Р Е Ш Е Н И Е

 32

гр. Перник, 09.02.2016 г.

В   И  М  Е  Т  О    Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

Административен съд Перник, в публичното заседание на двадесети януари  през две хиляди и шестнадесета година в състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ  ИВАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ: СЛАВАГЕОРГИЕВА

                              ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря Е.В. и с участието на прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева  КГАХД № 647 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.

Всестранна кооперация ”Витоша”, чрез пълномощника си адв. П. Б., е подал касационна жалба срещу решение № 7 от 18.09.2015г.  на районен съд Перник, постановено по АД № 6/2015г..  С решението е обявена нищожност на решение № 00414 от 08.05.1995г. на ПК, с. Драгичево, с което на ВК”Витоша” е възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива от 0.731дка., в м. Селото, представляващ имот № 13456 от картата на землището, при граници: имот № 13638-вътрешна река общинска собственост, имот № 13452-нива на наследници на Г. И., имот № 13453-нива на наследници на С. П., имот № 13454-нива за стопанисване от общината и имот № 13658-нива за стопанисване от общината; на решение № 187 от 26.10.2005г. на ОСЗГ, гр. Перник, с което на ВК”Витоша” е възстановено правото на собственост в стари реални граници на стопански двор от 0.731дка., в м. Селото, представляващ имот № 13456 от картата на землището, при граници: имот № 13361-стопански двор на Държавен поземлен фонд-МЗГ и имот № 13638-вътрешна река на държавата-МОСВ; на решение № 2351 от 06.01.2012г. на ОСЗ, гр. Перник, с което на ВК”Витоша” е възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива от 0.731дка., в м. Селото, с. Витошко.

  В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно. Постановено е при допуснато нарушение на материалния закон, както и на съдопроизводствените правила относно преценката на доказателствата, което води и до необоснованост на атакувания съдебен акт. Оспорва и изразява несъгласие със заключението изразено в тълкувателно решение № 2 от 25.06.1996г. по ГД № 2/1996г., ОСГК, т. 1а, тъй като счита, че е прекалено стеснително, касателно кръга на субектите. А съпоставено с чл. 1 от КЗПЧОС е и неправилно, тъй като води до неравнопоставеност между физически и юридически лица по отношение на правото на мирно използване на собствеността. Въз основа на тези аргументи се прави искане за отмяна на решението или за връщане на делото за ново разглеждане и даване на задължителни указания.  В съдебно заседание касационния жалбоподател не изпраща представител.

Ответната страна–Общинска служба по Земеделие редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема отношение по касационната жалба.

Заинтересованата страна ЮЗДП ДП ТП”ДЛС Витошко-Студена”, с. Кладница, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема отношение по касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага атакуваното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд Перник, в касационен състав, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакуваното решение на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за частично основателна. Съображенията са следните:

Предмет на настоящето касационно производство  е решение на районен съд Перник, с което е уважена жалбата на ЮЗДП ДП ТП”ДЛС Витошко-Студена” за обявяване на нищожност на решения на ответника по касация. За да уважи жалбата срещу административните актове, районният съд е приел, че същите са незаконосъобразни като издадени от некомпетентен орган, които изначално не е разполагал с компетентност да се произнесе по тяхното искане за възстановяване на правото на собственост. Доколкото, съдът е обвързан от твърденията в жалбата, с която е сезиран и искането в случая  е за прогласяване за нищожност, съдът е направил правни изводи за основателност на жалбата.

Разгледана по същество касационната жалба се приема за частично основателна. Доводите в тази връзка са следните:

Районният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но на база правилно установена фактическа обстановка е извел изводи, които касационната инстанция не споделя в цялост.

Критериите за законосъобразност на административните актове са нормативно определени и са: компетентност на автора на административния акт; спазване на формата, предвидена в закона; спазване на административно производствените правила; спазване на материално правните разпоредби, приложими за съответния административен акт; съответствие с целта на закона. Всяко изключително тежко нарушение на тези признаци може да има последица нищожен административен акт. Компетентността на органа е материална, териториална и времева. В случая касатора  се легитимира като собственик с решения на ПК, ОСЗГ и ОСЗ, с които му е възстановено правото на собственост върху процесния имот в стари реални или възстановими граници, съгласно  разпоредбата на чл. 18ж, ал. 1 от ПП на ЗСПЗЗ във вр. с чл. 10 от ЗСПЗЗ.  С тълкувателно решение № 2 от 25.06.1996г. е дадено разрешение по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ.

Районен съд Перник не се е съобразил с решение № 745 от 05.10.2005г. на районен съд Перник постановено по ГД № 1512/2003г.. С решението е осъществен косвен съдебен контрол върху решение № 00414 от 08.05.1995г. на поземлена комисия Драгичево, тъй като валидността на същото е от преюдициално значение за изхода на спора. В мотивите подробно и аргументирано е прието, че не са налице законовите изисквания за възстановяване правото на собственост в съществуващи стари реални граници и не са налице характеристиките на имота като земеделска земята, собствеността, на която да може да се възстанови.   Именно,  поради това е отменен на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот възстановен по ЗСПЗЗ № 71, том 4, дело № 1744/1995г. на нотариус при ПРС, който е легитимирал касатора като собственик на процесния имот-нива от 0.731дка., в м. Селото, представляващ имот № 13456 от картата на землището, при граници: имот № 13638-вътрешна река общинска собственост, имот № 13452-нива на наследници на Г. И., имот № 13453-нива на наследници на С. П., имот № 13454-нива за стопанисване от общината и имот № 13658-нива за стопанисване от общината, обективиран в решение № 00414 от 08.05.1995г. на поземлена комисия Драгичево. То следователно искането за прогласяване на нищожност на решение № 00414 от 08.05.1995г. на поземлена комисия Драгичево е без предмет и жалбата е следвало да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Съгласно тълкувателно решение Тълкувателно решение № 87 от 2.IX.1954г., ОСГК влизат в сила само ония мотиви на решението, с които съдът признава или отрича спорните между страните правоотношения. Щом влиза в сила не само резолютивната част на решението, но и неговите мотиви, то присъдено нещо ще има и тогава, когато в диспозитива на решението съдът е пропуснал да обяви дали признава, или отрича съществуването на преюдициалното правоотношение между страните, но в мотивите на същото той се е произнесъл по тоя спор, като е признал или както е в случая е отрекъл съществуването на тия правоотношения. То следователно налице е влязло в сила решение действащо със сила на пресъдено нещо по отношение на решение № 00414 от 08.05.1995г. на поземлена комисия Драгичево и никои друг орган няма право да го пререшава.

