Р Е Ш Е Н И Е

№ 151

гр. Перник, 31 март 2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Слава Георгиева

при секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията АД № 54 по описа за 2016г. на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Е.Н.Б.,*** срещу Заповед № 1414/21.12.2015г. на Кмета на община Брезник. Със заповедта е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Ограда”, изпълнен в УПИ VІ-210 “За търговия”, в кв. 44 по регулационния план на с. Н*** от Е.Н.Б.. Разпоредено е доброволно изпълнение на заповедта след влизането й в сила, а при неспазване на срока за доброволно изпълнение, е предвидено принудително изпълнение.

В жалбата се поддържа, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при постановяването й. Останало не доказано, че настоящия собственик не е изграждал оградата, поради което неправилно е издадена заповедта срещу него. С тези доводи се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна. В хода на делото по същество пълномощника на жалбоподателя адв. П.Б. пледира жалбата да бъде уважена и да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответник по жалбата-Кмета на община Брезник, чрез процесуалния си представител-юк. М., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че атакуваната заповед е правилна и законосъобразна, защото разпоредения за премахване строеж е изграден без разрешение за строеж, което го прави незаконен и като такъв трябва да се премахне. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Административен съд Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения акт и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото:

По допустимостта:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4, изр. 1 от ЗУТ от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува процесната заповед като нейн адресат, срещу надлежна страна. От друга страна, обжалва се подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт.

Кмета на общината осъществява административен контрол по устройство на територията и строителството за строежите от четвърта, пета и шеста категория. Атакуваната в настоящето производство заповед е издадена от Кмета на община Перник, във връзка с негови правомощия по Закона за устройство на територията. Същият съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ има право да издава заповеди за премахване на незаконни строежи, а осъществения строеж е VІ-та категория. Въз основа на изложеното се приема, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия с оглед, на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорвания акт е в писмена форма и обективира волеизявления, с които се засягат пряко и непосредствено права на настоящия жалбоподател. Т.е. в случая е налице индивидуален административен акт и като такъв, той трябва да отговаря на изисикванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Това се отнася в пълна степен и за актовете издавани по ЗУТ. Формата на акта е гаранция за законосъобразността на административния акт, като задължава административния орган да съблюдава при неговото издаване предвидените от законодателя изисквания и условия. Именно поради това, формата по чл. 59 от АПК е въведена като основание за отмяна на издадени при неспазването й административни актове –чл. 146, т. 2 от АПК. В случая формата е спазена и не се налага отмяна на акта на това основание.

По правило производството по чл. 225 от ЗУТ е служебно и не трябва органът да бъде сезиран за да дължи произнасяне, както и същият има право на собствена преценка за образуване на производство и за провеждане и приключване на процедурата с краен акт, подлежащ на оспорване. Негова е и преценката за кой обект да приеме, че е изграден в несъответствие с изискванията на закона и да образува производство по премахването му като незаконен. С тези доводи се отхвърлят твърденията на жалбоподателя за избирателен подход на органа и за пренебрегване от негова страна на други незаконни строежи около имота на жалбоподателката.

