Р Е
Ш Е Н
И Е
№
94
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
гр.
Перник, 24 февруари 2016 г.
Административен
съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН СТАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ИВАЙЛО
ИВАНОВ
при
секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура –
Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД №
47 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба от „Пътстрой-92“ АД, против решение № 796 от 20.11.2015г.
на Районен съд - Перник, постановено по НАХД № 1476 по описа на съда за 2015г..
С
атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия: К № 0967655,
издаден от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ (ГД „ОП“) (сега ГД „НАЦИОНАЛНА
ПОЛИЦИЯ“ (НП), §79 от ПЗР към ЗИДЗМВР, ДВ, бр. 14 от 2015 г.) на основание чл.
189, ал. 4 и във вр. с чл. 188, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
срещу П.Й.Н., като за нарушение по чл. 21, ал. 2
във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП,
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто
и петдесет лева).
Недоволен
от решението на Районен съд – Перник касаторът твърди, че съдебният акт е
незаконосъобразен като постановен при неизяснена фактическа обстановка и в
нарушение на материалния закон. Наведените пороци на решението съставляват
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс
(НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. На посочените основание се иска
отмяна решението на първата съдебна инстанция и произнасяне по съществото на
спора посредством отмяна на електронния фиш.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.
Ответникът
по касационната жалба, не се явява и не изпраща представител. В писмен отговор
се прави възражение срещу касационната жалба и се излагат аргументи решението
на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.
Участвалият
по делото прокурор при Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за
законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага решението
на районния съд да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството
по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал.
2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания
съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
първоинстанционна жалба.
Преценено
за съответствие с материалния закон, решението е правилно.
За да
постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник е
приел за установено от фактическа страна, че на 26.11.2014 г. в 08:12ч. на АМ
„Люлин“, тунел „Големо Бучино“, в посока към гр. Перник, монтирано след тунела
автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за скорост“ №388 регистрирало
преминаване през тунела на автомобил с ДК № СА 9342 МХ, със скорост от 119 км/ч
при въведено в посочения участък от пътя ограничение за движение на МПС със
скорост до 80 км/ч.. За така установеното на представляващия ЮЛ, собственик на
това МПС, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП,
е съставен електронен фиш за нарушение правилото на чл. 21, ал. 2 от ЗДВП във
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, обвързано с административно наказание
„глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).
При
така установеното по фактите Районен съд–Перник при извършваната цялостна
проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно
наказание и акта, обективирал го приел, че същото не страда от съществени
процесуални пороци, които да обосноват отмяна на ЕФ на такова основание.
Разгледал
спора в неговото същество решаващият първоинстанционен състав след преценка на
доказателствата събрани и приобщени по делото е приел за безспорно установени,
като съответно доказани, факта на извършване и именно на вмененото нарушение на
ЗДвП, с посочения автомобил и при вписаните в ЕФ обстоятелства, с наложено
наказание в законоустановения вид и размер и на представляващия ЮЛ, собственик на автомобила, с който
нарушението е извършено. С тези мотиви обжалваният ЕФ е потвърден.
Решението
е правилно.
Без
основание се възразява за неправилност на изводите на първата съдебна инстанция
поради недоказаност пред районния съд на факта на съобразяване в производството
по налагане на административно наказание с правилото на чл. 165, ал. 2, т. 7 от
ЗДвП. По делото е безспорно установено и доказано, че към момента на извършване
на процесното нарушение участъкът от АМ „Люлин“, а именно тунел „Големо Бучино“
в посока София – Перник е обхванат от стационарното техническо средство за
контрол по спазването правилата за движение, и е бил предварително обозначен,
съобразено с изискването на разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП,
посредством монтирана допълнителна табела Т17 с текст „RADAR” (Правилник за
прилагане на ЗДвП, чл. 59, ал. 2 (ред. ДВ, бр. 25 от 1996 г., в сила от
1.06.1996 г.) (л. 23 от НАХД №1476). Районният съд се е произнесъл при
достатъчност и убедителност на доказателствата, събрани и приобщени в
процесуално законосъобразно производство, в следствие на което е направил
съответни заключения по фактите и е извел правни изводи за приложимия
материален закон и за правилното му приложение.
Въз
основа на изложеното настоящият състав приема, че оспореният електронен фиш е издаден от
компетентен орган и за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от
одобрен тип, технически годно за експлоатация, а фишът е с нормативно
предвиденото съдържание, като възпроизвежда данните от извършеното заснемане и
изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост. Снимките
и разпечатката от техническото средство представляват веществени
доказателствени средства от категорията на визираните в чл. 189, ал.
15 от ЗДвП и установяват извършването на съставомерно деяние по чл. 182, ал.
2, т. 4 от ЗДвП, санкционирано с предвидената за същото глоба и в
абсолютния законов размер, като отговорността е ангажирана спрямо
представляващия ЮЛ, съобразено с нормата на чл. 188, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП.
Въз
основа на изложеното решението на районния съд е правилно и настоящият състав
ще го остави в сила.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на
Административен съд – Перник
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 796 от 20.11.2015г. на Районен съд - Перник, постановено по
НАХД № 1476 по описа на съда за 2015г..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/