Р Е Ш Е Н И Е № 58

гр. Перник, 04 февруари 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Перник, касационен състав, в открито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Стефан Станчев

Членове: Слава Георгиева

Ивайло Иванов

при секретаря И.И. и с участието на прокурор А., като разгледа докладваното от съдия Станчев КНАХД № 675 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

С решение № 722, постановено по НАХД №01189/2015 г., Районен съд Перник е потвърдил Електронен фиш Серия К № 0925358, на ГД “Охранителна полиция” сега Главна Дирекция „Национална полиция”/, с който на И.Х.В., на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лева, за това, че на 01 ноември 2014 г. в 16:06 часа на АМ “Люлин”, км.14+785, след тунел “Голямо Бучино”, посока на движение от гр. София към гр. Перник е управлявал МПС със скорост 113 км/ч, с което е нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Срещу това съдебно решение е подадена касационна жалба от И.Х.В., в която са развити оплаквания за незаконосъобразно постановен съдебен акт. Иска се отмяна на решението на РС и на потвърдения с това решение Електронен фиш.

Ответникът по касационната жалба в писмено становище оспорва основателността й и изразява становище, че решението на Районен съд Перник е правилно и следва да се остави в сила.

Представителят на окръжна прокуратура Перник предлага да се остави в сила обжалваното съдебно решение, като правилно.

Касационен състав на Административен съд Перник, като взе предвид доводите на страните във връзка с доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Не се споделят оплакванията на касатора, че на установеното място на нарушението няма ограничителни пътни знаци, задължаващи водачите на ППС да се движат в този участък със скорост до 80 км/ч.

От представените в настоящото касационно производство писмени доказателства е безспорно, че считано от 2012 г. е одобрена и приложена схема за поставянето на ограничителни пътни знаци от клас “В”, задължаващи водачите на ППС да се съобразят с тях и да ограничат скоростта, с която управляват превозните средства до въведеното ограничение. Наличието на пътен знак В №26 в поредица на ограничаване на скоростта от 120 до 80 км/ч е задължавало касатора да съобрази тези ограничения. Установеното превишаване на скоростта му на движение с 33 км/ч над ограничението е основание да се приеме, че нарушението му следва да се квалифицира като такова по чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Правилно е становището на съда за приложимост на облекчения ред за наказване по чл. 189, ал.4-11 от ЗДвП. Нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол. Посочените норми от закона въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административно наказателната отговорност на нарушителите, по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи /арг. §6, т.63 от ДР на ЗДвП; §1 от ДР на ЗАНН – двете норми са идентични/, е издаден по реда на визираната процедура. По правилата на граматическото тълкуване, като се вземат предвид обособените главна и второстепенна части на изречението, е видно, че отсъствието на контролен орган, както и на нарушител е обстоятелствено пояснение, което "пояснява" сказуемото в изречението "се издава". Следователно нарушението, чийто съставомерен признак е движението на МПС със скорост над разрешените стойности, се констатира и заснема с техническо средство и отсъствието/присъствието на контролен орган на мястото на позициониране на средството за видеоконтрол е без значение за правомерността на прилагането му. Издаването на електронния фиш се извършва в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Такива изводи обосновава и систематическото тълкуване на разпоредбата с оглед на мястото й в системата от правни норми, регулиращи правната материя. Като изключение от правилото по чл. 189, ал.1 от ЗДвП, което предвижда, че актовете за нарушения се съставят от длъжностни лица при службите за контрол, т.е. в тяхно присъствие, се явява нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, при приложимата й редакция преди последните нормативни изменения от 2015 г. При въведената от нея опростена процедура, не установяването на административното нарушение, а издаването /съставянето/ на електронния фиш, обединяващ като съдържание и правни последици както актовете за установяване на административни нарушения, така и наказателните постановления, става в отсъствието на контролен орган. Ако едно нарушение от процесния вид може да бъде установено без участие на контролен орган, няма как същото да бъде установено без нарушител, доколкото за осъществяване на деянието е необходимо, лице, което да управлява автомобила. Нарушителят е известен и в тази връзка няма и оплакване за неустановено авторство на нарушението. На последно място, тълкувайки нормата в съответствие с целта на законовия акт, изведена въз основа на мотивите на законодателя към проекта за изменение и допълнение на ЗДвП /обн. ДВ, бр.10/2011 г./, е видно, че водещите съображения са били за ограничаване на субективния фактор при констатиране на този вид административни нарушения, чрез изключване на прекият контакт между контролен орган и нарушител, какъвто безспорно възниква в процеса на съставяне на АУАН. Процесът на издаване на електронен фиш, който възпроизвежда данните относно съставомерните признаци на нарушението от автоматизирана система за контрол, в максимална степен гарантира обективност. Поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор). Пътната отсечка, обхваната от техническото средство, трябва да е предварително обозначена, което произтича от разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП, която задължава контролните органи да обозначават места за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение. В тази връзка, касационен състав, на основание представените пред него писмени доказателства приема, че оплакването за нарушение на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП според касатора е неоснователно. В писмото на директора на ОПУ е обозначено мястото, на което е била поставена указателна табела “радар”, което е в съответствие със законовото изискване за поставяне на указание за наличие на техническото средство.

Въз основа на всичко изложено, касационната инстанция намира за безспорно доказано, че касационният жалбоподател е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП и е осъществил състава на административно нарушение по чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП, за което законосъобразно е санкциониран с предвидената в него санкция - глоба в размер на 150 лв. С оглед на това, като е потвърдил електронния фиш, въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакувания акт или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, касационен състав на Административен съд Перник, намира касационната жалба за неоснователна, а решението - за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съобразявайки се с горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл.1 от АПК, във вр.с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 722, постановено по НАХД №01189/2015 г., по описа на Районен съд Перник.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2./п/