Разпоредбата на чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ не изисква актът, с който се установява незаконно строителство да се съставя в присъствие на нарушителя. В случая актът е съставен в присъствието на сина на жалбоподателката и в срока по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ са депозирани възражения. Възражението срещу акта е разгледано и не е уважено. Отделно от това описанието в обстоятелствената част на заповедта напълно съответства на констативния акт и в този смисъл констативния акт има доказателствена сила за съществуването и вида на строежа. С оглед на изложеното и въз основа на приетите по делото доказателства, настоящия състав приема, че не са налице съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Незаконният строеж представлява “ограда” състояща се от масивна бетонова основа върху която са бетонирани метални колове. За този строеж не е представено разрешение за строеж. По улично регулационната линия с улица с о.т. 112-114 е изпълнена масивна плътна част с височина от 0.30м. до 0.70м., с широчина 0.15м. и са бетонирани 9 броя метални колове с височина до 2.10м.. По границата с УПИ Х-209 до отвора за входната врата разстоянието е 8.10м. и от отвора до югоизточният ъгъл на масивната сграда изграденото е 11.00м.. С 5.80м. оградата е навлязла в УПИ V-214”за паркинг и озеленяване” по РП на с. Н. От западната граница с УПИ ІІ-211, кв. 44 по плана на с. Н до съществуващ каменен зид са бетонирани 3 метални колове в ивична бетонова основа с височина от 0.10 до 0.40м. и дължина 18м.. За строителството е представена виза от 13.07.2015г. на гл. архитект на община Брезник, с указания за представяне на архитектурен проект откъм улицата и конструктивно становище, каквито не са изготвени. Тези обстоятелства са установени със събраните в хода на административното производство доказателства, и се подкрепят и от изслушаната, неоспорена и приета по делото като годно доказателство съдебно техническа експертиза. От заключението й се установява, че за осъществения строеж няма издадено разрешение за строеж, съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ. От заключението се приема, че по изпълнената ивична основа от западната страна на имота между точките А и В и плътната част изградена по улично регулационната линия няма белези за надграждане върху стара основа. Белези за стара основа се забелязват в крайната югозападна част на регулационната линия. Изградената на място ограда от западната страна е изпълнена по пунктира А-В, посочен в скицата към заключението вместо по регулационната линия А-Б. Откъм улично регулационната линия оградата е продължена до т. 0.80 и попада в съседния имот с 5.80м.. Като размери и височина на ивичните основи констатациите на експерта покриват напълно установяванията на органа. Въз основа на направения анализ на доказателствата по делото, настоящия състав намира, че е налице незаконен строеж, който правилно е бил квалифициран като такъв по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ от административния орган.

От свидетелските показания на свидетелките С. и С. се приема, че имота е бил ограден със зид и от лицевата страна е имало бетонова основа около 0.20м и мрежа. Свидетелката С е бившия кмет на с. Н. Сградата на кметството граничи с процесния имот. Свидетелката има непосредствени и преки впечатления за състоянието на спорния имот. От нейните показания се приема, че от лицевата страна откъм улицата е имало около 0.20см. бетонова основа, която е разбита и местото е било почистено. От другата страна е имало каменен зид, а сега има бетонова ограда. Същата е казала на Д. /синът на жалбоподателката/, че трябва да си извади строителни книжа. Този разговор се е състоял през месец юли миналата година, преди да излезе в отпуск за кампания местни избори 2015г.. Свидетелката С. е бившия собственик на процесния имот. Същата свидетелства, че е имало ограда и оградна мрежа, но към настоящия момент оградата е по-различна, от това което е било. Тя е наддадена, т.е. е по-висока. Свидетелските им показания се ценят, тъй като същите се базират на преки впечатления и лични възприятия. Преценени по отделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал мотивират състава да приеме, че е налице нов строеж, които е извършен през 2015г..

Свидетелските показания на св. Б. и св. И. като цяло не се ценят. Чрез показанията на св. Б. се цели да се докаже осъществяване на административен тормоз от страна на управата, тъй като св. Б. агитирал против старата кметица на селото на местни избори 2015г., т.е. срещу свидетелката С.. От показанията на свидетеля И, който е родом от това село и до настоящия момент живее там става ясно единствено, че откъм улицата е имало основи и телена мрежа, като сега я няма мрежата. Основите си стояли. Показанията на тази група свидетели се възприемат единствено като защитна теза и посредством тях не се внася никаква яснота по казуса.

Въз основа на обсъдените доказателства и направения анализ на доказателствата по делото, настоящия състав намира, че е налице незаконен строеж, който правилно е бил квалифициран като такъв по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ от административния орган.

