Р Е Ш Е Н И Е

№ 61

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 15 февруари 2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиев КНАХД №684 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София, против решение №712 от 30.10.2015 г. на Районен съд – Перник, постановено по НАХД №1223 по описа на съда за 2015 година.

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) №83 от 22.01.2015 г., издадено от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ (ДКЕВР) срещу „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, в качество лицензиант за дейността „разпределение на електрическа енергия“ (лицензия №Л-135-07/13.08.2004 г.), ЕИК 130277958, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Цар Симеон №330, представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет С.Д.А., Д.Р. и Т.П., като за нарушение по чл. 41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) във връзка с т. 3.5.2 от Лицензия №Л-135-07/13.08.2004 г. във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията (ЗИ) във вр. с чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) (ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева).

В жалбата се твърди, че решението на първата съдебна инстанция е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и материален закон и при явна несправедливост на наложеното наказание. Жалбоподателят сочи, че при постановяване на решението си районният съдия не е възприел съществени пропуски на производството по издаване на процесното наказателно постановление, състоящи се в непосочване в същото на дата на извършване на нарушението, вида на провереното средство за търговско измерване (СТИ), който е от значение за изчисляване на срока за извършване на последваща метрологична проверка, съответно срок на такава проверка, изтичането на който при бездействие, да обосновава реализирането на състав на административно нарушение и ангажиране на административнонаказателна отговорност. Жалбоподателят възразява и срещу размера на наложеното административно наказание, като сочи същият да е несправедлив, като несъответен на целта на закона. На посочените основания жалбоподателят иска отмяна на атакувания съдебен акт и произнасяне по съществото на спора посредством отмяна на процесното наказателно постановление.

Пред съда жалбоподателят се представлява от адв. М.. Поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ (КЕВР), правоприемник на ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ (ДКЕВР) (ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 6.03.2015 г.) в съдебно заседание се представлява от ю.к. Н.. Възразява срещу жалбата. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представляващият Окръжна прокуратура - Перник, прокурор Антова, предлага решението на Районен съд - Перник да бъде оставено в сила, като прави заключение за законосъобразност на процесното наказателно постановление.

Касационната жалба, подадена в срок, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. Пред касационния съд писмени доказателства във връзка със сочените основания за обжалване не са представени.

Административен съд - Перник, като съобрази сочените касационни основания и доводите на страните, след като извърши и проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Обжалваният съдебен акт е валиден. Постановен е в необходимата писмена форма и подписан от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд – Перник като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен и неизменен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН и във вр. с НПК. От мотивите ведно с диспозитива на съдебния акт личи волята на решаващия съд защо процесното НП е потвърдено.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да постанови обжалваното решение решаващият състав на Районен съд – Перник е възприел от фактическа страна, че със заповед на председателя на ДКЕВР, съгласно утвърдена работна програма, на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София е извършен одит за дейността на дружеството във връзка с издадената му лицензия за разпределение на електрическа енергия №Л-135-07 от 13.08.2004 г. На 25.02.2014 г. длъжностно лице от ДКЕВР, при проверка на електромерни табла в с. Витановци, е установило, че по отношение на СТИ с фабричен №1227438 за абонатен №2105403120 е изтекъл срокът за последваща метрологична проверка, предвид година на производство на СТИ 2005 г. и последна метрологична проверка 2007 г. За така установеното, възприето от проверяващото длъжностно лице като нарушение във връзка с издадената на дружеството лицензия, на 06.08.2014 г. срещу настоящият жалбоподател е образувано административнонаказателно производство, завършило с издаване на процесното наказателно постановление и ангажиране на административнонаказателна отговорност за това, че като лицензиант дружеството е било длъжно, а не извършва, контрол по отношение на процесното СТИ, съгласно изискванията на ПИКЕЕ, ЗИ, ЗЕ и издадената лицензия.

При така установеното по фактите районният съдия, вследствие извършваната служебно цялостна проверка на производството по налагане на административно наказание и актовете, обективирали същото, е приел от правна страна, че производството не страда от съществени процесуален пороци. Съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията на наказаното лице, че актът и НП не отговарят по съдържание на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН що се отнася до непосочване вида на провереното СТИ (еднофазен или трифазен електромер). Липсата на това уточнение районният съдия е възприел като несъществен порок на обстоятелствените части на двата акта, предвид изтеклия към момента на проверката срок от 7 г., с оглед което било без значение вида на СТИ, съответно срока за извършване на последваща проверка, тъй като и в двата случая към датата на установяване на нарушението срокът от 4 или 6 години бил изтекъл, съответно задължението неизпълнено. Останалите възражения за процесуални нарушения не са обсъждани.

