Р Е Ш Е Н И Е

№ 109

гр. Перник,22.03.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и пети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при участието на секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм.дело №696 по описа за 2015 г. на Административен съд Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Р.К.В.***, с адрес: ***, чрез адв.М.*** срещу заповед с рег. № 313з -1865 от 02.12.2015 г., издадена от Директора на ОД на МВР-Перник за налагане на дисциплинарно наказание “порицание“ за срок от една година.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл.59, ал.2,т.8 от АПК и чл.210, ал.1 от ЗМВР. Не е уведомяван жалбоподателя за образуваното дисциплинарно производство, както и не е ясно къде и как е констатирано извършеното дисциплинарно нарушение. Допуснатите съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с материално правни разпоредби са се отразили на законосъобразността на обжалваната заповед, поради което се иска нейната отмяна.

Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, съгласно приложен списък.

Ответникът по жалбата – Директорът на ОД на МВР-Перник, в приложено по делото писмено становище оспорва жалбата, като твърди, че същата е неоснователна. Според посоченото от процесуалния представител на ответника правилно и при изяснена фактическа обстановка е издаден обжалвания административен акт. Спазени са изискванията на ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание и безспорно е установено извършено нарушение. На тези основания се иска жалбата да бъде отхвърлена.

Административен съд - Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и извърши проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК за законосъобразността на оспорената заповед, приема следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й по същество.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е заповед рег. №313з-1865/02.12.20…. г., издадена от Директора на ОД на МВР-Перник, с която на Р.К.В.***, младши автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция при ОД на МВР-Перник, за извършено дисциплинарно нарушение по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, на основание чл.194, ал.2, т.2; чл.197, ал.1,т.3, във връзка с чл.200, ал.1, т.11, предложение първо от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от една година.

Дисциплинарното нарушение се изразява в това, че на 13.07.2015 г. в състава на автопатрул със служебен автомобил „***“, с рег.№РК **** АМ с прекъсвания не изпълнява служебните си задължения -„спи на предната дясна седалка на служебния автомобил“. Нарушението е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган, като „неизпълнение на служебни задължения“, поради което е наложено и дисциплинарно наказание.

Със заповед № 313з-766 от 26.08.2015 г. Директора на ОД на МВР - Перник е разпоредил да бъдат извършени проверки по повод писмо рег.№7855р-6302/25.08.2015 г., с което е уведомен за липсващи записи от камери /АИС „Видеозаснемане на пътен контрол“/ монтирани в служебни автомобили, както и за грубо нарушаване на служебната дисциплина от служители на ОД на МВР. Със същата заповед е назначена и комисия, която да извърши проверката.

В изпълнение на заповедта проверяващите са изготвили справка рег.№ 313р-10842 от 19.10.2014 г./?/, като са приели, че действително са извършени нарушения на служебната дисциплина. По отношение на жалбоподателя Р.К.В. е предложено да бъде санкциониран за неизпълнение на служебните си задължения със налагане на дисциплинарно наказание „порицание“.

Атакуваната заповед е издадена по реда на чл. 205 и сл. от ЗМВР, от компетентен орган по чл.204, т.3 ат ЗМВР – Директора на ОД на МВР, поради което не се установява отменително основание по чл.146, т.1 от АПК. Заповедта е издадена в писмена форма и в нея формално са посочени правните основания и фактическите установявания по повод извършеното дисциплинарно нарушение.

Дисциплинарно производство се образува при наличие на повод и данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от държавен служител на МВР. В конкретния случай на основание чл. 208 от ЗМВР, не е необходимо издаването на изрична заповед за образуване на дисциплинарното производство. Издаването на такава заповед се изисква от ЗМВР само за определен кръг от нарушения, сред които процесното не попада.

Ако се приеме, че дисциплинарното производство е било образувано по повод писмо рег.№7855р –6302 от 25.08.2015 г., като е издадена заповед за извършване на проверка №313з-766 от 26.08.2015 г. от Директора на ОД на МВР Перник - арг. от чл. 205, ал.1, във вр. с чл. 208, изр.2-ро от ЗМВР, то етапите му следва да се проследят след това и да са ясно отграничени.

Порядъкът, в който се е развило дисциплинарното производство не дава възможност да се отграничат стадиите му – кога следва да се приеме за образувано, кога се изискват обяснения на служителя и от кого, запознаването му с докладната записка с предложение за наказание, за да може лицето да вземе становище по фактите, които са приети за установени и така да се обезпечи правото му на защита. По делото са представени множество писмени доказателства, които нямат отношение към налагането на дисциплинарно наказание на Р.В.***, както и към деянието за което е санкциониран /вж. лист 33; лист 34; лист 38; лист 43; лист 44; лист45; лист 46;/.

