Р Е Ш Е Н И Е

№ 66

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 08 февруари 2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиев КНАХД №690 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на П.Д.Б. *** против решение №751 от 04.11.2015 г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД №1186 по описа на съда за 2015 г.

С атакувания съдебен акт са потвърдени:

- електронен фиш (ЕФ) серия К №0928043, издаден от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ (ГД „НП“) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу П.Д.Б. за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева)

- електронен фиш (ЕФ) серия К №0934472, издаден от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП срещу П.Д.Б. за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).

Жалбоподателят твърди, че решението на първата съдебна инстанция е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Излага доводи за липса на вписване в ЕФ къде е бил поставен пътен знак Б26, липса на безспорно установяване в производството относно конкретното ограничение на скоростта в посочения в ЕФ пътен участък, липса на яснота в относно точното място на извършване на нарушенията, липса на вписване в ЕФ на вида и наличието на пътния знак, с който е въведено конкретното ограничение на скоростта във връзка с нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, липса на съответствие между данните, съдържащи се в представените по делото доказателства относно мястото на извършване на нарушението и съответно въведените ограничения и посоченото в ЕФ място на извършване на нарушението, липса на яснота относно действителната скорост на движение на автомобила, с който нарушенията са извършени, както и приспаднат ли е съответния толеранс, изискван поради техническите възможности на използваната система за скорост. Жалбоподателят възразява още и срещу факта на съставяне на ЕФ в негово отсъствие, както и срещу връчването им не лично, а на неговата съпруга. Всичко изброено Б. твърди съществено да е ограничило правото му на защита. На посочените основания от настоящия съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като отмени и двата електронни фиша.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от адв. К.. Поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“, пред съда не изпраща представител. В писмена молба, посредством процесуален представител ю.к. Найденчовски, възразява срещу жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Не възразява срещу даване ход на делото в негово отсъствие. Пред касационния съд срещу наведените основания за обжалване ответникът представя писмени доказателства, а именно: копие на Заповед №Із-305/04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи; копие на образец на ЕФ; копие на Приложение към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №14.09.5064/01.09.2014 г. на БИМ; копия на документи на с изх. №24-00-2676 от 09.11.2015 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ ведно с прецизирана „Схема на организация на движението на АМ „Люлин“ в участъка км 14+206 до км 15 237, дясно платно за движение (посока София-Кулата); копие на информационно писмо от производителя на ЗМ система за измерване на средна скорост“.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник, дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срок, от страна по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима.

Административен съд - Перник, като съобрази доводите наведени с жалбата и съображенията на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на административнонаказателно правораздаване.

Обжалваното решение е валидно. Постановено е в необходимата писмена форма и подписано от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд – Перник, като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен и неизменен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН във вр. с НПК. От мотивите на атакуваното решение безпротиворечиво личи волята на съда защо ЕФ са потвърдени.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, обединил за разглеждане в едно производство жалба срещу два електронни фиша, издадени за две различни административни нарушения на ЗДвП срещу едно и също лице (чл. 41, ал. 3 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН), след събиране, анализ и преценка на приобщения по делото доказателствен материал е възприел от фактическа страна, че на 06.11.2014 г. в 17:06 часа на АМ „Люлин“, в тунел „Големо Бучино“ с посока София – Перник лек автомобил марка „***“, модел „***“, собствен на П.Д.Б., е преминал през тунела със скорост от 116 км/ч при въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта на движение в посочения участък от 80 км/ч, както и че на 11.11.2014 г. в 17:09 часа на АМ „Люлин“ , в тунел „Големо Бучино“ с посока София – Перник лек автомобил марка „***“, модел „***“, собствен на П.Д.Б., е преминал през тунела със скорост от 104 км/ч при въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта на движение в посочения участък от 80 км/ч. Районният съд е приел нарушенията за установени посредством използване на техническо средство от одобрен тип, преминало първоначална проверка за съответствие с одобрения тип „ЗМ система за измерване на средна скорост“, осъществяваща функциите си без намеса на човешки фактор. За така установеното са издадени обжалваните два ЕФ, с които собственикът на процесния автомобил, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е административно наказан за две нарушения на правилата на ЗДвП.

При така установеното по фактите, решаващият първоинстанционен състав е приел от правна страна, че след проведено процесуално законосъобразно производство, административнонаказващият орган, компетентен да издаде процесните два ЕФ, издал ги в съответствие със изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, правилно е приложил материалния закон, като е наложил съответни по вид и в абсолютния им размер административни наказания за безспорно извършени, както и от наказаното лице нарушения именно на посочените разпоредби на ЗДвП, на които основания двата ЕФ са потвърдени.

Решението е правилно.

Без основание сочи жалбоподателят неправилност на изводите на районния съдия относно липсата на посочване в ЕФ на мястото на монтиране на пътен знак В26. Изводите на решаващия състав кореспондират с данните в събраните и приобщени по делото доказателства. По делото е безспорно установено, което се подкрепя и от писмените доказателства, представени пред настоящия съд, че към датите на извършване и на двете процесни нарушения, пътен знак (ПЗ) В26 (80) е бил монтиран преди участъка от АМ „Люлин“, а именно тунел „Големо Бучино“, в който нарушението е извършено. В обстоятелствената част на ЕФ е посочено какво е ограничението на скоростта в процесния участък и с кой ПЗ е въведено същото. Предвид това липсата на вписване в ЕФ конкретно на мястото на монтиране на ПЗ в ЕФ не се възприема като отразило се на правото на защита на наказаното лице, тъй като актовете съдържат достатъчно данни, съставляващи елементи на нарушенията по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3, съответно т. 4 от ЗДвП.

