Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
гр.Перник, 18 март
2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на двадесет и трети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Стефан Станчев
при секретаря Е.В., с участието на прокурор Ц., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 489/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Е.В.С. е предявил иск с поддържано правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу РУП - Брезник за сумата 10000 лева,
обезщетение за претърпени и търпени неимуществени вреди от действия на
Началника на РУП-Брезник по съставян, според ищеца, НП № 3-8/1.VІІ.2014 г.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди са засягане на личността и
достойнството му като гражданин, изразяващо се в болки, преживяване на
страдания и притеснения. Засегнато било доброто му име, поругаване на доброто
му име в сферата на сервизното обслужване на автомобили. От упражнено спрямо
него въздействие от страна на местните в гр. Брезник полицейски служители
ищецът изпаднал в продължителен стрес и страхов комплекс от полицейските
служители. Основание за претенцията му е отмененото с решение на Районен съд
Перник наказателно постановление № 3-8/1.VІІ.2014 г. на Началник РУП Брезник.
Претендира присъждане на лихви и разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител оспорва
иска изцяло, поддържа становище да се отхвърли и претендира разноски.
Представителят на прокуратурата дава заключение,
че иска е частично основателен, като се аргументира с превратно упражняване на
власт от страна на полицейски служители.
Съдът, като обсъди доводите на страните, във
връзка с доказателствата по делото прие следното.
Искът като подаден от
надлежна страна и в законния срок се явява процесуално допустим, но с оглед
твърдените обстоятелства и приложени доказателства, по същество е
неоснователен. Исковата претенция е предявена и срещу надлежната страна
ответник – ОД на МВР гр. Перник - юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от
Закона за министерството на вътрешните работи.
Според
разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да
предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се
разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният
текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Според чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като
обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага
установяване на незаконосъобразни действия и / или бездействия. Във фактическия
състав на отговорността на държавата се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; установена вреда от такъв административен акт; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен административен акт; действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. I от ЗОДОВ, като съдебната практика в този
смисъл е постоянна и непротиворечива.
В случая от
доказателствата, приложени към исковата молба не се установява наличието на всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ОД на МВР - Перник, тъй като няма
незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие, от който пряко
и непосредствено да са причинени вредите, за които се иска заплащане на обезщетение.
Дейността
на администрацията по издаване на наказателни постановления е правораздавателна
дейност на администрацията. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1
ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното
постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1
ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен
орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност.
Отделните действия на служители на ответника, извършени в хода на съставянето,
връчването на АУАН и впоследствие на издаване на наказателното постановление по
констатираното административно нарушение не подлежат на самостоятелен контрол,
поради това че са част от производството по подготовка и издаване на крайния
акт, а в исковата молба се смесват основанията на които се претендира
обезщетение – действия на началник РУП- Брезник; съставяне на НП, което е
довело да негативни изживявания и отмяната на НП от РС Перник.
По същността си НП
представлява властнически правораздавателен (юрисдикционен) акт, който се издава
в състезателно производство, след сезиране на компетентен държавен орган за
решаване на конкретен административно - наказателен спор. При самостоятелност и
независимост - на органа, в чиято компетентност, като право и задължение по
закон е вменено издаването на НП, при спазването на строги правила.
Административно наказателния процес се отличава с формалността си и поредността
от определени действия, вменени като задължение на органа и права на
административно наказваното лице да организира и осъществи защитата си. Предвидена
е възможност за съдебен контрол, като в компетентност на съда е да отмени,
измени или потвърди НП, като акт на държавна принуда. Чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ
препраща към АПК за реда по който се разглеждат исковете по чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ, а чл. 203, ал. I от АПК постановява, че искове за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по
реда на АПК. Част от елементите на фактическия състав на отговорността на чл.
1. ал. I от ЗОДОВ са възпроизведени в чл. 203, ал. 1 от АПК: наличието на
вреди, които да са претърпени от физически или юридически лица, които вреди да
са вследствие от незаконосъобразен акт, действие/бездействие на административни
органи или длъжностни лица. Допустимостта на претенцията е обусловена от
предварителна отмяна на административния акт по
"съответния ред" - чл. 204, ал. 1 от АПК, "съответния" ред,
предвиден в АПК, по който се оспорват индивидуални, общи или нормативни
административни актове. Обжалването на издадено НП не е по реда на АПК, а в
производство по друг специален закон - ЗАНН, като редът на АПК се прилага само
относно касационното обжалване на решенията на районния съд - чл. 63 от ЗАНН.
Сезирането на районния съд по ЗАНН, а не административния съд, е заради
различния ред за защита срещу индивидуални, общи и нормативни административни
актове и срещу НП. В хода на въззивното производство пред РС, независимо били
ли са спазени указания на касационен състав на Административен съд Перник или
не, решаващият съдия е отменил наказателното постановление, издадено на
основание чл. 55, ал. 1 от ЗМВР, в актуалната тогава редакция, като е приел
наличието на СПН в хода на административно наказателното производство по
издаване на НП. От друга страна, отчетени са доказателства събирани от АНО, но
въззивният съд не е обсъдил относимостта им, а е приел наличието на СПН.
