Р Е Ш Е Н И Е №80

гр. Перник, 02 март, 2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 498/2015 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.146 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 217 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на “***” ООД, със седалище и адрес на управление: с.Драгичево, общ.Перник, Главен път Е 79, представлявано от Д. К. Я.*** – управител, срещу заповед № 1560 от 18.09.2015 г. издадена от Кмета на Община Перник. С атакуваната заповед е наредено на дружеството жалбоподател да премахне “Ажурна ограда”, намиращ се в УПИ IХ- за озеленяване и пътен възел, кв. 42 по плана на с. Драгичево, общ. Перник. При обжалването не са посочени конкретни пороци на административния акт, с изключение на твърдението че същият е издаден в нарушение на действащото законодателство и формата и съдържанието му не отговарят на закона. Останалите аргументи съдържащи се в жалбата изразяват недоволство от некоректното поведение на Община Перник към „***” ООД.

Иска се отмяна на атакуаната заповед.

Ответникът по жалбата - Кметът на Община Перник, чрез процесуален представител оспорва основателността й. Заявява, че при издаването на административния акт са спазени изискванията на АПК и приложимия материален закон. По тези съображения заповедта е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

Претендира присъждане на разноски.

Административен съд - Перник, като обсъди доводите на страните и доказателствата събрани в хода на производството, прие за установено от фактическа страна следното:

Между „***” ООД и община Перник е имало сключен наемен договор за ползване на терен общинска собственост в с. Драгичево от 12.04.2005 г. В договора е посочено, че се отдава под наем „парцел ХI, кв.42 по плана на село Драгичево. Договорът за наем е бил удължаван многократно. Поради неплащане на наемната вноска наемодателя е прекратил договора считано от 05.02.2013 г. За община Перник съществува парично притезание, по неизпълнение на задължение за плащане на наем в полза на общината от ползването на имота - публична общинска собственост за минал период.

Според мотивите на заповедта по време на действието на наемния договор отдадения под наем терен е ограден. Оградата е ажурна и представлява метална мрежа монтирана на метални колове. Приблизителната дължина на оградата е 130 м., а височината й 1.60 м. По данни на търговския пълномощник на дружеството оградата е поставена около 2005 г. За извършената на място проверка е съставен констативен акт №2-15/СЛУ-5842/01.09.2015 г. В констативния акт терена е описан като УПИ ХI-за озеленяване и пътен възел, кв.42.

Установено е, че поставената ограда е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и за нея няма издадено строително разрешение. Въз основа на фактическите установявания на длъжностните лица е прието, че е налице незаконно строителство, което подлежи на премахване.

Срещу констативния акт е постъпило възражение вх.№15/СЛУ-5842-3 от 04.09.2015 г. от дружеството жалбоподател. С протокол от 11.09.2015 г. комисия от длъжностни лица на общината не приема възражението, тъй като не са представени документи, които да удостоверяват законността на оградата.

Въз основа на посочените по горе документи е издадена атакуваната заповед №1560/18.09.2015 г. от Кмета на Община Перник, която е предмет на обжалване в настоящото производство. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, от легитимирано лице, адресат на административния акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От подадената жалба не е ясно в какво се изразява незаконосъобразността на атакуваната заповед. Прави се възражение, че строителството е осъществено от дружеството, което е било наемател на терена, с цел да предпази терена от замърсяване. Наложило се изчистване на УПИ-то, преди да започне да се ползва по силата на наемния договор. Мотивите на оспорването не са свързани с конкретни пороци на оспорената заповед, но в настоящото производство съгласно чл. 168 АПК, съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като установи дали акта е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на закона.

При осъществяването на тази проверка се констатира следното:

На кметовете на общини е възложено да осъществяват контрол по устройство на територията и строителството за строежите от четвърта, пета и шеста категория. Атакуваната в настоящето производство заповед е издадена от Кмета на община Перник, който съгласно чл. 223, ал. 1 от ЗУТ във чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ има право да издава заповеди за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2 от с.з. Оспореният административен акт е издаден в писмена форма и има изложени мотиви, но формалното спазване на изискването за писмена форма и изписване на мотивна част не е достатъчно, за да бъде законосъобразен. При осъществената проверка от настоящият състав, се констатира неяснота относно обстоятелството, в кой имот е извършено незаконното строителство, чрез ограждането му.

Съгласно императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт задължително съдържа правните и фактически основания за издаването му, като същите следва да са последователни, логически и взаимосвързани. В конкретния случай това не е така. Излагането на мотиви към разпореденото премахване на незаконно строителство е довело до пълно объркване в кой УПИ то е извършено и за кой имот е разпоредено премахването на оградата.

