Р
Е Ш E Н И Е
№ 138
Гр. Перник, 24.03.2016
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в
публично съдебно заседание проведено на четиринадесети март през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния – секретар
М.А.***, като разгледа докладваното от съдия Иванов административно дело № 20
по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.
83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на И.Й.К.*** с ЕГН ********** *** против Отказ за
издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие по реда на чл.
83, ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ № 328000-4471 от 17.12.2015 година на
Началника на РУ Радомир. Жалбоподателят твърди, че оспореният административен
акт е незаконосъобразен, въпреки че е представил всички изискуеми документи, за
да придобие разрешение за късо огнестрелно оръжие. Заявява, че оръжието му е
необходимо, тъй като работи на длъжност „Охранител“ от една страна, а от друга
за самоотбрана, тъй като пътува през нощта за работа от гр. Радомир за гр.
София. Моли съда да отмени оспорения отказ за издаване на разрешение за придобиване
на късо огнестрелно оръжие и да бъде разпоредено на Началника на РУ Радомир да издаде
исканото разрешително.
В проведеното съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя адвокат Б.Б. *** моли съда да уважи жалбата, като
доказана и основателна. Допълнителни доводи излага в представените писмени
бележки.
Ответникът по жалбата Началника
на РУ – Радомир редовно призован не се явява и не изпраща представител. Не
изразява становище по жалбата.
Административен
съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във
връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 328000-3636
от 30.10.2015 година, депозирано в РУ Радомир, И.Й.К.*** /настоящ жалбоподател/
е поискал да му бъде издадено разрешение за придобиване на късо огнестрелно
оръжие, което е необходимо за работата му като охранител. Към заявлението са
приложени задължителните за редовността на същото документи, съгласно чл. 76,
ал. 4, чл. 61, ал. 4, във връзка с чл. 76, ал. 7 и чл. 58, ал. 1, т. 9 от ЗОБВВПИ,
а именно: карта за извършен предварителен медицински преглед; служебна бележка
от Окръжен следствен отдел – Перник, удостоверяваща, че срещу заявителя няма
образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения за умишлени
престъпления от общ характер; свидетелство за съдимост; диплома за завършено средно
образование; вносна бележка за платена такса; удостоверение за завършен курс за
безопасно боравене с огнестрелно оръжие.
Въз основа на подаденото
заявление и приложените към него документи е извършена служебна проверка от младши
полицейски инспектор /КОС/ група ОП в РУ Радомир, обективирана в докладна
записка рег. № 328р-9599 от 11.12.2015 година, с която е предложено на
Началника на РУ Радомир да не издава разрешение за придобиване на късо
огнестрелно оръжие, поради липса на безсъмнено доказано наличие на основания по
чл. 94, ал. 1 и наличие на основателна причина за самоотбрана на основание чл.
58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.
С Отказ за
издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие № 328000-4471
от 17.12.2015 година Началника на РУ Радомир на основание чл.
83, ал. 5, във връзка с чл. 94, ал. 1 и чл.
58, ал.1, т. 10 от ЗОБВВПИ е отказал на И.Й.К.*** /настоящ жалбоподател/ да
му издаде разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, с мотиви, че съгласно
чл. 94, ал. 1 от ЗОБВВПИ, когато лицата по чл. 81, ал. 2 от закона осъществяват
дейност по охрана, техните служител, получили разрешение за носене и употреба,
при осъществяване на охранителна дейност могат да носят само огнестрелно оръжие
и боеприпаси за служебни цели. Административният орган е приел, че няма и основателна
причина за издаване на разрешение на жалбоподателя с цел самоотбрана по реда на
чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона.
Отказът е
съобщен на жалбоподателя на 19.12.2015 година, като жалбата е подадена на 28.12.2015
година, т.е. в предвидения 14 – дневен срок.
В изпълнение на разпределената
доказателствена тежест между страните, указана в Определение от 13.01.2016
година на настоящия съдебен състав, процесуалния представител на жалбоподателя
в проведеното съдебно заседание на 14.03.2016 година е представил справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5от КТ, трудов договор № 153 от
13.08.2015 година, споразумение за неразкриване на информация към трудов
договор № 152 от 01.07.2015 година и длъжностна характеристика за длъжността „Сътрудник
по сигурността“.
При така
установените факти, настоящият състав на Административен съд Перник, като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес да оспори отказа, като неин адресат, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Отказът за издаване на разрешение
за придобиване на късо огнестрелно оръжие е издаден от материално и
териториално компетентния орган, в случая началника на РУ Радомир на ОД на МВР Перник
по постоянен адрес на заявителя и в кръга на предоставените му от закона правомощия
– чл. 83, ал. 5, предложение второ и четвърто, във връзка с чл. 76, ал. 1 от
ЗОБВВПИ.
Отказът за издаване на разрешение
за придобиване на късо огнестрелно оръжие е в писмена форма, като е мотивиран
съгласно изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, след преценка на всички факти
и обстоятелства от значение за случая и съдържа необходимите реквизити съгласно
чл. 59 от АПК. Посочени са правнорелевантните за хипотезата на чл. 94, ал. 1 от
ЗОБВВПИ факти – лицата по чл. 81, ал. 2 от закона осъществяват дейност по
охрана, техните служители, получили разрешение за носене и употреба, при
осъществяване на охранителна дейност могат да носят само огнестрелно оръжие и
боеприпаси за служебни цели, като наред с това административният орган е приел,
че по реда на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ фактите са недоказани,
относно наличието на основателна причина и необходимост на заявителя от
издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие като физическо
лице за самоохрана.
