Р Е Ш Е Н И Е

№ 56

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 25 февруари 2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД № 665 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. XII от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Ю.В.Я. *** против решение № 580 от 08.10.2015г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД № 771 по описа на съда за 2015г..

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 15-1158-000093 от 17.02.2015г., издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ (ПП) в ОД НА МВР – ПЕРНИК срещу Ю.В.Я., с което: за нарушение по чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева); за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. (десет лева).

Недоволен от решението на районния съд Ю.Я. го обжалва, като твърди, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. От касационния съд иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като отмени и наказателното постановление в цялост.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. В писмена молба не възразява срещу даване ход на делото в негово отсъствие, както и заявява, че поддържа жалбата. Като писмено доказателство в подкрепа на сочените основания за касиране на решението представя копие на НП №14-4332-012188/28.10.2014г. на Началник Отдел „ПП“ към СДВР.

Ответникът по касационната жалбата не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура–Перник прави заключение законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.

Разгледана по същество жалбата е нeоснователна. Преценено за съответствие с процесуалния и материален закон, решението е правилно.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след събиране и съвкупна преценка на доказателствата, относими към спора е приел за безспорно от фактическа страна, че на 28.01.2015г. в 11:25ч., в гр. Перник, с мобилна система за видеоконтрол TFR-1-M № 632, използвана за контрол по спазване правилата за движение по пътищата от служители на сектор „ПП“ към ОД на МВР–Перник, е регистрирано движение на лек автомобил с рег. № С 0606 МА със скорост от 109км/ч.. След спиране на автомобила от органите на реда е установено, че водач на МПС е Ю.Я.. При извършена проверка на документите на водача е установено, че същият не носи у себе си контролния талон към СУМПС. По повод констатираното, на място и на същата дата, със съставяне на акт за две нарушения на ЗДвП, срещу Я. е образувано административнонаказателно производство, завършило с издаване на процесното наказателно постановление.

При така установеното по фактите решаващият първоинстанционен състав, след извършена служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание, не установил нарушения на процесуалния и материален закон. След съвкупна преценка на доказателствата, приобщени към административнонаказателната преписка и събиране на допълнителни такива в хода на съдебното следствие, при вземане предвид доводите в жалбата, решаващият първоинстанционен състав е приел за безспорно установено, като доказано, че на посочените дата и място Я. е реализирал съставите и на двете вменени му с акта административни нарушения, за които правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност с налагане на съответни на приложимия закон и справедливи административни наказания. С посочените мотиви процесното наказателно постановление е потвърдено като законосъобразно.

Решението е правилно.

Мотивите на първата съдебна инстанция да потвърди процесното наказателно постановление се споделят изцяло от касационния съд.

Без основание е оплакването за допуснати от първата съдебна инстанция процесуални нарушения. Районният съдия в изпълнение на задължението си да дири обективната истина е постановил обжалвания акт след законосъобразно проведено съдебно следствие. Взети са предвид всички доказателства, представени от наказващия орган. Изслушани са обясненията на актосъставителя и свидетеля по акта, потвърдили пред съда отразеното в акта за установено нарушение. Във връзка с първото възражение на касатора се установява, че по делото са приобщени и доказателства относно факта на използвано във време на извършената проверка техническо средство от одобрен тип, преминало първоначална проверка за съответствие с одобрения тип и последваща проверка, извършена на 08.04.2014г. със срок на валидност една година. При постановяване на решението си районният съд е взел предвид всички доказателства, приобщени във връзка със спора, а от мотивите на решението е ясно, кои от тях кредитира.

Не се приема за основателно и следващото оплакване заявено в касационната жалба, касателно потвърждаване на НП, издадено при изменение на въведената с акта правна квалификация що се отнася до първото извършено от Я. нарушение. Без съмнение в акта е допусната нередовност при посочване на нарушената разпоредба на закона, относима към регламентиране на разрешената скорост за движение в границите на населено място, като не е прецизирано, че деянието попада в хипотезата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, но е във връзка с нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, що се отнася до конкретните стойности, различни от указаните в ал. 1. Но порокът на акта е преодолян от наказващия орган по реда и на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, поради което правилно същият е възприет за неотразил се на законосъобразността на производството, предвид безспорно установени съставомерно деяние с автор посоченото за нарушител лице. Непълната правна квалификация на деяние в съставен акт е процесуално нарушение, но не абсолютно такова, а относително, което следва да се преценява съобразно спецификата на всеки конкретен казус. В настоящия случай, както в акта, така и в наказателното постановление са посочени дата, място и обстоятелства по извършване на нарушението, които части се припокриват напълно в двата акта. Нарушителят не е поставен в невъзможност да разбере какви са фактическите рамки на предявеното му административнонаказателно обвинение, тъй като решаващо значение има словесното описание на нарушението. Не е налице ограничаване на правото на нарушителя да разбере и правните рамки на предявеното му обвинение, тъй като с прецизирането правната квалификация посредством включване и на нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, от данните в производството не се установява за наказаното лице да е останало неясно кое именно свое задължение, вменено му в съответно качество с нормативен акт, не е изпълнил. Предвид това не е било налице основание за прекратяване на преписката от наказващия орган, което на свой ред обосновава правилност и на изводите на районния съд.

Без основание се твърди неправилност на решението съдържащо извод за съставомерност на второто вменено му административно нарушение. Представеното по делото копие на акт за установено нарушение, въпреки презаверяван като валидно заместващ контролния талон два пъти, към датата на извършената проверка не е бил годен да замести изисквания от ЗДвП документ, тъй като към този момент е с изтекъл срок на валидност на последната извършена заверка. Следователно непритежаващ валиден да замести контролния талон акт за нарушение (чл. 157, ал. 6, изр. 2 от ЗДвП), водачът не изпълнява задължението си да носи у себе си контролен талон към СУМПС, за което законосъобразно е административно наказан. Представеното за пръв път едва в касационнато производство наказателно постановление, с което се „извеждат“ нови твърдения по фактите, неизлагани пред първа съдебна инстанция, не променя и не рефлектира върху правните изводи на първоиснстанционния съд. Видно е от това наказателно постановление е, че към момента на извършване на процесното нарушение–на 28.01.2015г., НП с №14-4332-012188/28.10.2014г. е връчено на наказаното лице - на 03.11.2014г.. Съгласно нормата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, НП заменя контролния талон за срок от един месец след влизането му в сила. Няма доказателство наказателното постановление да е обжалвано, т.е. да не е влязло в сила. Следователно същото не може да замести контролния талон в хипотезата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП и единственият документ, който може да изпълни тази функция е съответния АУАН, който в случая обаче не е валидно заверен. Дори хипотетично да се приеме, поради липсата на доказателства за обжалването му и въпреки недоказването на факта на влизане в сила, че НП е влязло в сила, то същото, връчено на 03.11.2014г. е обжалваемо до 10.11.2014г. вкл. и ако не е обжалвано е влязло в сила на 11.11.2014г. и би могло да замества контролния талон в срок до 1м. след тази дата, т.е. до 11.12.2014г.. Следователно нито към датата на извършване на процесното нарушение на 28.01.2015г., нито към момента на депозиране на касационната жалба (съобразно изявлението на жалбоподателя) това НП е могло валидно да замества изисквания от ЗДвП контролен талон.

Гореизложеното е основание да се приеме, че след проведено процесуално законосъобразно производство, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е приложил правилно и материалния закон и така е постановил съдебен акт, който освен това валиден и допустим ще бъде оставен в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Административен съд - Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 580 от 08.10.2015г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД № 771 по описа на съда за 2015г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2. /п/