Р Е Ш Е Н И Е

№ 23

гр. Перник, 08.02.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в закрито заседание проведено на осми февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 64/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Г.Н.М. и Н.Г.М.,*** срещу действията на органа по изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЗР-485 от 23.11.2012г., обективирани във възлагателно писмо изх. № ПК-1806-00-326 от 19.01.2016г. на Началника на ДНСК, относно принудително премахване на незаконен строеж, представляващ “масивна жилищна сграда”, изградена в съсобствен УПИ ХІІІ-503, кв. 42, по плана на с. ***, общ. Перник.

Жалбоподателите обжалват действията по премахването, обективирани във възлагателно писмо изх. № ПК-1806-00-326 от 19.01.2016г. на Началника на ДНСК. Единствените изложени съображения в жалбата са, че действията са неправилни и незаконосъобразни, тъй като не е образувано изпълнително производство и не им е връчена покана за доброволно изпълнение. По горните съображения, жалбоподателите молят съда да отмени обжалваните действия на Началника на ДНСК, обективирани в процесното писмо.

По делото е представена от ответника окомплектована преписка по жалбата, ведно със становище на процесуалния представител на ДНСК.

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирани лица и е в законово определения срок по чл. 296 от АПК.

Съгласно чл. 297, ал. 1 от АПК жалбата се разглежда по реда на глава тринадесета от АПК. С жалбата не е направено искане за разглеждането й в открито съдебно производство.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Началника на РДНСК, ЮЗР със Заповед № ДК-02-ЮЗР-485 от 23.11.2012г., издадена на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредил да се премахне незаконен строеж “масивна жилищна сграда”, изградена в УПИ ХІІІ-503, кв. 42, по плана на с. ***, общ. Перник от възложителите Н. П.М., П.Й.М. и Е.А.Г.. Същата е влязла в сила, видно от Решение № 363/29.10.2013г. постановено по АД № 934/2013г. по описа на Административен съд Перник и оставено в сила с решение № 4231 от 26.03.2014г. по АД № 16206/2013г. на Върховен административен съд на Република България.

Въз основа на влязлата в сила заповед, като изпълнително основание по чл. 268, т. 1 от АПК е стартирано и административно - изпълнително производство длъжници по което са Н.Г.М., Г.Н.М. и Е.А.Г.. П.Й.М., видно от удостоверение за наследници е починала на 10.02.2015г., като е оставила наследници по закон двамата жалбоподатели.

До Г.Н.М. е отправена покана за доброволно изпълнение изх. № ЮЗР-12-942-00-926 от 02.07.2014г., съгласно чл. 277, ал. 1 от АПК, в която му е предоставен 14-дневен срок за изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЗР-485 от 23.11.2012г. на началника на РДНСК, ЮЗР. Поканата, видно от разписка на стр. 39 по делото е връчена лично срещу подпис на М. на 24.01.2015г. от служител на ответника по жалбата. В поканата е посочено, че след изтичане на 14 - дневен срок от получаването й ще бъдат предприети действия по принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед. Във връзка с поканата г-н М. е депозирал собственоръчно написана молба, с която е поискал срока за доброволно изпълнение да бъде продължен, поради отсъствието му от страната. Върху молбата има резолюция до 24.03.2015г..

До Н.Г.М. също е отправена покана за доброволно изпълнение с изх. № ЮЗР-12-942-01-899 от 23.11.2015г., съгласно чл. 277, ал. 1 от АПК, в която му е предоставен 14-дневен срок за изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЗР-485 от 23.11.2012г. на началника на РДНСК, ЮЗР. Поканата, видно от разписка на стр. 50 по делото е връчена лично на М. на 24.11.2015г. от служител на ответника по жалбата.

До Е.А.Г. е отправена покана за доброволно изпълнение с изх. № ЮЗР-12-942-00-262 от 23.02.2015г., съгласно чл. 277, ал. 1 от АПК, в която му е предоставен 14-дневен срок за изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЗР-485 от 23.11.2012г. на началника на РДНСК, ЮЗР. Видно от обратна разписка на стр. 43 по делото е, че поканата е получена на 11.03.2015г.. Същият в четиринадесет дневен срок от получаването й е депозирал искане за удължаване на срока за изпълнение на заповедта.

