Р Е Ш Е Н И Е

№ 59

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 24.02.2016 г.

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Игнат Георгиев

Членове: Емилия Иванова

Ивайло Иванов

при секретаря И.И. и с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Иванова к.н.а.х.д. №657 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, представлявана от председателя доц. д-р Иван Иванов, чрез процесуалния му представител срещу решение № 136 от 23.10.2015 г., постановено по н.а.х.дело № 260 по описа за 2015 г. на Районен съд Радомир. С атакуваното решение е отменено наказателно постановление № 76 от 22.01.2015 г. Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ – сега Комисия за енергийно и водно регулиране, с което на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Цар Симеон“ № 330, представлявано от членовете на управителния съвет С.Д.А., Д. Р. и Т.П. на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ.

Касаторът изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и твърди, че решението е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно. Излага подробни доводи за факта на извършване на нарушението. Сочи че се касае за продължено нарушение, поради което датата на неговото извършване е тази на която е направена проверка. В този смисъл не е налице нарушение на процесуалните правила на разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН. Твърди, че е спазена разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, като съставения АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата на извършеното нарушение. Касаторът моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно по подробни изложени доводи в представения отговор по касационната жалба.

Окръжна прокуратура Перник, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

Административен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на районен съд Радомир е приел за безспорно от фактическа страна, че настоящият касатор е предприел одитна проверка на електроразпределителното дружество за дейността му от 01.07.2008 година до 30.11.2013 г. по издадената лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. В хода на регулаторния одит на 26.02.2014 г. служители на контролния орган извършили проверка на електромерни табла в с. Негованци, община Радомир, като проверили средство за търговско измерване /СТИ/ на абонатен №2205614094, с фабричен № 01614077 при която проверка установили,че проверяваното СТИ е с година на производство 2005 г. В графа „Година на последваща проверка“ също е посочено 2005 г., които резултати са обективирани в констативен протокол № 68/З-Е-1/ от 26.02.2014 г. Други проверки не са извършвани и не са отбелязвани.

За установеното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № КРС-1319 от 07.08.2014 г. В АУАН е посочено, че енергийното дружество е нарушило т.3.5.2 от издадената му лицензия, с което е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ. Въз основа на съставения АУАН е издадено НП № 76 от 22.01.2015 г. от председателя на ДКЕВР /сега КЕВР/, като дружеството е санкционирано за това, не е поддържало СТИ на абонатен № 2205614094, с фабричен № 01614077 съгласно изискванията на чл. 41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. Не са предприети действия за периодичната подмяна на СТИ в определения срок до 26.02.2014 г. Бездействието е преценено от АНО, като нарушение на т. 3.5.2 от издадената му лицензия, с което е осъществен състава на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, за което е определена имуществена санкция в размер на 20 000 лева на основание чл. 206, ал. 1 от ЗЕ.

При така установените факти районен съд Радомир при извършената цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание е приел от правна страна, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството – наказаното лице, тьй като са допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането на административнонаказателното производство, като в съставения АУАН е нарушена императивната разпоредба на чл. 42, т. 3 от ЗАНН – не е посочена датата на извършване на нарушението, поради което е неясен и неопределяем крайния срок за извършване на проверката на процесното СТИ. Първоинстанционният съд е приел, че е налице и нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, като административнонаказващия орган не е описал извършеното нарушение и обстоятелствата при които е извършено, тьй като не е описан типа на СТИ – еднофазен или трифазен, което определя и различен срок за проверка или подмяна на процесното СТИ. Така установените процесуални нарушения са пренеси и в издаденото НП, които са посочени като основания за отмяна на наказателното постановление.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящия касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи. АУАН и НП са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Точното и недвусмислено посочване на датата на извършване на нарушението е императивен реквизит при съставянето на АУАН и при издаването на НП, тъй като така от една страна се индивидуализира нарушението откъм обективни признаци и се очертава предмета на доказване, а от друга страна се следи за сроковете по реда чл. 34 от ЗАНН. В случая неизясняването на датата на извършване на нарушението, поради неточното й посочване не може да се отстрани в съдебния процес при обжалването на наказателното постановление. Само по себе си това нарушение константно е установено в съдебната практика, че води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво конкретно нарушение се наказва по административно – правен ред. Правилно първоинстанционния съд е приел, че е посочено единствено датата на извършване на проверката /26.02.2014 г./, а не е посочен период, в който енергийното дружество е имало задължение да извърши последваша метрологична проверка, съответно няма посочена крайната дата, до която най – късно задължението може да се изпълни, поради което нарушението, за което се ангажира отговорността на дружеството, се счита за довършено в деня, следващ датата, до която най – късно може да се изпълни задължението. Следва да се има предвид правораздавателния характер на наказателното постановление, като посочения реквизит не може да се извлича по пътя на формалната или правна логика, още по – малко по тълкувателен път от съдържанието на други документи по преписката.

