Р Е Ш Е Н И Е

№ 64

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 08 февруари 2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиев КНАХД №682 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Е.Т.К. ***, против решение №864 от 11.11.2015 г. на Районен съд - Перник, , постановено по НАХД №1781 по описа на съда за 2015 г.

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К №1014873, издаден от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ на основание чл. 189, ал. 4 и във вр. с чл. 188, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу Е.Т.К. за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

Жалбоподателят твърди, че решението на районния съд е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. Излага доводи за липса на всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, довело първата съдебна инстанция до неправилни изводи за липса на допуснати в производството по налагане на административно наказание съществени процесуални нарушения, състоящи се в липса на съобразяване съдържанието на фиша и процедурата по съставянето му с изискванията на ЗАНН и включително липса на яснота относно длъжностното лице – изготвило фиша. Сочи се и липса на съотносимост между събраните по делото доказателства и изводите по фактите на първата съдебна инстанция що се отнася до: техническата годност на използваното за установяване на нарушението техническо средство; наличие на ПЗ В26(80), отнасящ се до мястото на извършване на нарушението; попадане на процесния участък от пътя в зоната на действие на ПЗ В26(80); факт на монтиране към датата на извършване на нарушението на системата за скорост и съответното обозначаване за това съгласно изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, настройване на системата за скорост, „съобразно релефа“ и пр. Всичко изброено жалбоподателят твърди да се отразило на законосъобразността на ЕФ що се отнася до съставомерност на деянието. На посочените основания от настоящия съд се иска алтернативно или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд или да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши спора посредством отмяна на процесния електронен фиш.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“, пред съда не изпраща представител. В писмена молба посредством ю.к. Н. не се възразява срещу даване ход на делото, жалбата се оспорва и се представят писмени доказателства срещу наведените касационни основания за отмяна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник, дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срок, от страна по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима.

Административен съд - Перник, като съобрази доводите, изложени в жалбата и съображенията на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване особен акт на административнонаказателно правораздаване.

Обжалваното решение е валидно. Постановено е в необходимата писмена форма и подписано от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд – Перник, като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен и неизменен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН във вр. с НПК. От мотивите на атакуваното решение безпротиворечиво личи волята на съда защо електронният фиш е потвърден.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след събиране, анализ и преценка на приобщения по делото доказателствен материал, е възприел за осъществила се изцяло, отразената в ЕФ фактическа обстановка, а именно, че на 18.02.2015 г., в 17:45 часа, на АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“, с посока София - Перник, на територията на ОД на МВР - Перник, монтирана в посочения участък „ЗМ система за измерване на средна скорост“ с №388, регистрирала преминаване през тунела на автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. №***, собствен на Е.Т.К., управляван със скорост, след приспаднат толеранс от 1%, от 115 км/ч. На база доказателствата районният съд е направил още извод за безспорно въведено в посочения пътен участък ограничение на скоростта от 80 км/ч, факт на монтиране и използване към посочената дата на технически годно и от одобрен тип, в срок на валидност на извършена първоначална проверка за съответствие с одобрения тип техническо средство за осъществяване контрол по спазване правилата на ЗДвП, наличие на съответно обозначаване преди мястото на осъществявания контрол и преди навлизане в обхвата на действие на техническото средство. За установеното по този начин нарушение срещу Е.К. *** било образувано административнонаказателно производство посредством издаване на електронен фиш и налагане на административно наказание.

При така установеното по фактите, решаващият първоинстанционен състав е приел от правна страна, че след проведено процесуално законосъобразно производство, административнонаказващият орган, компетентен да издаде процесния електронен фиш, правилно е приложил материалния закон, като е наложил съответно по вид и в абсолютния размер административно наказание за безспорно извършено, както и от наказаното лице и при сочените обстоятелства нарушение именно на посочените разпоредби на ЗДвП, за деяние, установено посредством използването на надлежно монтирано, технически изправно средство за измерване на скорост и от одобрен тип, на които основания ЕФ е потвърден.

