Р Е Ш Е Н И Е

№ 149

гр. Перник, 28 март 2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на осемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Слава Георгиева

при секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 70/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба от К.П.Р., с ЕГН **********,*** срещу постановен отказ от ВПД Началник Първо РУ-гр. Перник, рег. № 1920з-11 от 11.01.2016г. за издаване на разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие и отнемане на издадено разрешение серия РК № 0203835, както и отнемане на притежавано от заявителя огнестрелно оръжие и боеприпасите към него. В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен. Излага съображения, че не е правил искане за издаване на разрешение, а за продължаване срока на издадено такова, поради което счита, че административния орган е смесил съставите касаещи първоначално издаване на разрешение и тези касаещи продължаване срока на разрешителното. На следващо място се изтъква, че акта е немотивиран и вътрешно противоречив. С оглед на тези твърдения иска от съда да отмени оспорения отказ и да присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание адв. Г.Б., пълномощник на жалбоподателя пледира за уважаване на жалбата, като основателна и за отмяна на оспорения отказ. Претендира и за присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Представя и писмени бележки в подкрепа на искането за отмяна на акта.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител-юк. И.М. оспорва жалбата. В пледоарията по същество пледира за отхвърляне на жалбата. Подробни доводи в тази връзка излага в писмени бележки депозирани в откритото съдебно заседание. Претендира за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното:

Отказ рег. № 1920з-11/11.01.2016г. на впд Началник на Първо Районно управление-Перник е връчен на жалбоподателя на 11.01.2016г., видно от положен подпис върху самия акт. Жалбата до съда е входирана от ответника с вх. № 192000-954 от 22.01.2016г.. Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

По фактите:

Жалбоподателят, в качеството му на физическо лице, притежава разрешение серия РК, № 0203835 за носене и употреба на огнестрелно оръжие, видно от представеното по делото разрешение. Разрешението е издадено от Началника на Първо РУ-Перник и е със срок до 01.12.2015г..

Със заявление вх. № 192000-10453 от 11.12.2015г. настоящия жалбоподател е поискал продължаване срока на разрешителното за носене и употреба на огнестрелно оръжие. Изложил е доводи, че същото му е необходимо за самоохрана. Към заявлението е представил документи.

В справка рег. № 1920 от 21.12.2015г., оперативни работници, на които е възложена проверката са направили проверка по заявлението по линия на “Териториална полиция” и по линия “Криминална полиция”. Констатациите са, че за заявителя няма данни да е нарушавал обществения ред, както и няма данни да контактува с лица, извършили престъпления и такива с криминални прояви. Същият няма криминалистични регистрации и няма данни да поддържа връзки с криминално проявени лица. През последните три години срещу заявителя не са прилагани мерки по ЗЗДН. Оръжието и боеприпасите се съхранява по съответния ред.

С докладна записка от 30.12.2015г. отправена до началника на Първо РУ-Перник е предложено да бъде постановен отказ по зявлението, тъй като няма основателна причина, която да обоснове издаването на разрешително.

С процесния отказ е отказано издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, постановено е отнемането на разрешение серия РК, № 0203835 за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и е отнето притежаваното от заявителя огнестрелно оръжие и боеприпаси към него. В него административния орган е приел, че за лицето кандидатстващо за разрешение не е налице основателна причина да притежава огнестрелно оръжие.

Така установената фактическа обстановка се възприема от представените с административната преписка писмени доказателства и въз основа на нея се правят следните правни изводи:

Административният акт, предмет на настоящото дело е издаден от компетентен орган. Заявленията, съгласно чл. 81 от ЗОБВВПИ се подават до началника на РУ на МВР по постоянния адрес на заявителя и съответно разрешенията или отказите се издават от същия. Съгласно чл. 83, ал. 5, във връзка с чл. 76, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗОБВВПИ, началникът на РУ на МВР по постоянния адрес на физическото лице, респ. по адреса на съхранение, е компетентен да издава разрешение за съответната дейност. По делото е безспорно установено, че със заповед № 8121К-3477 от 13.10.2015г. Министъра на вътрешните работи временно е преназначил гл. инспектор В.Т. на длъжността Началник на Първо РУ-Перник и между страните не се формира спор, че същият е издател на оспорения акт. По силата на изричаната заповед подписалият акта разполага в пълен обем с правомощия на началник на районното управление. С оглед изложеното настоящия състав приема, че издателя на акта разполага с правомощията визирани в чл. 83, ал. 5, във връзка с чл. 76, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗОБВВПИ и чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Въз основа на това следва, че административният акт е валидно издаден от материално и териториално компетентен орган и не са налице основания за отмяната му в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Отказът за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие е в писмена форма, като е мотивиран съгласно изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Издаден е след преценка на всички факти и обстоятелства от значение за случая и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59 от АПК. Посочени са правнорелевантните за хипотезата на чл. 76 от ЗОБВВПИ факти, като наред с това административният орган е приел, че по реда на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ фактите са недоказани, относно наличието на основателна причина и необходимост на заявителя от издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоохрана, която по несъмнен начин да обосновава издаване на исканото разрешение.