“Съответния ред” не уточнява какво е основание за отмяна на акт, от който за
заинтересованата страна се пораждат правни последици. Наличието на СПН не е
основание, да се приеме, че дори да е по съответния ред, издаденото НП не е
било съобразено с материалния закон, т.е. да са налице законови предпоставки и
условия за издаването на НП, за което се ангажира административно наказателната
отговорност на нарушителя.
Съставеният АУАН е акт с констативно значение -
той служи като предпоставка за издаването на друг акт - наказателно
постановление. Този акт разкрива фyнкциoнaлна обвързаност между АУАН
и НП. НП установява официално факта на извършеното административно нарушение;
от друга - чрез него, по официален ред, се отправя административно обвинение
към конкретно лице, че е извършило правонарушение от категорията на
административните нарушения и от трета - чрез него определен административно -
наказващ орган се ангажира да се произнесе по обвинението, като упражни своите
административно-наказателни правомощия.
Налагането на административно наказание
посредством издаването на НП не е типична административна дейност.
Административно - наказващият орган не може да се сезира сам - той трябва да
бъде сезиран чрез АУАН, съставен по законов ред. Следователно той действа на
принципа на съдебните органи - само чрез сезиране, при изрична
правораздавателна компетентност, вменена по закон. Решението, което взема също
не е израз па типична административна дейност - води се "спорно"
производство /събират се доказателства/, а приключването на административно
наказателното производство е при обвързана компетентност на АНО – да издаде/не
издаде НП, но при определените в нарушената правна норма условия за
носене/освобождаване от административно наказателна отговорност. С произнасянето административно
наказващият орган решава "правен спор", в случая административно-наказателно-правен
/има ли извършено нарушение, кой го е извършил, за вината и т. н./ Ето защо,
правната доктрината приема, че наказателното постановление по съществото си е титул на юрисдикционна дейност, а не на типично
административна. Чрез наложеното административно наказание наказващият орган
реализира държавната наказателна репресия - едно лице бива признато за виновно
в извършването на административно нарушение.
Ищецът
твърди, че с издаването на наказателното постановление са му причинени
неимуществени вреди, представляващи сериозно засягане на личността и
достойнството му на гражданин, изразяващи се в претърпени от него душевни
страдания и притеснения. Твърди, че в следствие на всичко това е изпаднал в
психо-емоционален дискомфорт. нервно напрежение, емоционален стрес и страхов
комплекс от служители на полицията. Здравословното му състояние се влошило
значително и довело до нервни кризи и заболяване на храносмилателния тракт и
това състояние отдава само и единствено на издаденото, срещу него и по-късно отменено
НП. Както твърди ищецът, влошаването на здравословното му състояние е от м. май
2015 г., което наложило лечение от невролог. Няма доказателства за провеждано лечение.
По отношение на
претенцията за неимуществени вреди в размер на 10 000.00 лв., изразяващи се в
претърпиш от С. душевни страдания и неудобства, следва да се вземе предвид, че
същите биха могли да произтичат не от отмененото НП № 3-8/01.07.2014г., още по
малко от това, че то е издадено при СПН, според въззивиня съд, а от Протокол за предупреждение издаден на 08.ІV.2012г.;
Разпореждане на полицейски орган от 25.VІ.2014г., както и от НП №48-8/01.VІІ.2014г.,
като последното е неотносимо към твърдяните страдания. В този смисъл са и общо
поднесените показания на разпитаните свидетели – че ищеца изпитва физически и
душевен дискомфорт, като види униформен полицай, че от временното му
пребиваване в участъка, без да е задържан с акт на полицейски служител е станал
обект на “одумване” в гр. Брезник.
В хода на съдебното производство, по повод
исковата претенция на ищеца липсват
данни, за претърпените от ищеца неимуществени вреди , както и че страданията , за
които се твърди в исковата молба да са пряка и
непосредствена вреда от отмененото НП. Под преки вреди следва да се разбират
само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима поледица от
вредоносния резултат, т.е., които са адекватно следствие от увреждането. От
друга страна, освен преки, вредите следва да бъдат непосредствени, т.е. да са
настъпили по време и място следвани от противоправния
акт/действие или бездействие. Отмененото НП е следствие на два пъти разглеждан
спор от въззивен съд и веднъж от касационен. Следователно – отмяната на НП е
резултат от около 10-11 месеца съдебни производства пред различни съдилища, но
като краен резултат, не се приема, че НП е било самоцелен акт на АНО, напротив
спазени са формалности при издаването му, които според РС Перник са съпроводени
от СПН.
