Р E Ш Е Н И Е
№ 78
гр.Перник,02.03.2016 год.
В И М Е Т О
Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
при секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 649 по описа за 2015 г. на Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следно:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК във вр. с чл.118 от КСО.
Делото е образувано по жалба
на М.В.Т.***, с адрес: ***,
мах.Толева, общ.Перник, против решение № **********/04.11.2015 г. на Директора
на ТП на НОИ гр. Перник, с което е потвърдено
разпореждане № **********/30.07.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. В жалбата, се твърди, че решението
е неправилно и незаконосъобразно. Документът, въз основа на който е постановено
спирането е бил известен на административния орган при първоначалното отпускане
на пенсия за прослужено време и старост
на жалбоподателя.
Според изложените мотиви при
обжалването неправилно е постановено спиране на пенсията, тъй като приложените
по пенсионната преписка документи са истински и обосновават признатия вече
трудов стаж на лицето.
Иска се отмяна на обжалваното
решение.
Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ-Перник, оспорва жалбата. Твърди, че е налице обстоятелство, което може да доведе
до прекратяване на пенсията, поради което са изпълнени изискванията на чл.95,
ал.2 от КСО и правилно е разпоредено спиране на пенсията.В този смисъл
атакуваното решение е правилно и законосъобразно и не подлежи на отмяна.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Перник, след като се запозна с материалите представени по делото, становищата на страните и извърши проверка на оспорвания административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК , прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, подадена
е в законноустановения срок, от лице което има правен интерес да обжалва. Обжалва се
акт, който подлежи на съдебен контрол -решение на Директора на ТП на НОИ гр. Перник.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
По
заявление е вх.№ МП-18012 при ТП на НОИ-гр.Перник от
02.07.2014 г. М.В.Т. ***е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст за ранно пенсиониране като за целта по опис е
приложил документи, удостоверяващи осигурителен стаж. На основание чл.100 КСО
считано от 01.07.2015 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на
лицето е определена в размер на 249,55 лв.
В пенсионната
преписка се съдържат и удостоверение обр. УП-30 34 от 04.05.1987 г. издадено от Аграрнопромишлен комплекс- гр.
София и удостоверение обр. УП-3 изх. № 123-АПК от 20.05.2004 г. записано, че е
издадено от СО Район "Красна Поляна-АПК-Средец-архив"-гр. София. С
цитираните документи се претендира зачитане на осигурителен стаж на длъжност
"редач на тухли (Рингова пещ)" за времето от 02.02.1972 г. до 28.09.1974
г. -02 г. 07 м. и 26 дни по условията на 1-ва категория труд по т. 66а от
отменения ПКТП.
Към пенсионното
досие са приложени оригиналите на цитираните документи и с разпореждане № **********
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО
считано от 01.06.2014 г. пожизнено на М.В.Т.*** е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 249.55 лв.
В удостоверение
обр. УП-30 34 от 04.05.1987 г. записано, че е издадено от Аграрнопромишлен
комплекс - гр. София неизвестно от кого (поради наличие само на подпис без
упоменаване на длъжност, име и фамилия) е направено допълнително вписване
датирано от 03.10.1991 г., че трудът е от първа категория по т. 66а от отм.
ПКТП.
По повод образувани
досъдебни производства срещу лица ползвали документи за осигурителен стаж и
доход издадени от името на АПК "Средец" административният орган е
предприел допълнително действия за установяване истинността на представените
документи. Приложена е служебна инициатива относно представените такива от М.В.Т.***
към заявлението му от 02.07.2014 г.
С цел изясняване
истинността на данните от удостоверение образец УП-3, изх.№123-АПКот 20.05.2004
г. е поискано от Столична община район Красна поляна да удостовери
автентичността на съдържанието, подписите, печата и регистрационния номер на
документа. С писмо изх.№ФС-92-00-36/2/ от 27.07.2015 г. Кмета на район „Красна
поляна“ удостоверява, че документ относно лицето М.В.Т.*** не е издаван и не
фигурира в деловодната система под този номер.
Въз основа на тези
установявания след процедура по чл.108а от КСО е сезирана Районна прокуратура
Перник за образуване на наказателно производство срещу жалбподателя за това, че
е използвал документ с невярно съдържание, с което е въвел в заблуда
административния орган по повод съществуваването на обстоятелства за
отпускането на лична пенсия за ранно пенсиониране по §4 от ПЗР на КСО.
Съдът намира, че атакуваното решение не страда
от пороците по чл. 146 от АПК. То е издадено от компетентен орган съобразно чл.
117, ал.1, т.1 от КСО, в предвидената от закона писмена фирма. При
постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Решението
на ръководителя на ТП на НОИ - Перник е мотивирано.
В хода на съдебното производство не се събраха доказателства, които да подкрепят
твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на административния акт. При
разглеждането на пенсионната преписка длъжностното лице по пенсионно
осигуряване се е съобразило с всички изисквания на КСО, които са относими към прилагане
на разпоредбата на чл.95, ал.2 от КСО. Проявило е дължимото активно поведение
по изясняване на възникналия по преписката проблем и е констатирало, че е
налице разминаване между удостоверение обр. УП-3 изх. № 123-АПК от 20.05.2004 г. и останалите документи по
пенсионната преписка в това число и трудова книжка.
