Р Е Ш Е Н И Е

№ 70

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 12 февруари 2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря И.И.*** и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиев КНАХД №692 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „РАДОМИР МЕТАЛ ИНДЪСТРИЙЗ“ АД, против решение №161 от 02.12.2015 г. на Районен съд - Радомир, постановено по НАХД №344 по описа на съда за 2015 г.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) №27-А-7 от 08.09.2015 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Перник, издадено срещу „РАДОМИР МЕТАЛ ИНДЪСТРИЙЗ“ АД, ЕИК ************/, адрес на управление на дейността: гр. Радомир, Индустриална зона, представлявано заедно и поотделно от изпълнителните директори на дружеството – Л. И. А.*** и В. Н. К.***, като за нарушение по чл. 125, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) във вр. с чл. 164, ал. 1 от ЗООС, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 11 000 лв. (единадесет хиляди лева).

В жалбата се твърди, че решението на първата съдебна инстанция е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Изразява се несъгласие с изводите на първата съдебна инстанция за правилно приложение в производството по налагане на административно наказание на правилото на чл. 18 от ЗАНН. Излагат се доводи за установени в хода на извършената проверка две административни нарушения, които следвало да се санкционират с две административни наказания. Жалбоподателят сочи, че решението на наказващия орган да наложи едно наказание в процесния случай, е нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон, като допускането му освен това се е отразило и на правото му на защита. На посоченото основание жалбоподателят иска от касационния съд да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по същество, като отмени и наказателното постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Василева. Поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, РИОСВ - Перник, пред съда се представлява от ю.к. Генчева. Възразява срещу жалбата, пледира съобразяване на производството по налагане на административно наказание с правилото на чл. 18 от ЗАНН като сочи, че установеното в хода на извършената проверка неизпълнение, формира изводи са реализиран състав на едно административно нарушение независимо от това какво тълкуване на текста на чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС ще се възприеме - или предвид факта на неизпълнение на условие 11 от КР или поради обективирана воля на законодателя посредством употребен в множествено число израз „условията“ на КР. Ответникът моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник, прави заключение за неоснователност на жалбата. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба, подадена в срок, от страна по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. Пред касационния съд писмени доказателства за установяване на основанията за обжалване не са представени.

Административен съд - Перник, като съобрази доводите наведени с жалбата и след като извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на административнонаказателно правораздаване.

Обжалваното решение е валидно. Постановено е в необходимата писмена форма и подписано от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд – Радомир като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. От мотивите на атакувания съдебен акт безпротиворечиво личи волята на съда защо наказателното постановление е потвърдено.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение Районен съд – Радомир, след събиране и преценка на доказателствата, приобщени по повод спора, е приел за безспорно от фактическа страна, че на 18.03.2015 г. в хода на извършвана комплексна планова проверка по спазване на условията, заложени в Комплексно разрешително (КР) №145-НО/2008 г. на Министъра на околната среда и водите, издадено на „РАДОМИР МЕТАЛ ИНДЪСТРИЙЗ“ АД за експлоатацията на инсталация за производство на блокова стомана и фасонни отливки и инсталация за пресово-термично обработване на блокова стомана, установили, че дружеството, в качеството му на оператор на инсталацията, експерти от РИОСВ установили на място, в обекта на дружеството, находящ се в гр. Радомир, на територията на цех ПТЦ, в метален контейнер за битови отпадъци, се съхраняват смесени отпадъци, както и че в цеха са налични два метални резервоара, единият празен, другият пълен с обработено хидравлично масло, опасен отпадък с код 13 01 10, без контейнерите да са обозначени с надпис, съдържащ код и наименование на отпадъка. За така установеното със съставяне на акт за нарушение срещу настоящият жалбоподател е образувано административнонаказателно производство за неизпълнение на условията на КР, издадено на дружеството, в посоченото му по-горе качество, в частта на КР по т. 11.3.9. и 11.2.5 - деяние квалифицирано, като административно нарушение по чл. 125, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 164, ал. 1 от ЗООС. Производството завършило с издаване на процесното наказателно постановление.

При така установеното по фактите, районният съд при извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и актовете, обективирали същото, не установил допуснати нарушения, които да обосноват отмяна на постановения акт на процесуално основание.

