Р Е Ш Е Н И Е № 145

гр.Перник, 24 март 2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Стефан Станчев

при секретаря Е В., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 607/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Г.Д.М. оспорва заповед № 313з-1369/13.Х.2015 г., на Директор на ОД на МВР- Перник за налагане на дисциплинарно наказание “порицание” за срок от шест месеца. Оспорващият, развива мотивирани оплаквания за незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание; за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на ДНО и прави искане за отмяна на заповедта.

Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител изразява становище, че заповедта е законосъобразна и правилна и в тази връзка, оспорването е неоснователно.

Съдът, като съобрази доводите на страните във връзка с доказателствата по делото прие следното.

С оспорваната заповед на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за това, че качеството на началник на Районно управление - Брезник при ОД на МВР – Перник, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, вр. чл. 197, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, за времето от 1.І.2014г. до 1.V.2015 г. не е определил служители за осъществяване на непосредствен контрол на регламентираните дейности в Инструкция № 1з-2843/29.ХІ.2010г./отм. на 14.Х.14 г./ и „Вътрешни нравила за организацията на работата по ЗМ за престъпления от общ характер, утвърдени с МЗ № 8121з-780/14.Х.2014 г. вменени с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от заповедта.

В процесната заповед е посочено, че има "неизпълнение на служебни задължения", вменени с Инструкция № 1з-2843/29.ХІ.2010г./отм.на 14.Х.14/ - изразяващо се в това, че не е определил служители за осъществяване на непосредствен контрол на регламентирани дейности в Инструкцията и „Вътрешни правила за организацията на работата по ЗМ за престъпления от общ характер, утвърдени с МЗ № 8121з-780/14.Х.2014 г., а съгласно чл. 33, ал. 1 от Заповедта от 2014 г., контролните функции са разпределени в тежест на ръководител на структурата по чл. 3 от Заповедта, сред които са шест институции, включително и РУ към ОДМВР.

Заповедта е незаконосъобразна – дали за всяко посетено местопроизшествие трябва да се отразява ЗМ и в чие служебно задължение е поставена тази дейност е преценка на оперативния служител на съответната полицейска структура. Изрично е посочено, че ЗМ е това, съобщение, съдържащо данни за престъпление от “общ характер”. Не може да се установи, дали тези посетени местопроизшествия са били такива, че да се образува ЗМ за престъпление от общ характер, предвид липсата на каквито и да е данни за цифровото им посочване, без да се установи в хода на провеждан съдебен контрол, какъв е бил характера на събитието зад цифровото посочване в някакъв регистърен номер с дата и място, има ли определен количествен показател за нарушение на вътрешните правила по водене на такъв регистър, кои според ДНО следва да са лица, обвързани от контролната и ръководна дейност на жалбоподателя.

От заповедта не е ясно, което е основание да се приеме, че е незаконосъобразна какво конкретно е извършил жалбоподателя, като при липса на каквито и да било факти в горния смисъл е посочено, че не бил определил служител с изброените функции.

Оспорваната заповед е издадено при СПН – не е взето предвид обяснението/сведението на жалбоподателя, дадено в хода на ДНП-во от 9.Х.2015 г. Като доказателство в хода на настоящото съдебно производство са представени две заповеди №№ 39/2014 г. и 81/2014 г., издадени от жалбоподателя, като началник на РУ Брезник. Признак на некачествено извършена работа е, че тези заповеди не са отчетени от ДНО, тъй като имат пряка връзка с вмененото нарушение, т.е. изключват възможността да е налице и да се установява по този начин такова нарушение. Тези заповеди са отразени в сведението, дадено от жалбоподателя, но не са обсъдени и не са взети под внимание, независимо, че с тях се определят съответни лица за извършване на служебна дейност, именно по бланкетното формулиране на нарушението, което според ДНО е извършил жалбоподателя.

Съществуването на конкретните служебни задължения на оспорващия и тяхното неизпълнение, като основание за ангажиране на отговорността му, следва да бъдат доказани в настоящето производство.

