Р Е Ш Е Н И Е

№ 65

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 08 февруари 2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиев КНАХД №683 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Ф.Р.Б. *** против решение №690 от 26.10.2015 г. на Районен съд - Перник, , постановено по НАХД №1133 по описа на съда за 2015 г.

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К №0908579, издаден от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ (ГД „ОП“) (сега ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ, §79 от ЗИДМВР, ДВ, бр. 14/2015 г.) на основание чл. 189, ал. 4 и във вр. с чл. 188, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу Ф.Р.Б. за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).

Жалбоподателят твърди, че решението си първата съдебна инстанция е постановила в нарушение на закона. По същество твърди, че пред районния съд административнонаказващият орган не е доказал, че към датата на извършване на процесното нарушение, участъкът от пътя на АМ „Люлин“, обхванат от техническото средство за установяване нарушения на ЗДвП, е бил предварително обозначен съгласно изискването на чл. 165, ал. 5, т. 7 от ЗДвП. Това жалбоподателят твърди съществено да е ограничило правото му, като участник в движението, да бъде информиран за осъществявания видеоконтрол, с което на свой ред било ограничен във възможността си да оспори „констатациите още в момента на тяхното установяване“. В депозирано пространно допълнение към касационната жалба Б. твърди още, че не е извършил вмененото му административно нарушение поради липса на „действащи ограничителни табели на скоростта на АМ „Люлин“, съответно несъвпадане на „заснетото“ от радарите с участък от пътя, с въведеното по отношение на същия посоченото ограничение на скоростта на движение. На посочените основания от настоящия съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши спора посредством отмяна на процесния електронен фиш.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ (правоприемник на ГД „ОП“), пред съда не изпраща представител. В писмена молба посредством ю.к. Найденчовски не възразява срещу даване ход на делото, оспорва жалбата и представя допълнителни писмени доказателства срещу наведените касационни основания за отмяна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник, дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срок, от страна по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима.

Административен съд - Перник, като съобрази доводите, изложени в жалбата и съображенията на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване особен акт на административнонаказателно правораздаване.

Обжалваното решение е валидно. Постановено е в необходимата писмена форма и подписано от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд – Перник, като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен и неизменен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН във вр. с НПК. От мотивите на атакуваното решение безпротиворечиво личи волята на съда защо електронният фиш е потвърден.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след събиране, анализ и преценка на приобщения по делото доказателствен материал, е възприел за осъществила се изцяло, отразената в ЕФ фактическа обстановка, а именно, че на 20.10.2014 г., в 18:24 часа, на АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“, с посока София - Перник, на територията на ОД на МВР - Перник, монтирана в посочения участък „ЗМ система за измерване на средна скорост“ с №388, регистрирала преминаване през тунела на автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. №***, собствен на Ф.Б., управляван със скорост, след приспаднат толеранс от 1%, от 109 км/ч. Основано в доказателствата районният съд е направил още извод за безспорно въведено в посочения пътен участък ограничение на скоростта от 80 км/ч, факт на монтиране и използване към посочената дата на технически годно и от одобрен тип, в срок на валидност на извършена първоначална проверка за съответствие с одобрения тип техническо средство за осъществяване контрол по спазване правилата на ЗДвП, наличие на съответно обозначаване преди мястото на осъществявания контрол и преди навлизане в обхвата на действие на техническото средство. За установеното по този начин нарушение срещу Ф.Б. *** било образувано административнонаказателно производство посредством издаване на електронен фиш и налагане на административно наказание.

При така установеното по фактите, решаващият първоинстанционен състав е приел от правна страна, че след проведено процесуално законосъобразно производство, административнонаказващият орган, компетентен да издаде процесния електронен фиш, правилно е приложил материалния закон, като е наложил съответно по вид и в абсолютния размер административно наказание за безспорно извършено, както и от наказаното лице нарушение именно на посочените разпоредби на ЗДвП, установено посредством използването на технически изправно средство за измерване и от одобрен тип, поради което ЕФ е потвърден.

