Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 63

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник, 24 февруари 2016 г.

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                         

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИГНАТ ГЕОРГИЕВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

                                                                                ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                                                                                                                                           

при секретаря  И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Иванова к.н.а.х.д.№10 по описа на съда за 2016 г.,  за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2  от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация-Перник“ АД, против решение №844 от 20.11.2015 г. на Районен съд - Перник, постановено по н.а.х.д. №1036 по описа на съда за 2015 г.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) №23-А-40 от 15.06.2015 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Перник, издадено срещу „Топлофикация-Перник“ АД, с адрес на управление на дейността: гр.Перник, кв.Мошино, представлявано от изпълнителния директор на дружеството – инж.К.ВГ., като за нарушение по чл. 125, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) във вр. с чл. 164, ал. 1 от ЗООС, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв.  

В жалбата се твърди, че решението на първата съдебна инстанция е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът сочи, че решението на наказващия орган да наложи едно наказание в процесния случай, е нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Според мотивите на жалбата са налице достатъчно отменителни основания, които обосновават искането за касиране на решението. От настоящият съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по същество, като отмени и наказателното постановление.

Ответникът по жалбата, РИОСВ - Перник, оспорва жалбата, пледира съобразяване на производството по налагане на административно наказание с установените в ЗАНН изисквания. Моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.  

Окръжна прокуратура - Перник, прави заключение за неоснователност на жалбата. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Перник, като съобрази доводите наведени с жалбата и като извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба, подадена в срок, от страна по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение Районен съд – Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че на 11.10.2014 г. в „Топлофикация Перник“ АД е настъпила авария изразяваща се в пробив на шламов тръбопровод на втора багерна група за сгуроотвал „7-ми септември”. В резултата на аварията в река Струма изтекли шламови води от топлофикационното дружество довели до замърсяване на водите на реката. За аварията и замърсяването не е била уведомена РИОСВ-Перник. С бездействието си дружеството не е изпълнило условие 7.6 от Комплексно разрешително №53/2005г., актуализирано с решение  № 53-НО-ИО-А2/2012г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околната среда, а именно: Да уведомява съответния компетентен орган при аварийни и други замърсявания-нарушение на чл.125, ал.1,т.2 от ЗООС.

В касационното  производство страните  не  са  представили нови  писмени  доказателства  в  подкрепа  на  твърденията  си.

Обжалваното  решение  № 844 от 20.11.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 1036/2015  г.,  по описа на Районен съд Перник е  правилно  и  законосъобразно.

Въззивният  съд  подробно  и  прецизно  е  изяснил  фактическата  обстановка,  като  фактическите  констатации  са  направени  след  пълен  и  задълбочен анализ на  събраните  по  делото  доказателства  и касационния  съд в  настоящия  състав  я  възприема   изцяло. Касационният съд възприема установената от първа съдебна инстанция фактическа обстановка като съответна изцяло на събраните по делото доказателства.

По повод и извършената служебно проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се възприемат за правилни и изводите на районния съдия, както по отношение процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, така и що се отнася до приложимия, съответно правилно приложен материален закон от страна на административнонаказващия орган, включително и относно липсата на предпоставки за приложение на института на маловажността, регламентиран от чл. 28 от ЗАНН.

Конкретно по отношение релевираните с жалбата оплаквания, сочени като основание за касиране на първоинстанционния съдебен акт, съдът намира следното:

След анализ на АУАН и НП относно задължителните реквизити по чл. 42, респ. чл. 57, ал.1 от ЗАНН, съдържащите се доказателства в административнонаказателната преписка и установената въз основа на тях фактическа обстановка, настоящият състав намира за правилна преценката на въззивния съд за липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП във връзка с тяхното съдържание. И двата акта отговарят на изискванията за дължимия обем съдържание по чл. 42 от ЗАНН за АУАН и по чл. 57, ал.1 от ЗАНН за НП.

Административното нарушение е описано конкретно, като от описателната част на актовете се установява твърде подробна фактическа обстановка, която се потвърждава от наличните писмени доказателства.

В съответствие с изискванията на закона контролните органи и АНО са извършили и дължимото описание на нарушението от гледна точка и на другите съставомерни елементи от обективна страна – изпълнително деяние /неизпълнение на изискванията на чл. 125, ал.1, т.2 от ЗОСС в аспекта на неизпълнение на условията в комплексното разрешително/, място на извършване /сгуроотвал „Седми септември“/, начин на извършване /бездействие относно задължението за уведомяване/ и обстоятелства, при които е осъществено. Релевантните факти са описани в точна и ясна последователност, отнесени са правилно към съответната материално правна разпоредба –  чл. 125, ал.1, т.2 от ЗООС във връзка с Условие 7.6 Комплексно разрешително №53/2005г., актуализирано с решение  № 53-НО-ИО-А2/2012г. и са подведени към относимата санкционна норма – чл. 164, ал.1 от ЗООС. Чрез даденото описание на административното нарушение е очертана по безспорен начин рамката на обвинението и е доведена до знанието на жалбоподателя фактическата обстановка за вмененото му административното нарушение. Правото на защита не е нарушено, тъй като словесното описание на нарушението съответства и на правната квалификация. Налице е единство, което безусловно разкрива волята на наказващия орган и дава възможност на санкционирания субект да разбере повдигнатото обвинение.

Възраженията на касатора за неправилно възприета от районния съд фактическа обстановка и въз основа на това незаконосъобразни правни изводи не намират основание в приложените по делото писмени доказателства. Оказаното съдействие от служителите на санкционираното дружество не може да отмени задължението за уведомяване на контролните органи във връзка с настъпилата авария, както и не влияе върху правилната констатация за извършено нарушение.

Не се споделя от настоящия състав и твърдението, че след като задължението по условие 7.6 не е обвързано със срок, то винаги може да бъде изпълнено и закъснението не е нарушение. Спешният характер на действията при аварийни ситуации предполага, че уведомяването следва да бъде направено незабавно при възникване на ситуацията, за да се вземат адекватни и съответни мерки във връзка с предотвратяване последиците от замърсяването. Това в конкретния случай не е сторено. Наложило се е контролните органи по сигнал да констатират замърсяването, да изследват каква е причината и да налагат санкции за това.

По горните съображения настоящият състав намира, че липсват основания за уважаване на касационната жалба, поради което решението на Районен съд Перник, следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран така Административен съд – Перник

Р  Е  Ш  И :

ОСТАВЯ  В СИЛА решение  № 844  от 20.11.2015 г., постановено по н.а.х.д.№ 1036/2015  г.,  по описа на Районен съд Перник.

               Решението  не  подлежи  на  обжалване.

                                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  1. /П/   2. /п/