По отношение на решение № 187 от 26.10.2005г. на ОСЗГ, гр. Перник, с което на ВК”Витоша” е възстановено правото на собственост в стари реални граници на стопански двор от 0.731дка., в м. Селото, представляващ имот № 13456 от картата на землището, при граници: имот № 13361-стопански двор на Държавен поземлен фонд-МЗГ и имот № 13638-вътрешна река на държавата-МОСВ и на решение № 2351 от 06.01.2012г. на ОСЗ, гр. Перник, с което на ВК”Витоша” е възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива от 0.731дка., в м. Селото, с. Витошко настоящия състав приема, че правилно е обявена нижощността им, тъй като актовете са изцяло лишени от законово основание. Съгласно изслушаната и приета по делото съдебно техническа експертиза и дадените устни заключения, които като неоспорени от страните са годни доказателствени средства се установява, че възстановеният имот не е земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, подлежащ на възстановяване. Имотът е включен в Държавен горски фонд през  1953г. и статутът му е непроменен към настоящия момент. В имота има построена двуетажна сграда, с площ от 124кв.м. и към съществуващата сграда през 1988г.-1989г. е пристроена двуетажна сграда. През него преминава канализационен канал, шахта и водопровод, изграден за захранване на административната сграда. Имота е възстановен по реда на чл. 10 от ЗСПЗЗ, които е неотносим за физически лица. След като процесния имот няма характеристиките на земеделска земя, то органът на поземлената реформа не е разполагал с материална компетентност да се произнесе по заявлението, с което е поискано възстановяване на собственост.  Въз основа на това настоящия състав приема, че постановените актове страдат от най-тежкия порок, тъй като органът не е разполагал с материална компетентност от една страна, а от друга постановените и оспорвани актове са изцяло лишени от законово основание.

Като е достигнал по отношение на решение № 187 от 26.10.2005г. на ОСЗГ, гр. Перник и на решение № 2351 от 06.01.2012г. на ОСЗ, гр. Перник до същия краен извод, първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от отменителни основания.

Искането на касатора за отмяна на обжалването на първоинстанционното решение поради несъответствие с разпоредбата на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека, е неоснователно. Цитираната норма на чл. 1 е приложима пряко в българското право.  Същата е приоритетна спрямо норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, по арг. от чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България гласяща: "Всяко физическо или юридическо лице има право да се ползва мирно от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания, освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право." В конкретния казус е налице изключението-наличие на предвидени в закон специални условия за уреждане на отношенията по собствеността, като този закон в конкретния казус е ЗСПЗЗ, чиито разпоредби са доразвити и детайлизирани в Правилника за прилагането му. Касае се за действащи нормативни актове, които не са обявени за противоконституционни и няма причина за тяхната неприложимост на друго основание.

По отношение на искането за връщане на делото за ново разглеждане същото се явява неоснователно. Не са налице предпоставките на чл. 222, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Водещите мотиви в касационната жалба свързани с несъгласие с тълкувателно решение, което е приложено точно в казуса, не са самостоятелно касационно основание по чл. 209 от АПК.

Въз основа на изложеното, настоящия състав приема, че жалбата е частично основателна, поради което решението на районен съд Перник в първия диспозитив, с който е обявена нищожността на  решение № 00414 от 08.05.1995г. на поземлена комисия Драгичево,  с което на ВК”Витоша” е възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива от 0.731дка., в м. Селото, представляващ имот № 13456 от картата на землището, при граници: имот № 13638-вътрешна река общинска собственост, имот № 13452-нива на наследници на Г. И., имот № 13453-нива на наследници на С. П., имот № 13454-нива за стопанисване от общината и имот № 13658-нива за стопанисване от общината ще се отмени и жалбата ще се остави без разглеждане в тази й част. В останалата част, решението като правилно като краен резултат ще се остави в сила.

Никоя от страните не претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция поради което и съдът не се произнася.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, касационен състав при Административен съд Перник

Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ решение № 7 от 18.09.2015г. постановено по АД № 6/2015г. по описа на районен съд Перник, в частта, с която е обявено за нищожно решение № 00414 от 08.05.1995г. на поземлена комисия Драгичево,  с което на ВК”Витоша” е възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива от 0.731дка., в м. Селото, представляващ имот № 13456 от картата на землището, при граници: имот № 13638-вътрешна река общинска собственост, имот № 13452-нива на наследници на Г.И., имот № 13453-нива на наследници на С. П., имот № 13454-нива за стопанисване от общината и имот № 13658-нива за стопанисване от общината и вместо него постановява:

 ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на ЮЗДП ДП ТП “ДЛС Витошко-Студена”, в тази й част и прекратява производството по делото.

ОСТАВЯ в сила решение № 7 от 18.09.2015г. постановено по АД № 6/2015г. по описа на районен съд Перник, в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

         ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

                             2./П/