Разгледал съществото на спора решаващият първоинстанционен състав е приел от материалноправна страна, че доказано и безсъмнено, наказаното дружество, в качеството му на лицензиант за дейността „разпределение на електрическа енергия“, като е бездействало и не е извършило последваща проверка на конкретното СТИ в срок от 7 г., е реализирало състав на административно нарушение именно по посочената разпоредба на ЗЕ, а именно чл. 206, ал. 1 от ЗЕ. Наложеното административно наказание е преценено от районния съдия като определено съобразно правилата на чл. 27 от ЗАНН и без да са налице предпоставки за квалифициране на деянието като маловажно с в смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С тези мотиви процесното наказателно постановление е потвърдено.

Решението е неправилно.

Касационният съд не споделя изводите на първата съдебна инстанция за протекло законосъобразно от процесуална страна производство по налагане на административно наказание в настоящия случай. С основание възразява жалбоподателят за несъобразени с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН обстоятелствени части на акта за установяване на процесното нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление.

На първо място, както в акта, така и в НП липсва отразена дата на извършване на процесното нарушение. Предвид характера на нарушението, а именно неизпълнение на дължимо по закон действие до определен срок, изразяващо се в бездействие, то безспорно е, че липсата на посочване и яснота относно датата на извършване на нарушението препятства проверката относно съобразяване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В неразривна връзка с горното е следващият порок на административнонаказателното производство, а именно – от данните по преписката и доказателствата, представени пред съда от страна на наказващия орган, респективно от обстоятелствените части на акта и НП, не става ясно какъв е бил крайният срок за извършване на дължимото, съобразено със заповеди с №№А-102/05.03.2010 г. и А-441/13.10.2011 г. действие, от какъвто и характер (предвид мотивите по-долу) да е същото. Това именно е пречка, както да се установи, така и посочи датата на извършване на нарушението, с което се препятства освен проверката относно спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както бе изложено по-горе, така и преценката относно приложимия към момента на извършване на нарушението материален закон и неговото правилно прилагане.

Не на последно място актът и НП страдат от следващ съществен порок, състоящ се в неточно, в степен на неясно, описание на обстоятелствата по извършване на нарушението. От акта и НП не личи в какво се състои административното нарушение, какво е обстоятелствено предявеното административнонаказателно обвинение. Въпреки пространните обстоятелствени части липсва яснота в какво именно се състои неправомерното поведение на наказаното лице – неизвършена последваща проверка на електромера или неизвършена периодична подмяна на СТИ. В първата хипотеза към неустановените факти се прибавят вида на електромера, предпоставящ периодичността на извършване на последваща метрологична проверка, що се отнася до задължение, обвързано с определен, съобразно закона срок за действие. Липсват и доказателства и в тази връзка установявания, относно вида на СТИ що се отнася до това подлежи ли същото на одобряване на типа, извършвана ли е по отношение на същото първоначална метрологична проверка, какъв е нейният срок на валидност, съответно какъв е срокът за извършване на последваща периодична проверка. Във втората възможна хипотеза, ако се възприеме, че дължимото по закон действие е било „подмяна“ на СТИ, то в производството категорично липсва правна квалификация, релевантна към административно нарушение с такъв фактически състав, което прави същото несъставомерно по посочените за нарушени нормативни разпоредби.

Всичко гореизложено е основание за извод, че като е потвърдил процесното наказателно постановление, приключило административнонаказателното производство при несъобразяване с процесуалните правила, решаващият състав на Районен съд - Перник е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, както на посочените по-горе основания следва да бъде отменено и процесното наказателно постановление, без да се обсъжда спора в неговото същество, тъй като допуснатите в хода на производството по налагане на административно наказание процесуални нарушения съществено са се отразили на неговата законосъобразност.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК касационен състав при Административен съд - Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №712 от 30.10.2015 г. на Районен съд – Перник, постановено по НАХД №1223 по описа на съда за 2015 година, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №83 от 22.01.2015 г., издадено от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ срещу „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, в качество лицензиант за дейността „разпределение на електрическа енергия“ (лицензия №Л-135-07/13.08.2004 г.), ЕИК 130277958, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Цар Симеон №330, представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет С.Д.А., Д.Р. и Т.П., с което за нарушение по чл. 41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) във връзка с т. 3.5.2 от Лицензия №Л-135-07/13.08.2004 г. във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията във вр. с чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката (ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/