Решението е правилно.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя срещу изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на производството по издаване на ЕФ в частта относно доказаност на факта на наличие на монтирана табела, информираща за извършвания контрол по спазване правилата на движение. По делото е безспорно установено, като основано в доказателствата, представени от страна на административнонаказващия орган, че към датата на извършване на процесното нарушение, участъкът от АМ „Люлин“, а именно тунел „Големо Бучино“ в посока София – Перник, обхванат от стационарното техническо средство за контрол по спазването правилата за движение, е бил предварително обозначен, съобразено с изискването на разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, посредством монтирана допълнителна табела Т17 с текст „RADAR” (Правилник за прилагане на ЗДвП, чл. 59, ал. 2 (ред. ДВ, бр. 25 от 1996 г., в сила от 1.06.1996 г.)

Без основание са и изложените от жалбоподателя доводи срещу решението в допълнението към касационната жалба. Въз основа на доказателствата, приобщени по делото, както пред първата, така и пред касационната съдебна инстанция, настоящият състав възприема за правилно решението на районния съд що се отнася до изводите му по фактите. По делото е безспорно, като основано в доказателствата, независимо от разликите в цифровото изражение относно местоположенията им, предвид извършеното прекилометриране на трасето на автомагистралата, че към момента на извършване на процесното нарушение в посочения участък от автомагистрала „Люлин“, в посока София – Перник преди и след тунел №3 „Големо Бучино“ са монтирани в изброената последователност - преди тунела: ПЗ В26 (120), ПЗ В26 (100), ПЗ В26(80), заедно с допълнителна табела Т17 с текст „RADAR”, камера 1 на „ЗМ система за средна скорост“ №388, монтирана преди началото на тунела, и след тунела: камера №2 на „ЗМ система за средна скорост“ №388, след което монтиран ПЗ В34 (Край на забраните, въведени с пътни знаци). При тези факти без съмнение максимално разрешената скорост за движение в тунел №3 на АМ „Люлин“ е 80 км/ч. Надлежно и безспорно по делото е установено, че Ф.Б. не е съобразил скоростта си на движение в тунела с въведеното ограничение. Предвид това въпреки пространни, доводите в жалбата се възприемат като необосновани и единствено ползвани за защитна теза и опит да се избегне административнонаказателна отговорност за нарушение правилата на ЗДвП.

И при извършената служебно проверка за правилно приложение на материалния закон не се установи основание за касиране решението на районния съд. Изводите по правото на първоинстанционния състав са основани в установеното по фактите и са съответни на приложимия закон. С поведението си наказаният водач, управлявал на 20.10.2014 г. в 18:24 часа МПС в тунел „Големо Бучино“ на автомагистрала „Люлин“ със скорост от 109 км/ч, при безспорно въведена забрана за движение със скорост, надвишаваща 80 км/ч, е реализирал от обективна и субективна страна състав на нарушение именно по посочените разпоредби на ЗДвП, за което в законосъобразно проведено административнонаказателно производство, в качеството му на собственик на посоченото МПС, му е наложено съответното по вид и абсолютното по размер административно наказание.

Гореизложеното обосновава заключение за правилност на изводите на първата съдебна инстанция, които в процесуално законосъобразно съдебно производство са мотивирали потвърждаването на процесния електронен фиш с валидно, допустимо и съответно на приложимия материален закон решение. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Административен съд - Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №690 от 26.10.2015 г. на Районен съд - Перник, , постановено по НАХД №1133 по описа на съда за 2015 г., с което е потвърден електронен фиш серия К №0908579, издаден от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ (сега ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ, §79 от ЗИДМВР, ДВ, бр. 14/2015 г.) на основание чл. 189, ал. 4 и във вр. с чл. 188, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу Ф.Р.Б. *** за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/