция „Социално
подпомагане“ Перник, с която му е отказано отпускане на целева помощ за
отопление – твърдо гориво за отоплителен сезон 2015/2016 година, като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:/п/