При извършена проверка на служители на ответника е установено, че строежът не е премахнат доброволно, за което е съставен Протокол № П-165-V от 07.05.2015г. обр. приложение № 1, към чл. 4, ал. 1 от Наредба № 13 от 23.07.2001г., както и протокол № П-165-VІ от 18.05.2015г. обр. приложение № 2, към чл. 5, ал. 1 от Наредба № 13 от 23.07.2001г., за предварително проучване на принудителното изпълнение на премахването на незаконния строеж. С Констативен протокол от 09.12.2015г. е констатирано, че незаконният строеж не е премахнат. Сключен е Договор № ФО-13-5/14.01.2016г., с който “ЮНИОС”ООД е определен за изпълнител на принудителното премахване на процесния строеж. С писмо с изх. № ПК-1806-00-326 от 19.01.2016г. на Началника на ДНСК е съобщено на извършителите на незаконния строеж, че е възложено принудително изпълнение на влязлата в сила заповед и изпълнението е насрочено за периода от 09.30ч. на 27.01.2016г. до 17.30ч. на 05.02.2016г.. Писмото е връчено лично срещу подпис на двамата жалбоподатели, съответно на 20.01.2016г. на Н.М. и на 21.01.2016г. на Г.М..

С оглед на изложената фактическа обстановка, която се позовава на административната преписка, настоящият състав на съда приема, че не са налице твърдяните от жалбоподателите пороци на акта и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Възлагателното писмо и обективираните във него действия са извършени от оправомощен за това орган, в рамките на неговата компетентност, съгласно чл. 271, ал. 1, т. 1 от АПК, във вр. с Наредба № 13 от 23.07.2001г. на МРРБ.

Действията на административния орган са съобразени с разпоредбите на чл. 6 от АПК, относно съразмерността на преследваната цел на закона. От влизане в сила на заповедта за премахване 26.03.2014г. до получаването на поканите за доброволно изпълнение, респ. до възлагане действията по премахване е изтекъл значителен период от време повече от една година, в които период обективно жалбоподателите е могло сами да премахнат незаконния строеж и по този начин да се прекрати принудителното изпълнение. Действията по принудителното изпълнение на заповедта са предприети след влизането й в сила и след като същата става изпълнително основание по смисъла на чл. 268 от АПК и са насочени към длъжници по изпълнението. Органът по изпълнението е стартирал процедурата по привеждане в изпълнение на влязлата в сила заповед, като на основание чл. 277, ал. 1 от АПК е изпратил на извършителите на незаконния строеж, покана за доброволно изпълнение по смисъла на закона. В същата е даден четиринадесет дневен срок за изпълнение, съгласно чл. 277, ал. 1 от АПК. Спазени са и специалните изисквания за реда и начина за премахване на незаконните строежи по глава втора от Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Спазена е и процедурата по чл. 6 от Наредбата – пристъпено е към избор на фирма, която ще извърши събарянето на незаконния строеж, като е представен и сключен договор с избраната фирма–изпълнител, съответно възлагане на принудителното изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж.

В случая от доказателствата по делото е безспорно, че органа по изпълнението въз основа на годно изпълнително основание е образувал принудително изпълнение. На основание чл. 277, ал. 1 от АПК е отправил до длъжниците покана за доброволно изпълнение, която съдържа всички реквизити посочени в чл. 277, ал. 2 от АПК. С оглед на това единствените доводи в жалбата за незаконосъобразност на акта, свързани с липса на покана за доброволно изпълнение се приемат за изцяло неоснователни.

Въз основа на изложеното настоящия състав приема, че възлагателното писмо е законосъобразно. Постановено при наличие на надлежно изпълнително основание - влязъл в сила административен акт и при съществуването на законово регламентираните материалноправни предпоставки за образуването и провеждането на производство по принудителното изпълнение на заповедта. Не са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 282 от АПК, нито е изтекла давността по чл. 285 от АПК. Издадено е при спазване на процесуалните правила и на формалните изисквания на Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК и на въведените с Наредбата задължителни процесуални условия и предпоставки за предприемането на действия в процедура по принудително изпълнение на влязла в сила заповед по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж.

С оглед на изложеното оспореният акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба ще се отхвърли като неоснователна.

Водим от горните съображения и на основание чл. 298, ал. 1 във вр. с ал. 4 от АПК, съдия при Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Н.М. и Н.Г.М. срещу действията на органа по изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЗР-485 от 23.11.2012г., обективирани във възлагателно писмо изх. № ПК-1806-00-326 от 19.01.2016г. на Началника на ДНСК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:/п/