Р Е Ш Е Н И Е

№ 67

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 12 февруари 2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря И.И.*** и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиев КНАХД №691 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на ГД НП против решение №664 от 28.10.2015 г. на Районен съд - Перник, , постановено по НАХД №1185 по описа на съда за 2015 г.

С атакувания съдебен акт е отменен електронен фиш (ЕФ) серия К №0933043, издаден от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ (ГД „ОП“) (сега ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ, §79 от ЗИДМВР, ДВ, бр. 14/2015 г.) на основание чл. 189, ал. 4 и във вр. с чл. 188, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу С.М.В., законен представител на „***“ ООД, гр. Благоевград, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

Недоволен от решението на първата съдебна инстанция, административнонаказващият орган обжалва, като твърди неправилно приложение на закона от страна на районния съд. Възразява срещу изводите на решаващия състав, отменил ЕФ единствено на основание неразглеждане от страна на директора на съответната структура на МВР на възражението, направено от наказания законен представител на ЮЛ, чиято собственост е МПС, с което нарушението е извършено, неразглеждане, квалифицирано от съда като съществено процесуално нарушение. Жалбоподателят твърди, че единствено компетентен да разгледа жалба срещу издадения ЕФ и да извърши проверка на неговата законосъобразност е съдът, а не административнонаказващият орган. На посоченото основание от настоящия съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши спора по същество, като отмени и процесния електронен фиш.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява. В депозирано пред съда допълнение към касационната жалба, подписано от ю.к. Найденчовски, представляващ ГД „НП“, не се възразява срещу даване ход на делото в отсъствие на представител на жалбоподателя, жалбата се поддържа, както и се представят писмени доказателства в подкрепа законосъобразността на издадения ЕФ и производството по неговото издаване.

Ответникът по жалбата, С.М.В.***, пред съда не се явява. Представлява се от ю.к. Е. П.***. Възразява срещу жалбата, в писмена защита доразвива доводите си и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник, дава заключение за неоснователност на жалбата поради законосъобразност на изводите на районния съд за необходимост от произнасяне на административнонаказващия орган и в срока по чл. 189, ал. 7 от ЗДвП. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срок, от страна по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима.

Административен съд - Перник, като съобрази доводите, изложени в жалбата и съображенията на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване особен акт на административнонаказателно правораздаване.

Обжалваното решение е валидно. Постановено е в необходимата писмена форма и подписано от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд – Перник, като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен и неизменен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН във вр. с НПК. От мотивите на атакуваното решение ясна е волята на съда защо електронният фиш е отменен.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след събиране, анализ и преценка на приобщения по делото доказателствен материал, е възприел за осъществила се изцяло, отразената в ЕФ фактическа обстановка, а именно, че на 10.11.2014 г., в 16:12 часа, на АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“, с посока София - Перник, на територията на ОД на МВР - Перник, монтирана в посочения участък „ЗМ система за измерване на средна скорост“ с №388, регистрирала преминаване през тунела на автомобил с рег. №Е****КВ, собственост „***“ ООД, гр. Благоевград, управляван със скорост, след приспаднат толеранс от 1%, от 111 км/ч. Основано в доказателствата, представени от страна на административнонаказващия орган, районният съд е направил още извод за безспорно въведено в посочения пътен участък ограничение на скоростта от 80 км/ч, факт на монтиране и използване към посочената дата на технически годно и от одобрен тип, в срок на валидност на извършена първоначална проверка за съответствие с одобрения тип техническо средство за осъществяване контрол по спазване правилата на ЗДвП, наличие на съответно обозначаване преди мястото на осъществявания контрол и преди навлизане в обхвата на действие на техническото средство. За установеното по този начин нарушение срещу С.В.***, в качеството му на законен представител на „***“ ООД, гр. Благоевград, било образувано административнонаказателно производство посредством издаване на електронен фиш и налагане на административно наказание.

При така установеното по фактите, решаващият първоинстанционен състав е приел от правна страна, че след проведено процесуално законосъобразно производство, административнонаказващият орган, компетентен да издаде процесния електронен фиш, правилно е приложил материалния закон, като е наложил административно наказание за безспорно извършено нарушение на посочените разпоредби на ЗДвП, а именно управление на МПС със скорост от 111 км/ч при въведено валидно ограничение в посочения пътен участък от 80 км/ч, установено посредством използването на технически годно и изправно средство за измерване и от одобрен тип. Въпреки тези си изводи по фактите и приложимия и приложен закон в производството по налагане на административно наказание в едната му част, районният съдия е отменил оспорения ЕФ на основание допуснато съществено нарушение на административнонаказателната процедура, състоящо се според решаващия състав в неизпълнение от страна на директора на съответната структура на МВР (чл. 189, ал. 6, изр. 2 от ЗДвП) на задължението му по чл. 189, ал. 7 от ЗДвП. Първоинстанционният съд е отменил ЕФ поради неразгледано от страна на директора на ОД на МВР – Перник възражение, направено от С.В.*** срещу така издадения ЕФ, възприето като отразило се на правото на защита на наказаното лице поради лишаване от разглеждане на случая му от „една инстанция“.

Решението е неправилно.

Въпреки правилно установената, съответна на доказателствата по делото, фактическа обстановка и релевантните към фактите правни изводи що се отнася до процесуална законосъобразност на производството по налагане на административно наказание, безспорна установеност на факта на извършване на именно процесното нарушение и лицето, което следва да понесе административнонаказателна отговорност, съответно правилно приложен материален закон, районният съд е постановил неправилен съдебен акт.