Не би могло да се установи по категоричен начин дали “нервни
кризи”, “безсъние,
страха
от униформени и “заболяването на
храносмилателния тракт”, за които твърди ищеца да са причинени именно от
обстоятелството, че му е съставен АУАН и в последствие издадено НП, а не са
следствие на другите мерки взети по отношение на него – полицейско разпореждане,
АУАН за шофиране без документи, предупредителен протокол, беседи с полицейски
служители. Описаните страдания, са поднесени субективно. Безспорно и доказано
обстоятелство е, че ищецът в периода на контактуване с полицейски служители и
непосредствено след това не е търсил компетентна медицинска помощ. Нервните
кризи, смущенията в храносмилането, безсънието са симптоматични заболявания,
които се отстраняват или лекуват по медицински способ. Липсата на доказано
здравословно страдание е основание да се
приеме, че няма причинна или опосредстваща причинна връзка с по късно появили
се смущения, за които говори СПЕ, но и там няма категоричен отговор за пряката
причинна връзка. Видно oт доказателствата по
делото , за периода от месец април до месец
юли-август 2014г. освен отмененото НП № 3-8/01.VІІ.2014 г., срещу Е. С.
са издадени и Протокол за предупреждение от 08.ІV.2012г,. Разпореждане на
полицейски орган от 25.VІ.2014г., както и от НП №48-8/01.VІ.2014г. Всяко от
документираните събития всяко е с участие на полицейски служители, което
изключва възможността за пълно доказване от страната на ищеца за настъпили
неимуществени вреди именно от отмененото НП, както се твърди в исковата молба.
В исковата молба – стр. 1, абзац последен ищецът “претендира, че му била
причинена вреда от действия на административен орган, началник на РУП Брезник,
по повод изпълнение на правоохранителна дейност. Съставянето на НП му се
отразило негативно ….” Основателно
следва да се отговори на тези твърдения, че пряката служебна дейност на
началник РУП Брезник не може да е причина за носенето на негативни последици от
ищеца, тъй като ако има някакви нарушения от самия началник на РУП, те следва
да са установени, като противоправно/престъпно или дисциплинарно нарушение от
страна на органа, в случая самия началник. Друго – поведението на началника се
определя като действия, а правопораждащия според ищеца факт е отмененото
наказателно постановление. Противоречието във формулиране на твърденията в
исковата молба е за сметка на ищеца. Съставянето на НП било причина за
търпените страдания, но НП се съставя на основание АУАН, който по общите
правила на ЗАНН може да се възрази в хода на административно наказателното
производство, което не е сторено.
Видно от заключението на изготвената и приета по
делото съдебно- психологична експертиза, е че състоянието на Е. С. към момента
на извършване на изследването се характеризира с добра стабилност на
емоционалното състояние и контрол, което изключва възможността той да е в
състояние на стрес и на силна тревожност. Друго – вещото лице твърди, че ищеца
има обяснение(разумно) за собственото си поведение, служещо за защита от
нежелани емоции. Действително, контактите с полицейски служители по тяхна
инициатива са крайно неприятно изживяване. Не е изключена и възможността от
страна на полицейски служител за превишаване на служебни правомощия, но в тази
връзка доказателства не се ангажираха. Свидетелските показания, които според
съда са непротиворечиви и обективни са за създадено около ищеца обществено
напрежение от бившата му приятелка, която е ползвала лични контакти в полицията
(сега била гадже на полицай). Подобно поведение за разчистване на лични сметки,
чрез лични контакти не е изключено, но
няма връзка с издаденото НП, което в следващ момент е отменено.
На основание изложеното, съдът не намира
основание да уважи иска на С. изцяло или частично. За да се ангажира
отговорността на органа, следва обективно да са налице причинени от последния
или негови служители болки и страдания, които обективно да се отчетат като
такива, довели до претърпени морални вреди. Липсата на причинна връзка между
отменено НП, издадено срещу ищеца за нарушаване на полицейско разпореждане и
твърдяните душевни несгоди се цени, като основание за отхвърляне на иска, като
недоказан. Както се посочва наличието на гласни доказателства за евентуални противоправни
или незаканосъобразени действия от страна на полицейски служители, според
показанията на разпитаните свидетели са извън конкретиката на искането, което
се основава на отмененото НП, както и не се доказа конкретното негативно
изживяване, като емоция с твърдяните последици, именно от съставянето на това
НП.
При този изход на делото претенцията на ищеца за
присъждане на разноски е неоснователна, а на ответната страна, предвид
своевременно направеното искане, на основание чл. 10, ал.2,
изр. първо от ЗОДОВ, следва да бъдат присъдени претендираните разноски
в размер на 830 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Е.В.С.,***, срещу ОД на МВР Перник за заплащане на сумата от 10000 лева, претендирана на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, като обезщетение за причинени неимуществени вреди от отменено Наказателно постановление № 3-8/1.VІІ.2014 г. на Началник РУП Брезник, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е.В.С.,*** да заплати на ОД на МВР-Перник сумата 830 /осемстотин и тридесет/ лева деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/П/