Р Е Ш Е Н И Е

№ 79

гр. Перник, 02.03.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 367 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ във връзка с и 145, ал. 1 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на З.Б.В.***, с адрес: ***, против заповед № 614 от 08.04.2015 г. на Кмета на община Перник. Със заповедта е наредено в срок от 3 месеца, считано от влизанто й в сила да се премахне извършеното строителство по „отремонтиране и разширяване на покрита тераса“, като я приведе в първоначалният й вид. Строежът се намира в УПИ ХХV-7622, кв.30 по плана гр.Перник, кв.Изток, ул.***, №***. Според мотивите на заповедта, строителството е незаконно по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като извършено без необходимите строителни книжа и документи както изисква чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Недоволна от издадената заповед е останала жалбоподателката, която излага подробни доводи за незаконосъобразност на оспорвания акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник и се иска от съда да бъде постановено решение, с което да отмени оспорваната заповед.

Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата - Кметът на Община Перник, чрез процесуален представител изразява съображения за недопустимист на оспорването и прекратяване на производството, тъй като жалбата е подадена след четринадесетдневния срок установен в чл.149, ал.1 от АПК. Алтернативно излага становище и за неоснователност на жалбата. Счита, че атакуваната заповед е издадена в предписаната от закона форма и при спазване на административно-процесуалните правила. С оглед на това моли жалбата да бъде отхвърлена.

Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Административен съд - Перник, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и проверка на оспорвания административен акт от фактическа и правна страна намира следното:

Жалбоподателката, която е адресат на обжалваната заповед, безспорно има правен интерес от оспорването й, като следва да се извърши преценка дали жалбата й е подадена в законоустановения срок. Видно от представената административна преписка е, че заповедта е съобщена по реда на § 4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ, тъй като лицето не е открито на адреса, същото е прието за отсъстващо и за издадената заповед е било залепено съобщение на строежа на 09.04.2015 г. Съдът счита, че така извършеното съобщаване на заповедта е нередовно и не е породило съответните правни последици. В конкретния случай приложение е следвало да намери разпоредбата на чл. 228 от ЗУТ, която препраща към АПК за всички въпроси, които не са уредени изрично в Глава 21 от ЗУТ - "Недопускане и отстраняване на незаконно строителство". Такъв неуреден въпрос е начинът на съобщаване на заповедта за премахване на незаконен строеж, извън случаите когато извършителят на строежа е неизвестен, какъвто не е процесния случай /чл. 225, ал. 3, изр. 3 от ЗУТ/. В този смисъл е била и разпоредбата на § 4, ал.2 от ДР на ЗУТ към онзи момент, а именно, че правилата на ал. 1, изречение второ и следващите не се прилагат в случаите, когато този закон и актовете по неговото прилагане предвиждат изрично, че съобщенията се правят по реда на АПК. Следователно при известен извършител са приложими разпоредбите на чл. 61 от АПК, които изискват съобщаването на акта да се извърши лично на адресата му. От това правило единственото изключение е разписано в чл. 61, ал. 3 от АПК, но в случая съответните длъжностни лица са пристъпили към съобщаване по реда на § 4 от ДР на ЗУТ /без уточнение в коя от хипотезите на разпоредбата/, а не към реда на чл. 61, ал. 3 от АПК, който ред е различен. Нещо повече служебната бележка е изготвена и залепена на входната врата на имота в същия ден, в който е издадена заповедта, т.е. няма данни лицето изобщо да е търсено, а още по малко мотиви защо се прилага реда за обявяване по §4 от ДР на ЗУТ, а не този по АПК. Липсват и доказателства и не е отбелязано в служебната бележка от 09.04.2015 г. заповедта да е поставяна и на информационното табло на община Перник. В този смисъл дори да се приеме, че е налице възможност заповедта да бъде връчена по реда на §4 от ДР на ЗУТ, то не е спазен в пълнота този ред и обявяването на акта чрез залепването му на имота не може да породи целените правни последици.

Воден от горните мотиви и предвид липсата на данни за редовното съобщаване на заповедта на адресата й при условията на чл. 61 от АПК и дори по реда на §4 от ДР на ЗУТ, жалбата следва да се приеме за подадена в срок и като такава за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

В деловодството на община Перник е постъпила жалба с вх. № 14/ТР-5434 от 19.11.2014 г. от Мика Андреева, с която се сигнализира за извършване на незаконно строителство.

На 05.03.2015 г. е извършена проверка на място от служители на Община Перник и е съставен констативен акт №1-14/ТР-5434. Според вписаното в констативния акт е извършено отремонтиране и разширение на тераса, като размерите към момента на проверката са 2.50 м / 3.80 м. Освен съществуващите от северозападната страна стълби са изградени осем броя стъпала и от югозападната страна. Стоманобетонната плоча е на разстояние 0.80 см от оградата на съседния УПИ ХХVІ-7621, собственост на М. А.***/сигнализатор в производството пред административния орган/. Констативният акт е съставен и подписан от присъствалите при проверката длъжностни лица, но в отсъствие на собственика на имота.