Разгледал спора в неговото същество, решаващият първоинстанционен състав е приел от правна страна, че наказаното дружество, като не е изпълнило задължението си по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС в качеството му на оператор на инсталацията, притежаващ КР, да изпълнява условията по същото, е реализирало от обективна страна състав на административно нарушение именно по посочените за нарушени разпоредби на ЗООС, за което при съобразяване с правилата на чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно е административно наказано със съответна по вид и справедлива по размер санкция.

Решението е правилно.

Касационният съд възприема установената от първа съдебна инстанция фактическа обстановка като съответна изцяло на събраните по делото доказателства.

По повод и извършената служебно проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се възприемат за правилни и изводите на районния съдия, както по отношение процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, така и що се отнася до приложимия, съответно правилно приложен материален закон от страна на административнонаказващия орган, включително и относно липсата на предпоставки за приложение на института на маловажността, регламентиран от чл. 28 от ЗАНН.

Конкретно по отношение релевираните с жалбата оплаквания, сочени като основание за касиране на първоинстанционния съдебен акт, съдът намира следното:

Без основание възразява жалбоподателят срещу изводите на първата съдебна инстанция за съобразяване на производството по налагане на административно наказание с правилото на чл. 18 от ЗАНН. По разбиране и на настоящия съд актът за установено нарушение и наказателното постановление съдържат в обстоятелствените си части описани елементи от фактическия състав на едно административно нарушение, състоящо се от обективна страна в неизпълнение на условията (в случая две точки от същите) на КР, издадено на наказаното лице, в качеството му на оператор на инсталация. Съпоставянето на така предявеното административнонаказателно обвинение с изведената от наказващия орган правна квалификация, с посочени за нарушени разпоредбите на чл. 125, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 164, ал. 1 от ЗООС, води до извод, както за съответно, така и за правилно квалифицирано като едно административно нарушение. Анализът на нарушените законови разпоредби в частта им, въвеждаща административноправното задължение, води до извод, че нормата на чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС вменява в задължение на оператора на инсталацията да спазва условията като цяло (не едно или повече, а всички), заложени в издаденото му КР. Неизпълнението на изискванията на чл. 125 от ЗООС, без в санкционната норма на чл.164, ал. 2 от ЗООС да са вложени допълнителни елементи към всяко от тях, е обявено от законодателя за административно нарушение посредством предвижданото налагане на съответно по вид и размер наказание. Следователно отделно административно нарушение е неизпълнението на изискванията на чл. 125 от ЗООС, на всяко от тях, в случая конкретно на изискването, заложено в т. 2 на ал. 1, операторът на инсталацията да спазва условията на издаденото му КР. Вписването в акта и НП на конкретните условия от КР, неизпълнени от оператора на инсталацията, са единствено част от обстоятелствата (в случая възприети и като отегчаващи отговорността) по извършване на нарушението, прецизират заключенията по фактите и обосновават административнонаказателното обвинение, както и правилно рефлектират върху размера на наложеното административно наказание. Поради своята ненормативна същност обаче не съдържат елементи от фактическия състав на административното нарушение, поради което и не съставляват част от нарушените „законови“ разпоредби, които да следва да бъдат посочени, за нарушаването на всяка от които да се следва санкция.

Гореизложеното обосновава заключение, че като е потвърдил наказателното постановление в процесуално законосъобразно производство и с мотиви и изводи, съответни на приложимия материален закон, районният съд е постановил правилно решение, което освен това валидно и допустимо, ще бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Административен съд - Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №161 от 02.12.2015 г. на Районен съд - Радомир, постановено по НАХД №344 по описа на съда за 2015 г., с което е потвърдено наказателно постановление №27-А-7 от 08.09.2015 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите– Перник, издадено срещу „РАДОМИР МЕТАЛ ИНДЪСТРИЙЗ“ АД, ЕИК 175115373, адрес на управление на дейността: гр. Радомир, Индустриална зона, представлявано заедно и поотделно от изпълнителните директори на дружеството – Л. И. А.*** и В. Н. К.***, като за нарушение по чл. 125, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) във вр. с чл. 164, ал. 1 от ЗООС, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 11 000 лв. (единадесет хиляди лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.