Р Е Ш Е Н И Е

№ 97

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 25 февруари 2016г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД № 69 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ЖАРДЕН АГРО“ ООД, ЕИК 201926526, седалище и адрес на управление с. Долна Диканя, община Радомир, област Перник, с управител Б.Р.М. против решение № 197 от 29.12.2015г. на Районен съд - Радомир, постановено по НАХД № 439 по описа на съда за 2015г..

С атакуваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 14-0000278 от 26.10.2015 г. на Директор на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА (Д „ИТ“) – ПЕРНИК, издадено срещу „ЖАРДЕН АГРО“ ООД, с. Долна Диканя в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за което му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лв.

Жалбата съдържа твърдение за незаконосъобразност на постановения съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон. Наведените пороци на решението съставляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 348, ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. Претендира се и присъждане на разноски.

От касационния съд касаторът иска решението на първата съдебна инстанция да се отмени и да се произнесе по същество, като се отмени и процесното наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Т.. Поддържа жалбата и пледира да се уважи.

Ответникът по касационната жалба - ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА - ПЕРНИК, пред съда не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за незаконосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага отмяна на съдебния акт и отмяна на процесното наказателно постановление.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима първоинстанционна жалба.

Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Радомир е приел за установено от фактическа страна, че на 26.08.2015 г. около 12:00 часа инспектори от Д „ИТ“ - Перник в хода на извършвана проверка по спазване на трудовото законодателство по отношение обект на контрол „землище на с. Долна Диканя, дейност събиране на картофи“ заварили на място лицето З.Г., която събирала картофи. Последната в собственоръчно подписана декларация завила, че работи като „събирач на картофи“ от „08.2015 г.“ с работно време 4 часа, с трудово възнаграждение „наднично“ и сключен трудов договор. При последвалата документна проверка от страна на дружеството бил представен граждански договор от дата 13.08.2015 г. сключен между „ЖАРДЕН АГРО“ ООД и З.Г.. На 01.09.2015 г. със съставяне на акт за нарушение срещу „ЖАРДЕН АГРО“ ООД е образувано административнонаказателно производство за нарушение на трудовото законодателство в частта регламентираща отношенията по предоставяне на работна сила да бъдат уреждани само като трудови посредством сключването на писмен трудов договор. Производството завършило с издаване на процесното наказателно постановление.

При така установеното по фактите Районен съд – Радомир, след извършената служебно проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и актовете, обективирали го, не установил пороци, които да обосновават процесуална незаконосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Разгледал съществото на предявения съдебен спор, след събиране и анализ на приобщените по делото доказателства, районният съдия е постановил, че е безспорно установено, като доказано е, че именно наказаното дружество е осъществило вменения му административнонаказателен състав, за което правилно и справедливо е наложено административно наказание в размер, съобразен с конкретиката на казуса, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. При тези мотиви процесното наказателно постановление е потвърдено.

Решението е правилно.

В случая е нарушена императивната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от КТ, която определя, че отношенията по предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и са предмет на регулиране от кодекса. Чл. 62, ал. 1 от КТ съдържа императивното изискване за форма на трудовия договор – той се сключва в писмена форма, която е необходимата форма за валидност и доказване съществуването на трудово правоотношение. В случая, въпреки наличието на трудови правоотношения между страните, което се извежда от характера на възложената работа и елементите от съдържанието на правоотношението по чл. 66 от КТ, такъв писмен трудов договор липсва. КТ предвижда сключване на трудов договор и при възлагане на работа за определен срок или за определена работа или само за част от законоустановеното работно време.