Срещу констативният акт жалбоподателката не е депозирала възражение. Според мотивите на атакуваната заповед неприложими за извършения строеж са разпоредбите на §16 и §127 от ПЗР на ЗУТ. Строителството е извършено без необходимите строителни книжа и документи съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Въз основа на така установените факти и обстоятелства пред административния орган със заповед № 614 от 08.04.2015 г. на Кмета на Община Перник е разпоредено премахване на незаконното строителство и привеждането й в първоначалния вид.

Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК задължава съда да обсъди не само основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспореният административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл.223, ал.1,т.8 от ЗУТ, според които Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, когато строежът се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

В заповедта ясно са обективирани изискуемите за акта реквизити- разпоредителна част и мотиви, с оглед на което, по аргумент от чл. 146, т. 2 във вр. с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 225 от ЗУТ, е спазена установената форма.

Формалното спазване на изискванията за форма на административния акт, обаче не водят автоматично до извод за законосъобразност. В конкретния случай при проверката на заповед №614 /08.04.2015 г. на Кмета на Община Перник се установи, че са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е издадена в противоречие с материалния закон, което обосновава отмяната й.

Разпореденото премахване е направено, без да са налице законоустановените предпоставки за това. В заповедта, като правно основание, е посочена разпоредбата на чл.225, ал.2,т.2 от ЗУТ, според която строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В хода на административното производство обаче не е установено какъв е вида и характера на строителството.

Строителството, което е преценено като незаконно от административния орган е описано в заповедта като „отремонтиране и разширение“ на покрита тераса. На първо място терминът „отремонтиране“ не е законов и не е ясно как следва да се преценява. ЗУТ дава определение за няколко дейности по строителството, които могат да бъдат отнесени към понятието отремонтиране – строително монтажни дейности, основен ремонт, текущ ремонт и реконструкция. Изискванията за извършването на тези дейности са различни и не винаги предполагат издаването на строително разрешение. След като не е определено от административния орган в какво се състои строителството не е ясен и критерият, по който същият е квалифициран като незаконен.

На второ място, по делото се установи, че в общинската администрация не се съхранява издадено строително разрешение за цялата жилищна сграда собственост на жалбоподателката. Преценката за законността на строителството е извършвана, без да бъдат съобразени строителните книжа на сградата. А и не е посочено как е определен „първоначалния вид“ на терасата, след като в общината не са налични строителни книжа. Сградата е построена през 1958 г., а според заповедта за база за сравнение са използвани плана за регулация и застрояване на гр.Перник, кв.Изток, от 1978 г. и кадастралната карта на гр.Перник одобрена през 2008 г. Тогава възниква въпроса кога към коя година следва да се прецени „първоначалния вид“ на терасата, за да може законосъобразно да се изпълни административния акт.

Не на последно място е важно да се отбележи, че индивидуализацията на незаконния строеж е от съществено значение за съдържанието на заповедта. След като се касае за част от сграда, следва да може тя да бъде ясно посочена и описана, за да се извършва преценка на законовите предпоставки само по отношение на тази част. Като не е налице яснота относно параметрите на незаконното строителство, не е установено безпротиворечиво какъв е характерът на това строителство, тогава разпореждането да бъде премахнато се явява необосновано.

При осъществения контрол относно законосъобразността на акта съдът намира,че допуснатите нарушения водят до липса на предмет на заповедта, което я опорочава и същата следва да се отмени. Заповедта има разпоредителна част, която не отговаря на изискването ясно и конкретно да индивидуализира строежа предмет на премахване. В разпоредителната част, която след влизане в сила на заповедта, следва да бъде изпълнена по принудителен ред, не се индивидуализира ясно обекта на премахване. Такава индивидуализация не може да се намери и в приложения констативен акт, придружен с графична и ситуативна част, предшестващ издаването на обжалваната заповед.

Във връзка с изложеното по горе съдът намира, че оспорената заповед на Кмета на Община Перник е акт в писмена форма, който формално съдържа мотиви и обстоятелствената част, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и неправилно е приложен материалния закон. Ето защо решаващият състав приема,че заповед №614/08.04.2015 г. е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, но при неправилно прилагане на материалният закон и допуснати нарушения на процесуалните правила. В този смисъл акта се явява незаконосъобразен и са налице основанията по чл.146, т.3 и 4 от АПК, които обосновават неговата отмяна.

С оглед изхода на делото, в тежест на ответника по жалбата са направените разноски по делото общо в размер на 610 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 600 лв. възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед №614 от 08.04.2015 г. на Кмета на община Перник, с която е наредено премахване на извършеното строителство по отремонтиране и разширение на покрита тераса, намираща се в УПИ ХХV-7622, кв.30, по плана на гр.Перник, кв.Изток, ул. „***“, №***.

ОСЪЖДА Община Перник да заплати на З.Б.В.*** с ЕГН********** и адрес: ***, сумата от 610 лв., представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/