Спорът е относно необходимостта от издаване на разрешение за строеж на ограда. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват, само ако са разрешени, съгласно този закон. По смисъла на ЗУТ, оградите са строежи, съгласно пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. За всички строежи се изисква издаване на разрешение за строеж, включително и за оградите, определени като строежи по смисъла на закона. Същите не са в изключенията на чл. 151 от ЗУТ, от което следва, че за строителството им се изисква разрешение за строеж към дата на издаване на атакуваната заповед-21.12.2015г.. Съгласно чл. 142 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаване на акта, като към момента на издаването е бил в сила ЗУТ в редакцията към ДВ бр. 82 от 2012г.. Законодателната промяна на ЗУТ с ДВ бр. 101 от 22.12.2015г., влиза в сила от 25.12.2015г. и действа занапред. Същата е неприложима в случая.

По делото безспорно е установено, че строежът е извършен без разрешение за строеж. Касае се за незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, защото е изграден без разрешение за строеж. Изхождайки от нотариален акт № 75, том І, рег. № 660 по НД № 71 от 2015г. от 20.03.2015г. легитимиращ жалбоподателката като собственик на този имот и като се взе в предвид заявлението за издаване на скица-виза за проучване и проектиране с вх. № 9400-2045 от 06.07.2015г., визата от 13.07.2015г., както и заявлението за издаване на разрешение за строеж с вх. № 9400-3838 от 07.12.2015г., и свидетелските показания за момента на извършване на строителните работи мотивират състава да приеме, че процесния строеж в този му вид и параметри посочени в констативния акт и кореспондиращи напълно със заключението на техническата експертиза е изграден в периода след 20.03.2015г., т.е. след закупуване на имота от страна на жалбоподателката. Тези обстоятелства и годината на изграждането му изключват възможността за изследване на търпимостта на строежа и възможността за узаконяването му, поради което същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Налице са всички законови предпоставки за премахване на процесния строеж, като незаконен, предвид на което издадената заповед, като правилна и законосъобразна, следва да бъде оставена в сила. С оглед на изложеното като е констатиран извършен строеж в нарушение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, правилно административния орган в съответствие с действащите материалноправни разпоредби е издал процесната заповед, с която е наредено да се премахне незаконен строеж „ограда”, находящ се в в УПИ VІ-210 “За търговия”, кв. 44 по регулационния план на с. Н.

Основните възражения на жалбоподателката свързани с това, че същата не била извършител на строежа и органът не бил установил това обстоятелство се възприемат за неоснователни. Съгласно чл. 225, ал. 6 принудителното премахване на незаконния строеж е за сметка на извършителя. С оглед на тази разпоредба и разпоредбата на пар. 3, ал. 1 от Наредба № 13 от 23.07.2001г. адресати на заповедта за премахване на незаконен строеж са физически и юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които със заповедта се създава задължение за премахване на незаконния строеж. В случая е безспорно, че заповедта е насочена към собственика на имота и поради тази причина и в тази си част същата е законосъобразна. /решение № 3874 от 20.03.2014г. на ВАС по адм. д. № 14928/2013г.; Решение № 942 от 27.01.2015г. на ВАС по адм. д. № 7908/2014г./.

Оспореният административен акт съответства и на целта на закона да се преустанови незаконното строителство, като при издаването му не са засегнати права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която акта се издава.

По така изложените съображения, оплакванията в жалбата се явяват неоснователни. Оспорването срещу атакуваната заповед следва да бъде отхвърлено, тъй като не се констатираха отменителни основания по чл. 146 от АПК.

При този изход на спора и като взе предвид своевременно направеното иска от страна на ответника на спора за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК ще се присъди юрисконсултско възнаграждение в определения абсолютен размер на 600.00 лева, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник

РЕШИ:

Отхвърля оспорването по жалба на Е.Н.Б.,*** против Заповед № 1414/21.12.2015г. на Кмета на община Брезник.

Осъжда Е.Н.Б., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Община Брезник, със седалище гр. Брезник, ул. “Е. Георгиева” № 16 разноски в размер на 600 /шестотин/ лева.

Решението може да се обжалва от страните в 14 дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България.

Съдия:/п/