И следващите доводи на жалбоподателя за недоказаност относно факта на посоченото ограничение на скоростта в тунел 3 на АМ „Люлин“ , различна от стойностите, регламентирани в чл. 21, ал. 1 на ЗДвП, се опровергават от доказателствата, приобщени по делото. Видно е от същите, че липсата на идентичност между данните в ЕФ и схемата на организация на движението на АМ „Люлин“ в участъка преди и след тунел №3, се дължи на прекилометриране на трасето на автомагистралата, което обаче не променя факта на въведена посочената организация на движение в посочения участък, а именно: наличие на ПЗ В26 (80) преди тунел №3 „Големо Бучино“ (км 14+610), съответно наличие на ПЗ В34 след края на тунела (км 15+237).

Във връзка с горното съдът ще отхвърли като неоснователни и всички следващи доводи на жалбоподателя, отнасящи се до разлики в цифровото изражение и реалното местоположение на ПЗ В26 (80), допълнителна табела Т17 с текст „RADAR”, камери 1 и 2 на системата за скорост, начало и край на тунел №3 „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“, посока София – Перник. Въз основа на доказателствата, приобщени по делото, както пред първата, така и пред касационната съдебна инстанция, настоящият състав възприема за правилно решението на районния съд що се отнася до изводите му по фактите. Пред съда е безспорно е доказано, че към датите на извършване и на двете процесни нарушения, независимо от разликите в цифровото изражение относно местоположенията им, на АМ „Люлин, в посока София - Перник, при тунел „Големо Бучино“ в последователен ред са били факт - преди тунела: ПЗ В26 (120), ПЗ В26 (100), ПЗ В26(80), заедно с допълнителна табела Т17 с текст „RADAR”, камера 1 на „ЗМ система за средна скорост“ №388, монтирана преди началото на тунела, и след тунела: камера №2 на „ЗМ система за средна скорост“ №388, след което монтиран ПЗ В34 (Край на забраните, въведени с пътни знаци). При тези факти без съмнение максимално разрешената скорост за движение в тунел №3 на АМ „Люлин“ е 80 км/ч. Надлежно и безспорно по делото е установено, че и в двата случая П. Б. не е съобразил скоростта си на движение в тунела с въведеното ограничение. Предвид това, доводите в жалбата се възприемат единствено като защитна теза и опит да се избегне административнонаказателна отговорност за нарушение правилата на ЗДвП.

Без основание е и оплакването на наказаното лице, че скоростта на движение на автомобила не била установена безспорно поради липса на яснота приспаднат ли е или не толерансът, дължим предвид техническите възможности на системата за скорост. Няма данни по делото, опровергаващи вписаното в разпечатките (л. 12 и л. 36), сочещо че наказуемата скорост от 104 км/ч, респ. 116 км/ч е изчислена след приспаднат толеранс. Правилни са изводите на районния съд, възприел за достоверни именно тези стойности. Освен това дори хипотетично да се приеме, че такова приспадане не е сторено, превишението на разрешената скорост за движение и в двата случая е с такива стойности, че същите са далеч от границата, маркирана в закона, под която размерът на предвижданото наказание е по-нисък.

Възраженията за изготвяне не ЕФ в отсъствие на нарушителя, също са неоснователни. Специалната, изрично уредена в тази й част, опростена процедура, регламентирана в ЗДвП, чл. 189, ал. 4 - 11 във вр. с чл. 165, ал. 2, т. 6, въвежда възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите на основание веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи (арг. §6, т. 63 от ДР на ЗДвП; §1 от ДР на ЗАНН) е издаден в съответствие с регламентираната в ЗДвП процедура, по отношение приключването на която законът не изисква присъствие на нарушителя.

Няма основание и следващото оплакване на наказаното лице за нарушаване правото му на защита, поради връчване на ЕФ на неговата съпруга. Съгласно нормата на чл. 189, ал. 5, изр. 1 от ЗДвП ЕФ се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 с препоръчано писмо с обратна разписка. Прилагането на този начин на връчване означава, че процедурата се опосредява от съответния пощенски оператор, като в този случай важат Общите правила за доставяне на пощенските пратки (чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги), съгласно чл. 5 от които препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис, като могат да бъдат получени и от друго лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката. Независимо, че в настоящия случай не са използвани услугите на пощенски оператор, горното правило е съобразено, поради което така извършеното действие по връчване, включително като неотразило се на правото на защита на нарушителя, обжалвал в срок и по същество вменените му с ЕФ нарушения, не се явява съществен порок на производството, който да е отменително основание.

И при извършената служебно проверка за правилно приложение на материалния закон не се установи основание за касиране решението на районния съд. Изводите по правото на първоинстанционния състав са основани в установеното по фактите и са съответни на приложимия закон. С поведението си наказаният водач, управлявал на 06.11.2014 г. и на 11.11.2014 г. МПС в тунел „Големо Бучино“ на автомагистрала „Люлин“, посока София - Перник със скорости съответно от 104 км/ч и 116 км/ч, при безспорно въведена забрана за движение в посочения участък със скорост, надвишаваща 80 км/ч, е реализирал от обективна и субективна страна състави на нарушения именно по посочените разпоредби на ЗДвП, за което в законосъобразни административнонаказателни производства са му наложени съответните по вид и абсолютни по размер административни наказания.

Гореизложеното обосновава заключение за правилност на изводите на първата съдебна инстанция, които след процесуално законосъобразно съдебно производство са мотивирали потвърждаването на процесния електронен фиш с валидно, допустимо и съответно на приложимия материален закон решение. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Административен съд - Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №751 от 04.11.2015 г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД №1186 по описа на съда за 2015 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/