Не е спорно, че страните по договора разполагат със свобода да избират какъв вид договор да сключат и при какви условия. Но, в случая става въпрос за трудово правоотношение с присъщите му елементи, каквито са безспорно установени и в административнонаказателното производство и в това пред районния съд. При преценката на събраните по делото доказателства съдът не е допуснал противоречивото им тълкуване, нито е игнорирал относими такива, поради което изводите в тази връзка са логически и последователни. Районния съд при напълно изяснена фактическа обстановка и събрани надлежно достатъчно и относими доказателства е стигнал до законосъобразен и правилен извод, че са били налице елементи на трудово правоотношение, поради което касаторът е извършил вмененото му нарушение. Гражданските договори не са противозаконни, но по смисъла на ЗЗД, не и по смисъла на КТ като нормативен акт регламентиращ определена група правоотношения със специфичните им белези. Именно това урежда в частност нормата на чл. 62, ал. 1, разгледана във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ - да се предоставя работна сила, без да има сключен писмен трудов договор, защото отношенията при предоставяне на работна сила могат да се уреждат само като трудови правоотношения. Тази разпоредба императивно ограничава свободата на договаряне в смисъл, че когато предмет на договор е предоставяне на работна сила, това може да бъде единствено трудов договор, който се сключва в писмена форма. След като обективно е било установено извършването на трудова дейност и осъществяването на определена трудова функция, правомерно е ангажирана и следващата се отговорност на нарушителя за неизпълнение на вменено по закон задължение. От показанията на разпитаните свидетели П. и В. се установява, че лицето е заварено на място на полето, където е събирала картофи. Дейността не е извършвана самостоятелно, на мястото са били установени и други лица да извършват същата дейност. От попълнената на място декларация от лицето проверяващите установили всички необходими елементи, характеризиращи правоотношението между лицето и дружеството като трудово-правни. А именно – определен работодател, място на работа, работно време, като лицето само е посочило, че работи на длъжност "събирач на картофи", считано от 08.2015г., както и че има сключен трудов договор. Следователно и работникът е имал съзнанието, че извършва трудова дейност. Трудов договор обаче не е бил представен. Вместо него е приложен граждански договор, сключен на 13.08.2015г.. От съдържанието му се потвърждава работата, която е била възложена на лицето–събиране на картофи. Уговореният предмет на договора представлява трудова функция–предоставяне на работна сила за неопределен период от време. В договора няма специфичните клаузи характеризиращи го като договор за изработка, а още по малко може да се приеме за договор за поръчка. Същият не обективира уговорки за количество/срок за изпълнение, т.е. в него липсва уговорката за определен със съответни характеристики резултат, което е същностна отлика на гражданския от трудовия договор. Налице е направена уговорка за повтаряща се престация, без изведен по отношение на същата резултат и краен срок. Изложеното наред с липсата на самостоятелност на изпълнителя, което е основната и съществена отличителна черта на наемното правоотношение по предоставяне на работна сила от облигационното гражданско-правно отношение за възлагане на определена работа или услуга мотивират състава да приеме, че е налице прикрито трудово правоотношение. Изхождайки от съдържанието му, саморъчно попълнената и подписана от лицето декларация при проверката и работата, която е заварена да извършва, позволява да се направи извод за наличието на трудово-правни отношения между страните.

Доводите в касационната жалба, че районния съд в нарушение на закона не бил обсъдил всички онези писмени и гласни доказателства, които оневиняват касатора, са несъстоятелни. Първоинстанционният съд е развил подробни съображения кои доказателства цени и защо, както и е посочил тези, на които основава крайният си извод за законосъобразност на НП.

Без основание е оплакването, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, довело го до несъответни на приложимия закона правни изводи. Фактическата обстановка е установена точно и въз основа на нея са изведени правните изводи за законосъобразност на наказателното постановление, които се споделят изцяло. При извършваната и служебно проверка не се установи повод за отмяна на решението на първата съдебна инстанция поради неправилно приложен от страна на районния съд материален закон.

От изложеното се налага извод, че характерът на отношенията между наказаното дружество и Георгиева към момента на извършване на процесната проверка правилно са възприети от проверяващите, а в последствие и от наказващия орган, като такива по предоставяне на работна сила, за които законът е въвел императивното изискване да бъдат уреждани само като трудови, посредством сключването на писмен трудов договор, независимо от това коя законово регламентирана възможност ще бъде използвана. Изводите на съда се подкрепят по един безспорен начин от приложените по делото както писмени, така и гласни доказателствени материали. Възприел проведеното административнонаказателно производство като законосъобразно и в тази му част, районният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон, включително и в частта, отнасяща се до законосъобразно наложено по вид и размер, съобразно правилата на чл. 27 от ЗАНН, наказание.

Горните изводи мотивират касационния състав да остави в сила решението на Районен съд-Радомир като валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон.

На основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Административен съд - Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 197 от 29.12.2015г. на Районен съд - Радомир, постановено по НАХД № 439 по описа на съда за 2015г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/