Р Е Ш Е Н И Е

№ 91

гр. Перник, 24 февруари, 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Перник, касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Стефан Станчев

Членове: Слава Георгиева

Ивайло Иванов

при секретаря И. и с участието на прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Станчев КНАХД № 39 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

С решение № 125 ОТ 09.10.2015 г., постановено по НАХД № 190/2015 г., Районен съд Радомир е потвърдил НП № 34-0000067/2015 г., издадено от и.д. Директор РД АА – Перник, с което на Й.Ж.П.,***, за нарушение по чл. 12б, ал. 10, във вр. чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, на основание чл. 93, ал.1, т.1 от с.з. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева, както и за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 2008 г. на МТ и на основание чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвтП е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

Срещу решението на низовия съд е подадена касационна жалба от административно наказаното лице с оплакване за незаконосъобразност на съдебното решение. Твърди се, че вмененото нарушение е неотносими към жалбоподателя, по причина, че той е и може да бъде единствено шофьор на МПС/ППС, не може в това му качество да се търси административно наказателна отговорност за това, че не притежава лиценз за обществен превоз на товари. Такъв лиценз се издава на превозвача или на доставчика, когато със собствен или нает транспорт осъществява обществен превоз. По второто административно нарушение, за което е наложена санкция не се развиват подробни касационни оплаквания. Иска се отмяна на съдебното решение и на НП.

Ответникът по жалбата не взема отношение.

Представител на прокуратурата предлага да се остави в сила решението на Районен съд Радомир.

Касационен състав на административния съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното.

Касационната жалба е процесуално допустима и частично основателна.

В частта, с която е наложено административно наказание глоба от 1500 лева за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 2008 г. на МТ не се развиват никакви касационни основания, а при служебната проверка касационен състав установи, че в тази част НП е законосъобразно. В хода на производството пред АНО и пред въззивния съд не са сочени доводи, придружени с безспорни доказателства, че към дата на установяване на административното нарушение касаторът има необходимата квалификация от категория “С”. Нарушението е безспорно установено и в тази връзка, с оглед, че е за първи път, административното наказание е определено в съответствие със предвидената в чл. 93, ал. 1, т.1 от ЗАвтП санкция.

Касационната жалба е основателна в частта, по отношение наложено административно наказание за нарушение по чл. 12б, ал. 10 от ЗАвтП.

Не се доказва по убедителен начин, че процесното МПС е с максималната допустима маса над 12 тона. В тази връзка са разпитвани свидетели, които по същество могат да се ценят като предубедени при даване на показания, след като са били служители на АНО. Липсва достоверно доказателство, че МПС е бил от кат. N 3. Действително, съгласно §1, т.2 от ДР на ЗАвтПр, превозът на товари е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки, срещу заплащане със собствени или наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не. В случая не се установи, процесното МПС да е било натоварено със материали, т.е. не става въпрос за превоз на стоки, което обосновава извод, че не е налице извършване на обществен превоз на товари. Налице е противоречие между словесното описание на нарушението и посочената за нарушена правна норма – при описанието на нарушението се сочи, че се извършва превоз на товари, а в посочената за нарушена правна норма - чл. 12б, ал.10 от ЗАвтПр, превозът на товари е за собствена сметка.

Според посочената за нарушена правна норма от наказващия орган - чл. 12б, ал.10 от ЗАвтПр, превоз на товари за собствена сметка с МПС, между два пункта на територията на РБ не може да се извършва с МПС с допустима максимална маса над 12 това, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари. По аргумент на §1, т.4 от ДР на ЗАвтПр, превоз на товари за собствена сметка е превоз без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него. От наказателното постановление не може еднозначно да се определи лицето, за сметка на което се извършва процесният по делото твърдян превоз – посочено е само, че МПС е собственост на “Вторични суровини” ООД, а същевременно от придружителното писмо, с което е изпратена от наказващия орган жалбата до РС, не се установи да е правена справка, дали в полза на собственика на МПС и вероятен доставчик на стоките, че фирмата не притежава лиценз. Т.е. налице е неяснота на наказателното постановление и в този аспект. Няма данни нито в административно наказателната преписка, нито в доказателствата по делото между кои два пункта на територията на РБ е извършван твърдяния превоз на товари за собствена сметка, а и за предназначението на превоза дали е да се достави товар на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедира негов товар, товарът да се превози в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието. Няма и данни товарът, който е неустановен да принадлежи на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или да е бил продаден, закупен, даден под наем или нает, произведен, добит, преработен или поправен от него. Изложеното сочи, че фактите, които се установяват от приобщените по делото доказателства от органа, обуславят извод за необоснованост на приетото от него, че става въпрос за превоз на товар за собствена сметка с МПС с допустима максимална маса над 12 тона, без водачът да притежава лиценз за обществен превоз на товари или копие на лиценз на общността. И в този смисъл изводът на РС, че наказващият орган е установил осъществяването от обективна страна на вмененото за нарушение по чл. 12б, т.10 във вр. с чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр е неправилен, а това обосновава незаконосъобразността на наказателното постановление, което налага съдебното решение и НП в тази част да бъде отменено от касационен състав.

Предвид изложеното, доводите на касатора, в тази част се явяват основателни. Превоз на товари за собствена сметка с МПС, което е с допустима максимална маса над 12 тона, без лицето, за чиято сметка се извършва превоза, да притежава лиценз за обществен превоз на товари или копие на лиценз на общността, не може да се извършва. За да се ангажира обаче административно наказателната отговорност на водача на такова МПС, извършващо превоз за собствена сметка, следва в наказателното постановление да се обоснове наличието на такъв превоз и за чия сметка е този превоз, както и между кои два пункта се извършва превоза.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.

Като правен резултат, решението на въззивния съд, с което е потвърдено НП № 34-0000067/2015 г., на и.д. Директор РД АА - Перник, в частта, с която е наложена глоба в размер на 1500 лева, на касатора за нарушение по чл. 12, ал. 10 от ЗАвтП, на основание чл. 93, ал. 1, т.1 от с.з. следва да се отмени, като по същество се отменя и НП в тази част. В останалата част, решението се оставя в сила.

На основание изложеното, касационен състав

РЕШИ

ОТМЕНЯ решението на Районен съд Радомир, постановено по НАХД № 190/2015 г. в частта, с която е потвърдено НП № 34-0000067/2015 г., на и.д. Директор РД АА - Перник, издадено срещу Й.Ж.П. ***, за нарушение по чл. 12б, ал. 10 във вр. чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, на основание чл. 93, ал.1, т.1 от с.з. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева, като ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ НП № 34-0000067/2015 г., на и.д. Директор РД АА - Перник, издадено, срещу Й.Ж.П. *** в частта, в която на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 12б, ал. 10, във вр. чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП.

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Районен съд Радомир, постановено по НАХД № 190/2015 г. в останалата част. Решението е окончателно.

Председател:/п/ Членове: 1./п/ 2. /п/