Р Е Ш Е Н И Е

№ 98

гр. Перник, 23 февруари, 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Перник, касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Стефан Станчев

Членове: Слава Георгиева

Ивайло Иванов

при секретаря И. и с участието на прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Станчев КНАХД № 75 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 263, постановено по НАХД № 252/2015 г., Районен съд Кюстендил е отменил НП № 438/2014 г., издадено от началник на Митница Югозападна, в частта, с която на Т.Б.Н. *** е наложено административно наказание “глоба” от 2000 лева, за административно нарушение по чл. 123, ал. 1, във вр. чл. 4, т. 17 от ЗАДС. Срещу решението на Районен съд Кюстендил е подадена касационна жалба от ст.юрисконсулт на Митница Югозападна с оплакване за незаконосъобразно постановен съдебен акт. Иска отмяна на решението в обжалваната част и потвърждаване на НП с решението на настоящия съд по същество.

Ответник по касационната жалба не взема отношение.

Представител на Окръжна прокуратура Перник предлага да се остави в сила решението на въззивния съд.

Касационен състав при Административен съд Перник, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата по делото прие следното.

Касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна.

В ал.6 на чл. 123 от ЗАДС, се казва, че лице, което държи, пренася, превозва, предлага или продава алкохолни напитки и тютюневи изделия, облепени с бандерол "Duty Free", съответно с надпис, който задължително съдържа думите "Duty Free", се наказва с глоба или с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лева - за физически лица и не по-малко от 4000 лева - за юридическите лица и едноличните търговци, а при повторно нарушение - не по-малко от 6000 лева. Настоящият касационен състав споделя извода на Районен съд – Кюстендил, че в разпоредбите на чл. 123, ал.1 и ал.6 са уредени два отделни състава на административни нарушения, разделени с оглед на непосредственият обект на нарушението, а именно в първият случай акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, а във втория - алкохолни напитки и тютюневи изделия, облепени с бандерол "Duty Free", съответно с надпис, който задължително съдържа думите "Duty Free", т.е. законодателят приравнява надписът "Duty Free" с бандерола "Duty Free" и същевременно го отличава от акцизният бандерол, поставен върху стоките, които се продават в търговските обекти извън тези за безмитна търговия. Аргумент досежно разграничението на двата състава, може да се намери в Глава Десета, озаглавена БАНДЕРОЛИ "DUTY FREE" И НАДПИС "DUTY FREE", на Закона за безмитната търговия/ЗБТ/. В чл. 22, ал. 1 от ЗБТ се казва, че цигарите, предназначени за търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, се продават само с поставен върху потребителската опаковка надпис, който задължително съдържа думите "Duty Free". Така казано при наличие на такъв надпис, поставен върху цигарите, законът променя правният режим на тази стока. От друга страна, именно този надпис замества акцизния бандерол, който се поставя задължително върху цигарите при тяхната продажба в другите търговски обекти, извън тези за безмитна търговия, като отличава единия вид цигари от другия. С оглед на гореизложеното, твърдението на касатора, че освен извършеното административно нарушение по чл. 123, ал.6, е извършено и такова по чл. 123, ал.1 от ЗАДС, за което е и наложената санкцията "глоба" в размер на 1000 лева, е несъстоятелно. В случая, съвсем ясно, именно поради различието в предмета на нарушението, законодателят е разграничил хипотезите, обуславящи носенето на административнонаказателна отговорност. Касационната инстанция напълно споделя мнението на Районен съд, че подобен избирателен подход при реализиране на административнонаказателната отговорност е недопустим, а дори и нещо повече - той е порочен и при реализиране на административнонаказателната отговорност актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган, следва точно да издирят приложимата правна норма и именно нея да посочат в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление. На следващо место, дори да се приеме изразеното в касационната жалба, твърдение, че нарушението по чл. 123, ал.6 от ЗАДС е квалифициран състав на нарушението по чл. 123, ал.1 от ЗАДС, т.е. след като е изпълнен квалифицирания състав, то и общият такъв е изпълнен, това не води до законосъобразност на издаденото наказателно постановление, за нарушение на чл. 123, ал.1 от ЗАДС. В теорията на наказателното право наистина съществуват съотношения между съставите на престъпленията, като основният тип е отношението на "общ състав" към "специален състав". Чрез общият състав се дават минимално необходимия брой признаци за очертаването на даден вид престъпление(в случая нарушение), а чрез специалният състав, наред със съществените признаци, характеризиращи общия състав, се предвиждат и допълнителни такива, като по този начин се осигурява диференциация на наказателната отговорност в рамките на даден вид престъпление(нарушение). От своя страна специалният състав се разделя на квалифициран и привилегирован, като разликата е в обстоятелствата на утежняване на наказателната отговорност или носенето на по-лека такава. Основното правило при отношението на "общ" към "специален" състав, е че специалният изключва прилагането на общия състав, т.е. и в този случай, така издаденото наказателното постановление, в частта му, с която на ответника на основание чл. 123, ал.1 от ЗАДС, е наложено административно наказание "глоба", в размер на 2000 лева, се явява незаконосъобразно и съответно правилно е отменено от районния съд. Липсата на отграничаване на количествата тютюневи изделия с надпис “Duty free” влияе върху законосъобразността на НП. Както отбелязва въззивният съд при отграничаване на количествата тютюневи изделия и подвеждането на нарушенията под различни санкционни разпоредби, НП би имало своята правна стойност. В случая – има три кутии по 20 къса цигари под режима на чл. 123, ал. 6 и 4 кутии по 19 къса, за които се прилага обща разпоредба. Правилни са доводите на съда, че при отграничаването на двете разпоредби, под които следва да се подведат нарушенията, АНО е бил длъжен да прецени приложимостта на чл. 126б от ЗАДС.

На основание изложеното, касационен състав не намира основание за касиране на решението на РС-Кюстендил. Същото е валидно и правилно като правен резултат и се оставя в сила.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд – Перник, приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 218, ал.2 от АПК, съдът не констатира други пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл.1 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 263, постановено по НАХД № 252, по описа за 2015 г. на Районен съд – Кюстендил, в обжалваната му част.

Решението е окончателно.

Председател:/п/ Членове: 1. /п/ 2./п/