Р Е Ш Е Н И Е

№ 75

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 15 февруари 2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиев КНАХД №1 по описа на съда за 2016 г. година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на „Национална агенция за приходите“ (ТД на НАП) - СОФИЯ против решение №588 от 06.11.2015 г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД №387 по описа на съда за 2015 г.

С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) №F056498 от 06.06.2013 г. на ЗАМЕСТНИК-ДИРЕКТОР НА ТД на НАП - СОФИЯ, издадено срещу ЕТ „Р – К.М.“, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. П.***, физическо лице – търговец К.М.С., за нарушение по чл. 118, ал. 1 от Закона данък върху добавената стойност (ЗДДС) във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.) във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, като е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева).

Жалбата съдържа оплакване за незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт. Жалбоподателят възразява срещу изводите на районния съд, като неотговарящи на обективната истина, за допуснато в производството по налагане на административно наказание съществено процесуално нарушение, състоящо се в наличие на „разлика между фактологията на извършеното деяние, посочена в АУАН и посочената такава в НП“. В жалбата се съдържат и доводи срещу мотивите на районния съдия в частта им за неправилна правна квалификация на процесното нарушение в съставения за установяването му акт. Жалбоподателят изразява несъгласие и с изводите на районния съд за непълнота на правната квалификация, изведена в НП, като твърди, че текстът на разпоредбата на чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е идентичен с този на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. На посочените основания жалбоподателят иска от касационния съд да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по същество, като потвърди процесното наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от ю.к. К.. Поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба, ЕТ „Р- К.М.“, гр. П., пред съда не се представлява и не дава становище във връзка с жалбата.

Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Пред касационния съд писмени доказателства за установяване на касационните основания не се представят.

Административен съд - Перник, като съобрази сочените основания за обжалване и доводите на страните, след извършена проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване. Обжалваният съдебен акт е валиден. Постановен е в необходимата писмена форма и подписан от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд – Перник като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. От мотивите ведно с диспозитива на решението ясно личи волята на съдебния състав защо процесното НП е отменено.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че на 16.04.2013 г. инспектор от ТД на НАП - София, при извършвана проверка в обект, кафе-аператив, находящ се в гр. П. стопанисван от настоящия ответник, извършил контролна покупка на обща стойност 3.10 лв., за което фискален касов бон от фискалното устройство, монтирано в обекта и в работен режим, не бил издаден. На място е съставен констативен протокол от същата дата. За така установеното, на 23.04.2013 г., със съставяне на акт за административно нарушение срещу търговеца, стопанисващ обекта, е образувано административнонаказателно производство за нарушаване разпоредбите на ЗДДС в частта им, въвеждаща задължение за всички лица, при извършване на продажби в търговски обект, да регистрират и отчитат същите, в случая посредством издаването на фискална касова бележка от монтирано в обекта и в работен режим фискално устройство. Производството е завършило с издаване на процесното наказателно постановление.

При така установеното по фактите Районен съд – Перник, при извършената служебно проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и актовете, обективирали го, приел, че в същото е допуснато съществени процесуални нарушения, състоящи се в излагането на „различни фактологии“ в акта и НП поради вписвано в акта „издаване на нефискален бон/информационен бон, но посочено в НП „не е издадена касова бележка“, както и в непълна и несъответна правна квалификация на вмененото нарушение, изведена в акта и НП. На посочените основания процесното наказателно постановление е отменено.

Решението е неправилно.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първата съдебна инстанция за допуснати в производството по налагане на административно наказание процесуални нарушения.

На първо място изводът за разлики в акта и НП, формиращи обстоятелствено административнонаказателното обвинение, не кореспондира с данните в двата акта. Извън съмнение е, че както актът, така и НП, съдържат обстоятелствено вменено нарушение, състоящо се в неиздаване на „фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство“.