Съдът намира, че решението и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни. Предмет на това
производство е възобновяване на спирането на отупснатата
пенсия на М.В.Т.***, което е направено въз основа на възникнали съмнения
относно достоверността на документите, които усдостоверяват осигурителния стаж
на лицето и неговата категория. Районна прокуратура - Перник е започнала
разследване, което и към датата на последното заседание по делото не е
приключило /вж. удостоверение № 2267/15 от 18.01.2016 г./. При висящността на
досъдебното производство е налице вероятност представеното удостоверение обр. УП-3 изх. №
123-АПК от 20.05.2004 г. да е неистински документ или такъв с невярно
съдържание. Доколкото тези обстоятелства биха довели до евентуално
прекратяване на отпуснатата пенсия на жалбоподателя,
ръководителят по пенсионно осигуряване правилно е спрял изплащането й по чл. 95, ал.2 от КСО. Тъй
като разследването по делото не е приключило и то
касае именно установяване истинността на удостоверение УП-3 изх. № 123-АПК от 20.05.2004 г., както и достоверността на
данните в него. Ако пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен
документ или такъв с невярно съдържание, разпореждането за отпускането й следва да
бъде изменено или отменено съобразно чл. 99, ал.1, т.2 от КСО. Ето защо правилно е преценено от админстративния орган, че е налице основание за спиране на пенсията.
Разпоредбата на чл. 95 КСО урежда хипотезите, в които
длъжностното лице на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване
в териториалното поделение на НОИ може да издаде разпореждане за спиране на
пенсията. В случая органът се позовава на разпоредбата на чл. 95, ал. 2 във
връзка с чл. 96 КСО с мотивите, че са налице обстоятелства, поставящи под
съмнение наличието изначално на правото на пенсия, което налага изясняване на
осигурителния стаж и такива действия са предприети. Конкретната хипотеза
правилно е приета и от административния съд за годна материална предпоставка за
постановеното спиране на пенсията. Постановеното спиране, макар и да нарушава
временно правата на жалбоподателя е в допустим от закона обем с оглед охрана на
обществения интерес.
Оспореното решение на ръководителя на ТП на НОИ е акт, който съдържа мотиви в обстоятелствената си част, позовава се на правно релевантни факти , които са установени с приложените към административната преписка писмени доказателства. Административният орган обстойно е коментирал законовите разпоредби и начина по който те са приложени в конкретния случай, като е стигнал до правилния извод, че на жалбоподателя следва да бъде спряна отпуснатата пенсия до изясняване на въпроса относно автентичността на УП-3 изх. № 123-АПК от 20.05.2004 г. Излагането на подробни мотиви дава възможност на съда да осъществи без затруднение контрола за законосъобразност.
Оспореното с жалбата решение е издадено от компетентен административен орган в предписаната от закона форма , при правилно прилагане на материалния закон и спазване на процесуалните правила за издаването му, като е съобразен с целта на закона. В този смисъл акта се явява законосъобразен и не е налице нито едно от посочените в чл.146 от АПК основания за порок на издаденият административен акт.
След като е обсъдил представените в преписката доказателства и при правилното приложение на материално правните разпоредби органът е постановил един правилен акт.
Поради това съдът приема, че решението на ръководителя на ТП на НОИ-Перник, е постановено в съответствие с материалния закон и предявеното оспорване следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По делото е отправено искане за разноски от процесуалния представител на административния орган,което с оглед изхода на делото се явява основателно.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите
на Върховния административен съд, в случаите, в които съдът отхвърли
оспорването на административния акт, страната дължи заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван
от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В случая тези условия
са налице. Видно е от съдържанието на разпоредбите на чл. 143 от АПК, че
правилата за дължимост на разноски са обусловени от резултата при оспорването.
Липсата на изрична регламентация в АПК за случаите, когато при отхвърляне на
жалбата органът се представлява не от адвокат, а от юрисконсулт, обосновава
субсидиарното приложение на ГПК, на основание чл. 144 от АПК. В тези случаи
правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при
благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 от
ГПК, която гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се
присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Ето защо правото на съдебни разноски възниква в хипотезите на чл. 78, ал. 8 от
ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК, с оглед изхода на производството и от
факта, че административният орган (респ. юридическото лице) е защитаван от
юрисконсулт, като същите се следват на юридическото лице, което е защитавано,
респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният едноличен
(както е в случая) или колективен административен орган, издал оспореният
административен акт. Съгласно чл. 8, ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по
административни дела по КСО възнаграждението се определя на 350 лева,
които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТП
на НОИ Перник за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК Административен съд - Перник
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.Т.***, с
адрес: ***, мах.Толева, общ.Перник, против решение № **********/04.11.2015 г. на Директора
на ТП на НОИ гр. Перник, с което е потвърдено
разпореждане № **********/30.07.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.
ОСЪЖДА М.В.Т.***, с адрес: ***,
мах.Толева, общ.Перник, да заплати на ТП на НОИ Перник сумата от 350 лв.,
представляваща направени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от
съобщението на страните.
СЪДИЯ:/п/