Р Е Ш Е Н И Е

№ 92

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 24.02.2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД № 42 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от С.С.О. *** против решение № 957 от 10.12.2015г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД № 1765 по описа на съда за 2015г..

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия: К № 1001595, издаден от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ срещу С.С.О. *** на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

Недоволен от решението на Районен съд - Перник О. го обжалва, като твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Иска отмяна решението на първата съдебна инстанция и произнасяне по съществото на спора посредством отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован не изпраща представител. В писмено становище се излагат доводи за оставяне в сила на решението на първата съдебна инстанция като правилно и законосъобразно.

Участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.

Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник е приел за установено от фактическа страна, че на 07.02.2015 г. в 14:24 часа на АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“, в посока към гр. Перник, монтирано автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за скорост“ №388 регистрирало преминаване през тунела на автомобил с ДК № РК0677ВМ, със скорост от 113км/ч при въведено в посочения участък от пътя ограничение за движение със скорост до 80 км/ч.. За така установеното на собственика на МПС на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е съставен електронен фиш за нарушение правилото на чл. 21, ал. 2 от ЗДВП във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, обвързано с административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

При така установеното по фактите Районен съд–Перник при извършваната цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и акта, обективирал го приел, че същото не страда от съществени процесуални пороци, които да обосноват отмяна на ЕФ на такова основание.

Разгледал спора в неговото същество решаващият първоинстанционен състав след преценка на доказателствата събрани и приобщени по делото е приел за безспорно установени, като съответно доказани, факта на извършване и именно на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при вписаните в ЕФ обстоятелства, с наложено наказание в законоустановения вид и размер и на собственика на автомобила. При тези мотиви обжалваният ЕФ е потвърден.

Решението е правилно.

Без основание се възразява срещу липсата на посочена в ЕФ дата на неговото издаване и издател, което сочи да било изисквано от ЗАНН въпреки липсата на подобен регламент в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, предвид препращащите разпоредби на чл. 189, ал. 8, ал. 11 и ал. 14 от ЗДвП. Нормите на ЗДвП в частта им чл. 189, ал. 4 - 11 във вр. с чл. 165, ал. 2, т. 6 въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите им по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи (арг. §6, т. 63 от ДР на ЗДвП; §1 от ДР на ЗАНН) е издаден в съответствие с регламентираната в ЗДвП процедура. Нормата на чл. 189, ал. 4. изр. първо на ЗДвП препраща към ЗАНН единствено що се отнася до реда за обжалване на ЕФ. На свой ред чл. 189, ал. 14 е относим само към съставяните актове и НП за нарушения на ЗДвП, не и към ЕФ, тъй като сочената от жалбоподателя норма на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към влязло в сила НП единствено по отношение на неговото правно действие. Т.е. що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, нормите на ЗАНН са неприложими, като конкретно относно формата следва да се приемат за задължителни единствено посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, като между тях не е дата на издаване и издател. В този смисъл е и ТР №1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. №1/2013 г..

Не се възприема за основателно и следващото оплакване за липса на надлежно описание на нарушението в издадения срещу него ЕФ. Обстоятелствената част на фиша съдържа описани всички елементи на изведената във фиша правна квалификация на нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, а именно, че на установени безспорно дата и място, в определен час, собствения на касатора автомобил, е преминал през конкретна точка, със скорост, надвишаваща с 31 до 40 км/ч разрешената такава от ЗДвП. Позоваването в жалбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП не кореспондира с отразеното във фиша.

По делото е безспорно доказано, че към момента на извършване на нарушението участъкът от АМ „Люлин“, а именно тунел „Големо Бучино“ в посока София – Перник, обхванат от стационарното техническо средство за контрол по спазването правилата за движение е бил предварително обозначен, съобразено с изискването на разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, посредством монтирана допълнителна табела Т17 с текст „RADAR” (Правилник за прилагане на ЗДвП, чл. 59, ал. 2 (ред. ДВ, бр. 25 от 1996 г., в сила от 1.06.1996 г.). В тази връзка възраженията на касатора за недоказаност са без основание.

Въз основа на изложеното настоящият състав приема, че оспореният електронен фиш е издаден от компетентен орган и за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип, технически годно за експлоатация, а фишът е с нормативно предвиденото съдържание, като възпроизвежда данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост. Снимките и разпечатката от техническото средство представляват веществени доказателствени средства от категорията на визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установяват извършването на съставомерно деяние по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, санкционирано с предвидената за същото глоба и в абсолютния законов размер, като отговорността е ангажирана спрямо собственика на автомобила, съобразено с нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.

По изложените доводи решението на районния съд е правилно и настоящия състав ще го остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 957 от 10.12.2015г. на Районен съд-Перник, постановено по НАХД № 1765 по описа на съда за 2015г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/