В производството по издаване на
постановения отказ не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Преценен за съответствие с
приложимия материален закон, отказът е законосъобразен.
Контролът
върху дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите, условията и редът за
издаване на разрешения за упражняването им е уреден със Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Съгласно
разпоредбата на чл. 50, ал. 3, във връзка
с ал. 2 от посочения нормативен акт, български граждани могат да придобиват
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по
наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора
на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на
РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото
лице.
Производството по издаване на
разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие е регламентирано в Глава Пета
на ЗОБВВПИ. Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е законосъобразността
на отказ, постановен на посочените основания по
чл. 94, ал. 1 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, мотивиран с лиса на
основателна причина за изпълнение на длъжността „Сътрудник по сигурността“,
така и мотивиран с липсата на нужда от самоохрана на заявителя.
Настоящият
съдебен състав намира оспорвания отказ за материално законосъобразен.
На първо
място жалбоподателят в жалбата твърди, че необходимостта от издаването на
разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие е обусловена от работата,
която изпълнява по заеманата длъжност „Сътрудник по сигурността“. В подкрепа на
това си твърдение е представил трудов договор № 153 от 13.08.2015 година,
споразумение за неразкриване на информация към трудов договор № 152 от
01.07.2015 година и длъжностна характеристика за длъжността „Сътрудник по
сигурността“. От така представените доказателства не може да се направи
категоричен и еднозначен извод, че жалбоподателят действително се нуждае от разрешение
за придобиване на късо огнестрелно оръжие, с цел да изпълнява пълноценно
трудовите си задължения, тъй като видно от представените от последния писмени
доказателства, се установява, че извършва лична охрана, охрана на къща и двор,
осъществяваща се чрез обхождане през определено време на деня и нощта,
осъществява пропускателен режим в двора и къщата, записва в тетрадка влизащите
и излизащи хора, съдейства при внасяне и изнасяне на ВИП багаж и други подобни
дейности. В тази връзка, релевантна е посочената от административния орган възможност,
изрично регламентирана и от закона,че обезпечаването на физически и юридически
лица, по смисъла на чл. 94
от ЗОБВВПИ, се осъществява при разрешителен режим, различен от този за
самоотбрана. Когато се касае за охрана на собствеността, както и за други разрешени
дейности на юридически лица, по смисъла на чл. 6, ал.2 от закона, заявлението
за придобиване на оръжие, следва да бъде подадено от самото юридическо лице или
от търговеца, за охрана на собствеността, който да посочи основанието на
търсеното разрешение, свързана с дейността му, начина на придобиване, целите,за
които ще се използва, видът и броя на оръжията, мястото на условията, при които
ще се съхранява. В случая жалбоподателят не може да придобие оръжие за служебни
цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица,
регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или
дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин.
На следващо място, изложеното в
жалбата основание за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно
оръжие от жалбоподателя е с цел самоотбрана. Физическите лица могат да
придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както
са посочени в чл.
6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в
хипотезата на чл.
6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ /самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на
обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от
притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен
елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ.
Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като
представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание,
посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна
причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения
за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия,
разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна
причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране.
Видно от текста на цитираната правна норма, административният орган действа в
условията на обвързана компетентност и липсата на обстоятелства, посочени в
цитираната разпоредба са предпоставка да бъде отказано издаването на разрешение
за придобиване на огнестрелно оръжие. Спорният въпрос в настоящото дело се
свежда до това дали по отношение на жалбоподателя са налице основателни
причини, т.е. сочената от него нужда от самоотбрана поради наличие на пътуване
за работа от гр. Радомир до гр. София през нощта е реална заплаха за живота му,
които да задължава административния орган да разреши придобиването на оръжие
или такива обстоятелства не са били налице. Както се посочи по–горе снабдяването
с огнестрелно оръжие за самоотбрана е крайна мярка за опазване на обществено
значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим.
Съдебната практика по приложението на ЗОБВВПИ безпротиворечиво приема, че е в
тежест на иницииралото производството лице да докаже нуждата от придобиване,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие, като видно от
приетите по делото писмени доказателства се налага еднозначния извод, че не са
налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен /благоприятстващ/
административен акт по искането на И.Й.К.*** – настоящ жалбоподател. В
оспорения административен акт органът е изложил мотиви, поради които лицето не
отговаря на изискванията на закона – отсъстват данни и доказателства, които да водят
до еднозначен извод за наличие на реална заплаха за живота и здравето му, които
да обосноват необходимост от придобиването на късо огнестрелно оръжие за
самоотбрана от страна на жалбоподателя. Приемането на противното би означавало,
че за всеки български гражданин е налице потенциална заплаха за живота, здравето
и имуществото на него или неговото семейство, която да обоснове издаването на
разрешение по реда на ЗОБВВПИ.
С оглед на
гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав намира за правилен и законосъобразен
извода на административния орган, с който е отказано издаването на разрешение
за придобиване на късо огнестрелно оръжие на жалбоподателя, тъй като не е
налице необходимост за да изпълнява заеманата длъжност „Сътрудник по
сигурността“, както и необходимост от самоохрана, поради което жалбата следва
да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
Страните в настоящото съдебно
производство не претендират присъждане на направените съдебни разноски, поради
което за настоящия съдебен състав не съществува задължение да се произнася.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящият съдебен състав
на Административен съд Перник
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба
на И.Й.К.*** с ЕГН ********** *** против Отказ
за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие по реда на
чл. 83, ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ № 328000-4471 от 17.12.2015 година на
Началника на РУ Радомир, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/