Дисциплинарно наказващият орган има задължение да събере всички относими за случая доказателства - както обвинителни, така и защитни. Съвкупността от събраните доказателства, следва да бъде анализирана в цялост, като се посочат конкретните такива водещи до извод, че едно или друго твърдение е необосновано и даване превес на обратното. Решаващият състав намира, че в конкретния случай такава преценка не е извършвана.

На първо място не е искано обяснение от служителя преди налагане на дисциплинарното наказание. В заповедта е посочен изходящ номер на такова, но то не е приложено в представената по делото административна преписка. Част от преписката е сведение от 28.09.2015 г. дадено от жалбоподателя, но то касае функционирането на АИС „Видеозаснемане на пътен контрол“. Заповедта, която е предмет на съдебен контрол в настоящето производство е за извършено дисциплинарно нарушение изразяващо се в неизпълнеие на служебни задължения по чл. 51, ал.1 и 2 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г. т.е. не е свързано със работата на системата за видеоконтрол.

Даденото сведение от 28.09.2015 г. не е обяснение по смисъла на чл.206, ал. от ЗМВР и поради обстоятелството че не е поискано и дадено на ДНО, а на комисия която има правомощия да извърши проверка, но не и да наложи дисциплинарно наказание.

Дисциплинарно наказващия орган макар да се вписал в мотивите на заповедта: „след като оцених събраните доказателства, взех предвид тежестта на нарушенията и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител“, реално не е извършил такава преценка.

Предвид това, не следва да се приеме, че дисциплинарният орган е провел законосъобразно процедурата по установяване на фактите и обстоятелствата във връзка с нарушението. Освен това няма индикации, че преди да наложи дисциплинарното наказание е изпълнил императивно вмененото му задължение да обсъди обясненията на служителя, като отчете обективно установените факти и всички обстоятелства свързани с формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата му в МВР. Това задължение на органа е с цел правилното изясняване на фактическата обстановка. А установяването на правилната фактическа обстановка е необходимо условие относно преценката за материалната законосъобразност на наложеното наказание, т.е. чрез нея се установява дали деянието съответства на нарушението, за което лицето е санкционирано.

При издаването на заповед рег. № 313 з -1865 от 02.12.20…г. са допуснати множество неточности, които преценени с констатираните по горе нарушения налагат извод, че дисциплинарно наказващия орган е санкционирал кампанийно служителите си, като не само не е спазил законовите разпоредби, но и е допуснал несъответствия при описание на нарушението, посочването на доказателствата и комплектоването на дисциплинарните преписки, което се е отразило върху правилността на акта за налагане на дисциплинарното наказание.

Върху екзеплярите на атакуваната заповед не е посочена дата на издаване. След номера на акта е вписано „0212….“. Предполага се, че това е полето за вписване на дата, но тя е неясна и реално не може да бъде определена. Година изобщо не е посочена. Изрично изискване на АПК е издадения административен акт да има дата на издаване-чл.59, ал.2, т.8, когато такава не е посочена е налице липса на задължителен реквизит и нарушаване на установената форма на акта. Действително може да се предположи датата – 02.12.2015 г., но в дисциплинарното производство фактите и обстоятелствата следа да бъдат точно и ясно посочени и определени. Налагането на санкция не може да почива на предположения, най малко защото датата на издаване на заповедта има отношение към изчисляването на различни срокове-за връчване, за обжалване, за изтичане на наказанието и т.н.

Друга неточност в установената от ДНО фактическа обстановка е свързана с цитирането на справката въз основа на която се налага дисциплинарното наказание. В мотивите на заповед рег. № 313 з -1865 от 02.12.20… г. е цитирана справка рег.№313р-10842/19.10.2015 г., а приложеното по делото копие на справка е от 2014 г.

Въз основа на изложеното състава приема, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, които обосновават отмяна на атакуваната заповед.

С оглед всичко изложено състава приема, че атакуваната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна в условията на чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК.

При този изход на спора в тежест на ответника по жалбата следва да се възложат направените от жалбоподателя разноски. Същите са в размер на 410 лева и представляват заплатена държавна такса в размер на 10 лв. за образуване на производство и 400 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Р.К.В.***, с адрес: ***, заповед с рег. № 313 з -1865 от 02.12.20.. г. издадена от Директора на ОД на МВР-Перник за налагане на дисциплинарно наказание “порицание“ за срок от една година.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Перник да заплати на Р.К.В.***, ЕГН**********, с адрес: ***, сумата от 410 лева направени разноски в производството.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховния административен съд на Република България.

СЪДИЯ: /п/