На следващо място се споделят и направените от първоинстанционния съд правни изводи, относно факта, че АУАН, въз основа на който е ангажирана административната отговорност на енергийното дружество е съставен в противоречие с разпоредбата на чл. 42,т.4 от ЗАНН, а именно не е описано в пълнота извършеното според актосъставителя нарушение, като не е отразен в АУАН един от обективните признаци на конкретното деяние. Приписаното нарушение от страна на енергийното дружество се изразява в нарушаване на т.3.5.2. от издадената му лицензия за осъществяване на специфичната дейност на разпространение на електрическа енергия. Съгласно издадената Лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г. енергийното дружество безспорно се задължава да поддържа СТИ в състояние, съответно на Правилата за измерване количеството на електрическа енергия /ПИКЕЕ/, както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях. Редът за това поддържане и осигуряване на съответното на правилата състояние е регламентиран в посочени подробно в АУАН нормативни актове – Закон за измерванията /ЗИ/ и подзаконови такива /две наредби/ – Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване. Те от своя страна, указват още по – конкретно и определят срокът за провеждане на определен вид проверки на СТИ. Видно от Заповедите на Председателя на ДАТМН с № А-102/05.03.2010 г. и № А-441/13.10.2011 г. /посочени в издаденото НП/, от съществено значение е видът на СТИ, тъй като той определя хипотезата от заповедта, обвързваща адресатите й. В съставения АУАН актосъставителят не е отразил и констатирал вида на проверения СТИ на абонатен № 2205614094, с фабричен № 01614077. Установеният пропуск от първоинстанционния съд е съществено важно обстоятелство, тьй като вида на СТИ определя поведението на енергийното дружество относно спазването на определените в горецитираните нормативни актове и заповеди срокове за последваща проверка на процесното СТИ. Липсата на посоченото обстоятелство относно вида на СТИ прави невъзможно изпълняването на задължението на енергийното дружество за извършване на проверка. Този срок зависи именно от факта – какъв е видът на СТИ, тъй като е различен при двата вида електромери – еднофазни и трифазни – съответно шест и четиригодишен срок /съгласно и двете заповеди на Председателя на ДАТМН/. Непосочването на това релевантно обстоятелство, прави невъзможна преценката какъв срок е трябвало да се спазва от нарушителя, респ. дали е бил изтекъл такъв към момента на проверката или по – късно.

Налице е установената от районния съд непълнота при описване на обстоятелствата на вмененото нарушение, което е довело до съществени нарушения на принципите на административнонаказателното производство. Не е спазена императивната разпоредба на чл.42, т.4 от ЗАНН, а от друга страна е и нарушено по този начин правото на проверявания субект да разбере в какво точно е обвинен, как и срещу какво да организира защитата си. Същият процесуален пропуск е допуснат и в издаденото НП въз основа на съставения АУАН, където липсва отразено релевантно обстоятелство какъв е бил видът на СТИ, с оглед преценката на срока, в който е следвало да му бъде извършена последваща проверка за изправност.

Въз основа на изложено настоящия касационен състав не споделя за основателни наведените касационни основания от процесуалния представил на касатора, че типа на описаното СТИ не определя началния и краен момент за извършване на последваща проверка и датата на неговото извършване, съответно съставомерността на извършеното нарушение и ангажирането на административнонаказателна отговорност по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ.

Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си в хода на съдебното производство да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при което е извършено. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на районен съд Радомир за законосъобразно, в това число правилно и обосновано.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд Перник, касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение №136 от 23.10.2015 г., постановено по н.а.х.дело № 260/2015 година по описа на Районен съд Радомир.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:1. /п/

2. /п/