В производството по издаване на постановения отказ не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Контролът върху дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите, условията и редът за издаване на разрешения за упражняването им е уреден със ЗОБВВПИ. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 3, във връзка с ал. 2 от посочения нормативен акт, български граждани могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.

Производството по издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие е регламентирано в Глава Пета на ЗОБВВПИ. Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е законосъобразността на отказ, постановен на посочените основания по чл. 76 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, мотивиран с липса на основателна причина за притежание на оръжие. Настоящият съдебен състав намира оспорвания отказ за материално законосъобразен.

Безспорно е, че жалбоподателят притежава разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие със срок по чл. 84, ал.2 от закона – до 01.12.2015г., като същият е подал заявление за подновяване на 11.12.2015г., т.е. след изтичане на срока. Съгласно нормата на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал.2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, подава заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР с изискуемите приложения към него, като съгласно ал.3, разрешението за подновяване се издава по реда на чл. 83. По аргумент от чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. Независимо от употребената в закона терминология "подновяване на разрешението", процедурата се извършва като при първоначалното издаване на разрешение, предвид препратката на чл. 87, ал. 3 от закона към чл. 83, който регламентира реда за издаване на разрешението. В този смисъл, дали в хипотеза на първоначално издаване на разрешение или в хипотеза на подновяване на разрешението, лицето следва да докаже необходимостта от притежаването на оръжие. Ето защо, възражението, че органът е бил сезиран с искане за продължаване на разрешението, а по същество се е произнесъл с отказ да се издаде разрешение, е неоснователно, поради което не е налице соченото нарушение на материалния закон. Правилно органът е приел, че е сезиран по реда на чл. 76 от ЗОБВВПИ, тъй като в случая заявлението за продължаване на срока е депозирано след срока по чл. 84, ал. 2 от закона и органът е дължал произнасяне за първоначално издаване на разрешение. При това положение същият е бил длъжен да прецени необходимостта по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. В заявлението си заявителят е изложил съображения за необходимостта притежание на оръжие за самоохрана, при изпълнението на задълженията му като управител на фирма “Е”*** с предмет на дейност обучение на водачи на МПС и в тази връзка заявлението му е прието за редовно. Ако дадената мотивировка не е достатъчна, това не е непълнота на документ и в този смисъл не е основание за процедура по чл. 83, ал.2 от закона, а е основание за отказ по същество. С оглед на това непълнотата и/или несъответствието на документите е въпрос на редовност на заявлението, което в случая е налице, а недостатъчност на доказателствата относно необходимостта от носене на оръжие е въпрос по същество по основателността на искането.

По същество настоящия състав споделя мотивите на административния орган, че жалбоподателят не е доказал основателна причина за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие. В негова тежест е да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ сочи, че абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Законодателят е посочил различни, допустими причини, които могат да обосноват необходимостта от издаване на исканото разрешение. Доказателствената тежест за наличието на някоя от предвидените от законодателя причини е на оспорващия. В тази връзка са и дадените указания в определението от 19.02.2016г., с което е разпределена доказателствената тежест между страните. В мотивировката към подаденото заявление жалбоподателят сочи, че оръжието му е необходимо за самоохрана и във връзка с работата му, което сочи на хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ. Обстоятелството, че се занимава с обучение и подготовка на водачи на МПС и във връзка с това се налага да борави ежедневно с парични средства, не говорят за такава необходимост от притежание на оръжие нито за служебни цели, нито за граждански. Допълнителни данни и доказателства в тази насока не са ангажирани до приключване на съдебното дирене.

Отказът за издаване на разрешение обуславя и отнемането на разрешение серия РК, № 0203835, което е с изтекъл срок на валидност и изземване на притежаваното от жалбоподателя огнестрелно оръжие и боеприпаси, тъй като съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗОБВППИ жалбоподателя може да съхранява и/или носи и употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях само след разрешение за съответните дейности. След като такова му е отказано, то в съответствие с контролните правомощия на полицейските органи по чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ във вр. с чл. 152 от ЗОВППИ е разпоредено отнемането.

Въз основа на изложеното и при извършен цялостен съдебен контрол за законосъобразност на отказ рег. № 1920з-11 от 11.01.2016г. на Началника на Първо РУ-Перник не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК – процесният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния закон и е съобразено с целта на ЗОБВВПИ.

Относно разноските:

При този изход на спора разноски се дължат на ответника по жалбата. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно и по същество е основателно. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата юрисконсулско възнаграждение в размер на 150лева /така както е поискано/, определено по реда на чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдия при Административен съд Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалба на К.П.Р., с ЕГН **********,*** против Отказ рег. № 1920з-11 от 11.01.2016г. за издаване на разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие и отнемане на издадено разрешение серия РК № 0203835 на впд Началник Първо РУ-гр. Перник.

ОСЪЖДА К.П.Р., с ЕГН **********,*** да заплати на Първо Районно управление-Перник при ОД на МВР-Перник съдебни разноски в размер на 150 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:/п/