О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 27

Гр. Перник, 11.02.2016 година.

Административен съд Перник, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

като разгледа административно дело № 48 по описа за 2016 година докладвано от съдия Ивайло Иванов, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № ***, представлявано от пълномощника на управителя С. Л. Т.*** срещу Заповед № РД-18-75 от 10.11.2015 година на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е одобрена кадастрална карта и кадастралните регистри за землището на гр. Радомир, в частта за поземлен имот с идентификатор 61577.65.1002 записан на „***“ ЕООД – собственик. Жалбоподателят твърди в депозираната жалба и направеното уточнение с молба вх. № 354 от 04.02.2016 година, че в поземлен имот с идентификатор 61577.65.1002 притежава само правото на собственост върху два броя хангари по силата на постановление за възлагане на недвижим имот № 0209/2000/184522 от 20.12.2006 година, като изрично заявява, че не притежава правото на собственост върху земята на поземления имот с посочения идентификатор. Въпреки това твърди, че дружеството – „***“ ЕООД, което е записано като собственик на земята на поземления имот с идентификатор 61577.65.1002 не е носител на това право на собственост. Моли съда да отмени Заповед № РД-18-75 от 10.11.2015 година на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в частта за поземлен имот с идентификатор 61577.65.1002, който е записан на „***“ ЕООД, тъй като така посоченото дружество не е собственик.

Настоящият съдебен състав на Административен съд Перник, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, което няма правен интерес от оспорването й, поради което е недопустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 4 от ЗКИР кръгът на лицата, които имат право да оспорят заповед със съдържание като процесната, се определя към момента на издаване на административния акт - чл. 142, ал. 1 от АПК. Това са само онези лица, по отношение на които актът нарушава техни права или законни интереси. Има се предвид тези права и интереси, които са законно признати и които са отразени в правна норма. В случая това са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти, както и от органи, на които със специален закон е възложено опазване и контрол на защитените територии. От доказателствата по делото и направеното изрично уточнение е видно, че към посочената дата дружеството – жалбоподател не е сред тези лица, т.е. не притежава право на собственост или друго вещно право върху конкретния поземлени имот, а единствено твърди, че дружеството – „***“ ЕООД, което е записано като собственик не притежава това право. Съгласно посочената права норма правния интерес от оспорване е ограничен единствено до имотите от обхвата на кадастъра, засегнати от одобряването му и по отношение на които страната е носител на вещни права, тъй като жалбоподателя/оспорващата страна не е легитимирана да брани чужди права, а приемането на ККР извън границите на собствените й имоти не накърнява нейната правна сфера. Ето защо правото на обжалване не е неограничено, а се обуславя от наличие на пряк и непосредствен правен интерес. В конкретния случай, заповедта, в оспорваната й част не засяга пряко и непосредствено жалбоподателя – „***“ ЕООД и не му създава задължения. Жалбоподателят не е заинтересовано лице, тъй като изрично заявява, че не е собственик, нито носители на други вещни права върху поземлен имот с идентификатор 61577.65.1002. Правният интерес да се иска отмяната на един административен акт се обуславя от непосредственото негативно въздействие в правната сфера на лицето, до което се отнася този акт. В случая се установява, че правата на жалбоподателя не са засегнати от оспорената заповед.

С оглед на гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че подадената жалба срещу оспореният административен акт е недопустима, поради липса на правен интерес от оспорване, поради което и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, подадената жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 159, ал. 4 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № ***, представлявано от пълномощника на управителя С. Л. Т.*** срещу Заповед № РД-18-75 от 10.11.2015 година на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е одобрена кадастрална карта и кадастралните регистри за землището на гр. Радомир, в частта за поземлен имот с идентификатор 61577.65.1002 записан на „***“ ЕООД – собственик, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 48 по описа за 2016 година на Административен съд Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:/п/