Съгласно нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото; времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа, на които е установено; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 200, ал. 1, т. 11 и представлява неизпълнение на служебни задължения или на заповеди. На съдът е известно, че мотивите на административния акт могат да се намират и в доказателства, съдържащи се в административната преписка, но в случая оспорената заповед е следвало да има съдържанието посочено в чл. 210 от ЗМВР, още повече, че законодателят е употребил израза "задължително се посочват". Нормата е императивна. Непосочването на всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, а именно: заповедта, въз основа, на която се извършва проверката и особено доказателствата, въз основа, на които е установено, не дава възможност да се квалифицира нарушението, както и да се упражни реален съдебен контрол върху него.

Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В заповедта си ДНО е отразил, че е приел писмените обяснения на жалбоподателя, но не е отразил, че ги е обсъдил.

Заповедта е издадена в нарушение на чл. 210. ал. 1 oт ЗМВР, като не съдържа точното време/от 01.І.2014г до 01.05.2015г./ и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, което е съществено процесуално нарушение на императивна законова норма и дава самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Времевия период посочен от ДНО не установява, това нарушение да е продължило година и четири месеца или да е извършено в конкретен времеви период. Ако нарушението е за целия период, ДНО е освободен да се обсъжда приложените заповеди от 2014 г., единствено по личната си преценка, но това е в пряко противоречие със законовите му задължения в това качество. В заповедта е посочено "неизпълнение на служебни задължения", но това е най общата формулировка за налагане на дисциплинарно наказание. Описанието на нарушението по време, място и начин на извършване/допускане е в пряка относимост към това да се прецени дали нарушението е виновно – умишлено или по небрежност, което след преценка задължава ДНО да определи точно нарушението и съответстващото му наказание. Процесната заповедта не съдържа и още един задължителен реквизит - доказателствата, установяващи извършването на дисциплинарно нарушение. Тези реквизити следва да са налице в акта. Деянието и обстоятелствата по извършването му следва да могат да се установят по несъмнен начин. Те не могат да се предполагат, или да се извеждат от поставянето на бланково посочване на нарушената разпоредба цифрово и словесно и от това да се прави универсален извод за извършено виновно дисциплинарно нарушение.

На следващо място настоящия състав счита, че ДНО е допуснал съществено нарушение на чл. 206, ал.2 и ал.4 от ЗМВР, като не е изпълнил задължението си да оцени всички събрани доказателства - не е обсъдено кадровото досие на лицето, т.е. цялостната негова дейност в системата на МВР, липсват мотиви и относно последиците от деянието на жалбоподателя. Не е изпълнено от ДНО задължението при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да обсъди тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици от него, обстоятелствата, при което е извършено, изобщо липсват мотиви относно вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. Липсват и мотиви на наказващият орган, изразяващи оценката му на всички събрани по преписката доказателства, което в случая с оглед на тяхната противоречивост и събрани допълнително доказателства, след получаване на Справката и доказателствата от проверката, както и с оглед на липсата на фактически констатации и направени въз основа на тях правни изводи, касаещи поведението на жалбоподателя, който не е присъствал на проверката на място, а мероприятието по налагане на дисциплинарно наказание е на основание обобщена справка от констатации на назначената с министерска заповед комисия за цялостна проверка на ОДМВР Перник и структурите към нея. Така изложеното подчертава значимостта на изискването, залегнало в чл. 206, ал.4 от ЗМВР, което неизпълнението е довело до издаването на един незаконосъобразен акт, поради невъзможността да се прецени каква е действителната воля на ДНО, за да ангажира дисциплинарната отговорност на конкретния служител. От приложената кадрова справка не се установява, жалбоподателя да има дисциплинарни простъпки наложили носене на дисциплинарна отговорност. Данните са в обратния смисъл.

От изложеното се налага извода, че жалбата е основателна и на това основание се дължи отмяна на оспорваната заповед.

По тези съображения, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ по жалбата на Г.Д.М.,***, заповед № 313з-1369/13.Х.2015 г., на Директор на ОД на МВР-Перник.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до страните пред ВАС.

СЪДИЯ: /п/