На следващо място несъответен на приложимия материален закон е и изводът в обжалваното решение за неправилна правна квалификация на процесното деяние. Във всички случаи лице, което извършва продажби в търговски обект, експлоатиран/стопанисван от същото, но не извърши дължимото по закон конкретно действие, като не издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, фискална касова бележка (фискален бон), от работещо фискално устройство, монтирано обекта, реализира състав на административно нарушение по чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Такава правна квалификация относимо към правилно предявеното обстоятелствено „обвинение“ в извършване на административно нарушение е достатъчна за законосъобразно реализиране на административнонаказателна отговорност. Посочените за нарушени законови разпоредби съдържат всички признаци от обективна страна на процесното нарушение, установени безспорно за реализирани в цялост от наказаното лице и при посочените обстоятелства. Санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, част от посочените за нарушени законови разпоредби, наличието на която квалифицира деянието като административно нарушение, сочи за наказуемо неиздаването на документите, регламентирани именно в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, без да препраща към актове по прилагането на разпоредбата, поради което диренето на правно основание в други нормативни актове ненужно „усложнява“ правната квалификация на нарушение от вида на процесното. В този връзка съдът установява, че производството страда от порок що се отнася до изведената в акта правна квалификация, сочеща нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Същата е неточна, но се преценява като неотразила се на законосъобразността на производството, поради извършената от административнонаказващия орган правилна преценка по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН предвид безспорно установени в производството, съставомерно деяние с автор посоченото за нарушител лице. Погрешната правна квалификация на съставомерно деяние в съставен акт е винаги съществено процесуално нарушение, но не абсолютно такова, а относително, което следва да се преценява относимо към всеки конкретен казус. В настоящия случай, както в акта, така и в наказателното постановление са посочени дата, място и обстоятелства по извършване на нарушението, които части се припокриват напълно в двата акта, поради което нарушителят не е поставен в невъзможност да разбере какви са фактическите рамки на предявеното му административнонаказателно обвинение, тъй като решаващо значение има словесното описание на нарушението. Не е налице ограничаване на правото на нарушителя да разбере и правните рамки на предявеното му, тъй като с посочването на нормите на ЗДДС, вкл. тези, част от диспозитивната част на нарушените законови разпоредби, от данните в производството не се установява за наказаното лице да е останало неясно кое именно свое задължение не е изпълнил. Посоченият текст на Наредбата съдържа всички елементи от фактическата рамка на нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а именно: неиздаване на фискална касова бележка от фискално устройство от лице, извършващо продажби в търговски обект, като същевременно Наредбата е издадена именно на основание и във връзка с правилата на чл. 118 от ЗДДС, именувани „Касови бележки и подаване на данни“.

Изложеното обосновава извод за неправилност на решението на първата съдебна инстанция и необходимост от неговата отмяна. Делото е изяснено от фактическа страна, тъй като основано в доказателствата районният съд е приел за безспорно, че на посочените в акта и НП дата, място и час, наказаният търговец не е издал фискална касова бележка от монтирано в обекта и в работен режим фискално устройство, за извършената в обекта продажба на стоки на стойност 3.10. лв. Така установеното от първа съдебна инстанция при пълнота на доказателствата, покрива без съмнение посочените по-горе признаци от обективна страна на административно нарушение по чл. 118, ал. 1 във р. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Предвид това, както и поради горните мотиви касационният съд ще се произнесе по съществото на спора.

Наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като издадено от компетентен орган, в производство без допуснати съществени процесуални нарушения, в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и при правилно приложен спрямо фактите материален закон.

Що се отнася до размера на наложеното административно наказание, касационният съд преценява същото като съответно по вид, но в размер, определен в разрез с правилата за определяне на административното наказание, заложени е чл. 27 на ЗАНН. Наложена е имуществена санкция в размер на максимума от 2 000 лв., без мотиви и без данни в производството за съпътстващи процесното деяние отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват такъв размер на наказанието. Същото следва да бъде редуцирано, като с оглед справедливост, съразмерност и постигане целите на административното наказване, заложени в чл. 12 на ЗАНН, ще бъде намалено в размер на минимума от 500 лв., предвиждан за същото нарушение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №588 от 06.11.2015 г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД №387 по описа на съда за 2015 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №F056498 от 06.06.2013 г. на ЗАМЕСТНИК-ДИРЕКТОР НА ТД на НАП - СОФИЯ, издадено срещу ЕТ „Р- К.М.“,ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. П.***, физическо лице – търговец К.М.С., КАТО ЗА СЪЩОТО нарушение, по чл. 118, ал. 1 от Закона данък върху добавената стойност (ЗДДС) във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ от 2 000 лв. (две хиляди лева) на 500 лв. (петстотин лв.)

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/