Като несъответни на приложимия закон се преценяват изводите на решаващия състав в частта им, отнасяща се до неразглеждането от страна на директора на съответната структура на МВР на възражение, направено по реда на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП. По разбиране на настоящия съд предвидените в ЗДвП възможности за анулиране на издаден ЕФ, съответно произнасянето/непроизнасянето на административния орган, не следва да се възприема нито като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебния контрол, нито като основание за извод на съда за ограничено право на защита, респективно самостоятелно основание за отмяна на ЕФ. Приел да разгледа спора пред себе си след поредицата действия на административните органи, излизащи извън обичайните правила за водене на административнонаказателни производства, при липса на възражение в тази посока от страните по спора, районният съд е следвало да се произнесе относно законосъобразността на производството по издаване на оспорения пред него ЕФ, както от процесуална, така и от материална страна, като евентуални доводи в посока наличие на предпоставки за анулиране на ЕФ по реда на чл. 189, ал. 5 или 6 от ЗДвП, е следвало да бъдат разгледани в рамките на проверката по основателността на жалбата, по съществото на спора, като с оглед това бъде преценено наличието на съответните твърдения и доказателства за реализирали се такива предпоставки. Законът не предвижда самостоятелно обжалване на отказ, бил той изричен или не, да бъде анулиран ЕФ, извън рамките на производството по обжалване на ЕФ по реда на ЗАНН (чл. 189, ал. 8 от ЗДвП). С други думи законосъобразността на отказ да се приеме/разгледа декларация/възражение по чл. 189, ал. 5 или 6 от ЗДвП, респективно да се анулира ЕФ, е част от производството по съдебно обжалване на ЕФ по реда на ЗАНН. Проверката на законосъобразността на този отказ, следва да е част от проверката относно приложимия материален закон, т. е. наличие/липса на изрично посочените в ЗДвП предпоставки за анулиране на фиша. Районният съд не е сторил това, но предвид направените в обжалваното решение изводи по фактите, приложимия и приложен процесуален и материален закон, делото не следва да бъде връщано за ново разглеждане от друг първоинстанционен състав и спорът ще се реши по същество от касационния съд.

Оспореното решение, извън обсъдените по-горе пропуски, съдържа изводи по фактите, обосновали правилни изводи относно процесуалната и материална законосъобразност на производството по издаване на процесния ЕФ и безсъмнената установеност на вмененото нарушение на ЗДвП и неговото авторство, които настоящия съд споделя изцяло без да е необходимо да излага повторни мотиви в същия смисъл.

Настоящият състав следва да извърши проверка единствено относно законосъобразността на производството по издаване на оспорения ЕФ във връзка с направеното възражение по реда на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Три са хипотезите, при които ЕФ, издаден по ред на чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, следва (а не „може“) да бъде анулиран: 1. в случай на управление на МПС от лице, различно от неговия собственик/ползвател (чл. 189, ал. 5 от ЗДвП във вр. с чл. 188, ал. 1 и 2 на ЗДвП), предпоставено от предоставяне на данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство; 2. когато МПС, с което е регистрирано че е извършено нарушението е такова, обявено за общодържавно издирване (чл. 189, ал. 6, т. 1 от ЗДвП) и 3. когато МПС, с което нарушението е извършено, е такова, със специален режим на движение (чл. 189, ал. 6, т. 2 от ЗДвП). Твърдения и доказателства за това, не се е съдържат нито са приложени от адресата на ЕФ, у когото е тежестта да докаже проявата на такива факти, както в подаденото възражение с вх.№313000-2923/29.06.2015 г. отправено до Директора на ОД на МВР - Перник, така и пред съда, включително и пред касационния. Предвид съдът приема, че по делото нито се твърди, нито се установява, към момента на извършване на нарушението МПС, с държавен контролен №Е****КВ, собственост на „***“ ООД, гр. Благоевград, чийто законен представител С.В.*** е административно наказан на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, както да е било управлявано от лице, различно от санкционираното по реда на чл. 188, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП, така да е обявено за общодържавно издирване или да е такова, със специален режим на движение. Следователно предпоставки за анулиране на процесния ЕФ не се доказа да са били налице.

Гореизложеното е основание за извод, че правилно и основано в приложимия закон, С.В.***, в качеството му на законен представител на ЮЛ, чиято собственост е автомобил с рег. №Е****КВ, собственост на „***“ ООД, гр. Благоевград, управляван на 10.11.2014 г. в 16:12 часа МПС в тунел „Големо Бучино“ на автомагистрала „Люлин“ със скорост от 111 км/ч, при въведена в посочения участък забрана за движение със скорост, надвишаваща 80 км/ч, е административно наказан със съответното по вид и абсолютното по размер административно наказание за нарушение по 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Горните мотиви предпоставят отмяна на решението на първата съдебна инстанция, съответно произнасяне по същество и потвърждаване на процесния електронен фиш.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №664 от 28.10.2015 г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД №1185 по описа на съда за 2015 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №0933043, издаден от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ (сега ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ, §79 от ЗИДМВР, ДВ, бр. 14/2015 г.) на основание чл. 189, ал. 4 и във вр. с чл. 188, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу С.М.В.,***, ЕГН **********, законен представител на „***“ ООД, гр. Благоевград, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/