Описания в констативния акт от 01.09.2015 г. незаконен строеж, представлява „Ажурна ограда” намираща се в УПИ XI-за озеленяване и пътен възел в кв.42 по плана на с.Драгичево, общ.Перник. Според мотивите и разпоредителната част на заповедта незаконното строителство е осъществено в УПИ IХ, кв. 42 по плана на с.Драгичево, общ. Перник. Това разминаване се констатира и в множество други документи от административната преписка-писмо изх.№15/СЛУ-5842-1/31.07.2015 г.; протокол от 11.09.2015 г. с който е обсъдено и отхвърлено възражение вх.№15/СЛУ-5842-3/04.09.2015 г.; писмо изх.№15/СЛУ -5842-4 от 29.09.2015 г. и др.

В чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК е въведено изискване издаденият индивидуален административен акт задължително да съдържа разпоредителната част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнение. Именно в разпоредителната част на заповедта изрично е записано, че дружеството жалбоподател следва да премахне извършеното строителство представляващо „Ажурна ограда” на УПИ IX, кв.42, по плана на с.Драгичево, общ.Перник, а административната преписка посочва, че незаконния строеж се намира в УПИ ХІ.

Допуснатото несъответствие в административната преписка по отношение на местоположението на извършеното незаконно строителство е съществено процесуално нарушение, което води до извод, че издадената заповед е незаконосъобразна. Разминаването не може да бъде преценено като явна фактическа грешка, защото никъде в издадената заповед не е посочен правилно имотът, в който е изградена оградата.

Индивидуалните административни актове се издават, за да породят разпоредените с тях правни последици. Конкретната заповед указва на дружеството жалбоподател да премахне извършен незаконен строеж в УПИ ІХ, но това не е имотът, за който „***“ ООД е имала сключен договор за наем. Тогава основателно възниква въпросът по отношение на кой имот ще бъде приведен в изпълнение административния акт.

Този пропуск представлява съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на акта, съобразно разпоредбата на чл.146, т.3 от АПК.

Следва да се отбележи, че в преписката, която е приложена по делото, вкл. И в констативния протокол са описани подробно наемните отношения между страните, които са неотносими към констатираното незаконно строителство. В проведеното производство по реда на чл.225 от ЗУТ е от значение фактът дали има извършен строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и той одобрен ли е по надлежния ред. В конкретния случай е била достатъчна констатацията, че оградата е и изпълнена без предварително да има изготвено конструктивно становище и издадено въз основа на него разрешение за строеж. Развитието на наемните отношения и безспорният факт,че „***” ООД има задължения към общината не влияят върху законността на строежа и задължението за премахване.

При извършената проверка относно съответствието на заповед № 1560/18.09.2015 г. на Кмета на Община Перник със законовите изисквания, решаващият състав констатира, че имотът който е ограден е общинска собственост съгласно АОС № 2745/06.06.2002 г. „Кракра прес“ ООД е бивш наемател на имота, който към момента на издаване на заповедта е с прекратени наемни правоотношения. При това фактическо положение с издадената заповед се нарежда на трето лице да премахне ограда в имот общинска собственост, което е логически и житейски неоправдано. Няма законова пречка общината като собственик на имота при спазване на процедурите по ЗУТ да премахне сама констатираното незаконно строителство. Не е било необходимо да бъде разпореждано на бивш наемател да отстранява оградата на общинския имот.

Не се споделят твърденията в жалбата, че издадената заповед не е връчена надлежно на „***“ ООД. Видно от приложената обратна разписка с баркод ИД PS 2300 00EV27 4 заповед №1560/18.09.2015 г. на Кмета на Община Перник е връчена надлежно. Съгласно чл. 50, ал.3 от ГПК, книжата на юридически лица се връчват по седалището на дружеството. Видно от удостоверението за актуално състояние адресът на „***“ ООД е с.Драгичево, общ.Перник, на този адрес е връчен и административния акт. Следва да се отбележи, че ненадлежното връчване би имало характер на съществено процесуално нарушение, ако бе възпрепятствало дружеството да подаде жалба в срок. В конкретния случай, в четиринадесет дневния срок дружеството е организирало защитата си и е подало жалба, поради което правото му на защита не е засегнато.

От извършената служебна проверка на оспорения административен акт, за съдът се налага извода, че заповед № 1560 от 18.09.2015 г. на Кмета на Община Перник е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и при неизяснена фактическа обстановка, което обосновава отмяната й.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 1 от АПК, съдия при Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 1560/18.09.2015 г., издадена от Кмета на община Перник.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на РБ, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/