Решението е правилно.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя срещу изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на производството по издаване на ЕФ. Бланкетните оплаквания за липса на реквизити и неспазена процедура по ЗАНН са неоснователни. Издаването на електронния фиш е съобразено със специалния, опростен регламент, въведен със ЗДвП, чл. 189, ал. 4 - 11 във вр. с чл. 165, ал. 2, т. 6. Оспореният електронен фиш, съгласно легалната дефиниция, съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи (арг. §6, т. 63 от ДР на ЗДвП във вр. с §1 от ДР на ЗАНН). Предвид това, както и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ се приравнява на НП само по отношение на правното му действие. Следователно по отношение на форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване ЕФ се подчинява на специалния регламент на ЗДвП, като сравнително подробно регламентираните, разпоредби на ЗАНН, относно съставяне/издаване на акт за нарушение и НП са неприложими. Следователно задължителни реквизити на електронния фиш са само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 на ЗДвП, поради което името на издателя на електронния фиш и неговият подпис не следва да са част от съдържанието на фиша (вж. ТР №1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.) Поради това правилни са изводите на районния съдия. Процесният ЕФ е издаден в съответствие с регламентираната в ЗДвП процедура, като на основание веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирано техническо средство/система, и за извършено административно нарушение на ЗДвП, в частта му, регламентираща разрешените скорости на движение при управление на МПС, съответно е ангажирана административнонаказателна отговорност на извършителя.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя и в частта им за постановено решение при непълнота на доказателствата по съществото на спора. Решението на районния съд е постановено след събиране и анализ на достатъчно и убедителни доказателства относно всички обстоятелства по случая, на база които са направени съответни и адекватни изводи по фактите, които настоящият съд споделя. Безспорно установено по делото е, че нарушението е установено надлежно с техническо средство от одобрен тип, преминало първоначална проверка за съответствие с одобрения тип със срок на валидност до 01.09.2016 г. (л. 26 и сл., л. 37 от НАХД №1781/2015). Безспорно е, че към датата на извършване на процесното нарушение, участъкът от АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“ в посока София – Перник е обхванат от монтирано по съответния ред, стационарно техническо средство „ЗМ система за скорост“ с №388, използвано за контрол по спазването правилата за движение (л. 41 от НАХД №1781/2015 г.) Безспорно установено по делото също е, че към датата, посочена в ЕФ, а именно 18.02.2015 г. на АМ „Люлин“, тунел №3 „Големо Бучино“, в посока на движение София - Перник, е било факт ограничение на скоростта от 80 км/ч, обхващащо пътната отсечка преди, във и след тунела и до начало на действие на ПЗ В34 (л. 43 от НАХД №1781/2015 г. и л. 19 от настоящото дело). По делото са събрани безспорни доказателства и, че към датата на извършване на процесното нарушение, в зоната преди началото на осъществявания контрол, безспорен факт е монтирана допълнителна табела Т17 с текст „RADAR” (Правилник за прилагане на ЗДвП, чл. 59, ал. 2 (ред. ДВ, бр. 25 от 1996 г., в сила от 1.06.1996 г.), информираща за извършвания контрол по спазване правилата на движение, съобразено с изискването на разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП. В обобщение съдът ще отбележи, че независимо от разликите в цифровото изражение относно местоположенията им, предвид извършеното прекилометриране на трасето на автомагистралата, по делото са събрани безспорни доказателства, че към момента на извършване на процесното нарушение в посочения участък от автомагистрала „Люлин“, преди и след тунел №3 „Големо Бучино“ посока София – Перник са монтирани в изброената последователност - преди тунела: ПЗ В26 (120), ПЗ В26 (100), ПЗ В26(80), заедно с допълнителна табела Т17 с текст „RADAR”, камера 1 на „ЗМ система за средна скорост“ №388, монтирана преди началото на тунела, и след тунела: камера №2 на „ЗМ система за средна скорост“ №388, след което монтиран ПЗ В34. При тези факти без съмнение максимално разрешената скорост за движение в тунел №3 на АМ „Люлин“ към датата на извършване на нарушението е била 80 км/ч. Надлежно и безспорно по делото е установено, че Е.К., презумптивно управлявал собственото си МПС, виновно, не е съобразил скоростта си на движение в тунела с въведеното ограничение. Предвид това въпреки пространни, доводите в жалбата се възприемат като необосновани и ползвани за защитна теза и опит да се избегне на несъществуващо формално основание административнонаказателна отговорност за нарушение правилата на ЗДвП.

И при извършената служебно проверка за правилно приложение на материалния закон не се установи основание за касиране решението на районния съд. Изводите по правото на първоинстанционния състав са основани в установеното по фактите и са съответни на приложимия закон. С поведението си наказаният водач, управлявал на 18.02.2015 г. в 17:45 часа МПС в тунел „Големо Бучино“ на автомагистрала „Люлин“ със скорост от 115 км/ч, при безспорно въведена забрана за движение със скорост, надвишаваща 80 км/ч, е реализирал от обективна и субективна страна състав на нарушение именно по посочените разпоредби на ЗДвП, за което в законосъобразно проведено административнонаказателно производство, в качеството му на собственик на посоченото МПС, му е наложено съответното по вид и абсолютното по размер административно наказание.

Гореизложеното обосновава заключение за правилност на изводите на първата съдебна инстанция, които в процесуално законосъобразно съдебно производство са мотивирали потвърждаването на процесния електронен фиш с валидно, допустимо и съответно на приложимия материален закон решение. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Административен съд - Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №864 от 11.11.2015 г. на Районен съд - Перник, , постановено по НАХД №1781 по описа на съда за 2015 г., с което е потвърден електронен фиш серия К №1014873, издаден от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ на основание чл. 189, ал. 4 и във вр. с чл. 188, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу Е.Т.К. ***, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/