Р Е Ш Е Н И Е
№ 6 0
гр. Перник,02.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
- Перник,
касационен състав, в открито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
Председател: Игнат Георгиев
Членове: Емилия Иванова
Ивайло Иванов
при секретаря И.И.*** и с участието на прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Иванова к.н.а.х.д.№ 664 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба от С.И.Б.,***,
против решение № 32 от 01.10.2015г. на Районен съд - Трън, постановено по н.а.х.д.
№ 51 по описа на съда за 2015 г.
С
атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 15-0361-000086
от 14.07.2015 г., издадено от Началника на Районно управление – Трън към
Областна дирекция (ОД) на Министерството на вътрешните работи (МВР) – Перник,
срещу С.И.Б.***, за нарушение по чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.), за което му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 400 лв.
Недоволен
от постановения съдебен акт, Б.*** го обжалва, като твърди че е неправилен и
незаконосъобразен. Според касационната жалба са допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила и неправилно е приложен материалния
закон.
На
посочените основания се иска отмяна на решението на първата съдебна инстанция и
да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Трън. В
съдебно заседание касационният жалбоподател се явява, поддържа жалбата и моли
същата да се уважи.
Ответникът по касационната
жалба-Районно управление Трън,
редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Перник,
дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция.
Предлага да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството
по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по повод допустима въззивна жалба.
За
да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Трън е
приел за установено от фактическа страна, че на 06.07.2015 г. около 16:00 часа
в община Трън на път ВТОРИ КЛАС № ІІ-63-км 43+300- разклона за с.Ездимирци, служители
на АНО, в изпълнение на възложените им
задължения спрели за проверка мотоциклет „***”, с рег. № РК **** К. При извършената проверка установили,
че водачът му е С.И.Б.***, както и че мотоциклета е негова собственост. Констатирано
било, че мотоциклета не е спрян от движение и няма сключен и действащ договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
валидна към момента на проверката. По повод така установеното, със съставяне на
акт за нарушение от 06.07.2015 г. срещу С.И.Б.*** е образувано
административнонаказателно производство, за нарушение разпоредбите на КЗ,
завършило с издаване на процесното НП.
При
така установеното по фактите Районен съд – Трън при извършваната цялостна
проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно
наказание и актовете, обективирали го, приел, че същото не страда от съществени
процесуални пороци, които да обосноват отмяна на НП на такова основание.
Разгледал
спора по същество решаващият първоинстанционен състав, след преценка на
доказателствата приобщени по делото е приел за безспорно установено и доказано,
вмененото нарушение, с посочения мотоциклет и при вписаните в НП на
обстоятелства, с наложено наказание по КЗ /отм./ в законоустановения вид,
размер на наказанието и посочване на водача. При тези мотиви обжалваното НП е
потвърдено.
Преценено
за съответствие с процесуалния и материален закон, решението е правилно.
Правилно съдът е приел, че при съставянето на акта и на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на административно – наказателното производство.
Не са допуснати нарушения и на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от въззивния съд като настоящата инстанция намира,че не се основава на доказателствата по делото твърдението за нередовна процедура по призоваването на жалбоподателя за открито съдебно заседание проведено на 02.09.2015 г.. Правилата за връчване на призовки по административно наказателните производства се извършват по чл.180 от НПК по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН. Съгласно нормата на чл. 180, ал.1 и ал.2 от НПК Призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени. (2) Когато лицето отсъства, те се връчват на пълнолетен член на семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде. В случая призовката е връчена на майката на жалбоподателя на същия адрес, която с факта на приемането е поела ангажимента да я предаде. В този смисъл С.Б.*** се счита редовно уведомен за насроченото съдебно заседание .
В случая административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана на основание чл.315 ал.1 т.1 от КЗ/отм./. Разпоредбата на чл.315 ал.1 т.1 от КЗ/отм./ предвижда наказание за физическо лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 от КЗ /отм./ или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нормата визира две самостоятелни хипотези, съобразно субекта на административнонаказателната отговорност. В първата хипотеза отговорността е за лицето, задължено да сключи застраховката по чл. 249, т. 1 или 2 от КЗ, и това е собственикът на МПС, а втората хипотеза предвижда административно - наказателна отговорност да носи лицето, което управлява МПС, когато то е без сключена и валидна застраховка. В случая в акта е посочена за нарушена разпоредбата на чл.259 вр.чл.249 от КЗ, а в наказателното постановление нормата е конкретизирана с посочване на ал.1 т.1 от чл.259 на КЗ. Нормата вменява задължение за сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" на притежателите на МПС. Това обаче по никакъв начин не е ограничило правото на защита на наказания, доколкото при даденото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се налага извода, че на същия е вменено нарушение в качеството му на управляващ МПС без валидна застраховка „Гражданска отговорност”. В тази връзка съдът не споделя оплакването на касатора, че е налице неяснота относно това в какво качество е ангажирана отговорността му, доколкото и при двете горепосочени хипотези приложимата санкционна разпоредба е именно приложената от наказващия орган - тази на чл.315 ал.1 т.1 от КЗ/отм/.
Не се възприема от настоящата инстанция като порок който е засегнал правото на защита на кастора и обстоятелството, че при вписването в НП на едно място е посочен вида на МПС като автомобил. Това обстоятелство не е довело до объркване, тъй като от АУАН и обстоятелствената част на НП е ясно, че става въпрос за мотоциклет „***”, с рег. № РК **** К.
Следва да се
отбележи, че самият жалбоподател е подписал АУАН без възражения, а в съдебното
производство е ангажирал доказателства, сочещи, на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ със срок на действие от 06.07.2015 г. 18.30 часа до 05.07.2016 г.
23:59 часа, поради което възражението на
Б.*** е неоснователно. Представеното доказателство пред РС-Трън още
веднъж доказва, че към момента на установяване на нарушението мотоциклета
собственост на касатора не е имал валидна застраховка „ГО“.
Не
се приемат и твърденията за недоказаност пред районния съд на нарушението
поради липса на събрани пред първа съдебна инстанция достатъчни доказателства и
тяхното неправилно обсъждане. Районният съд е събрал нужните му за изясняване
на обективната истина доказателства, като се е произнесъл при достатъчност на
последните. Съдържанието на акта е проверено от решаващия съд със способите на
съдебното следствие, посредством разпит на актосъставителя и свидетеля по
съставянето му, които лично и в качеството си на служители на МВР, без данни да
са заинтересовани от изхода на производството, са потвърдили заключенията си,
направени със съставения акт за установено нарушение. Това на свой ред
кореспондира с необорения от страна на наказаното лице нито пред първа, нито
пред настоящата съдебна инстанция, отрицателен факт на липса на сключена и
действаща към момента на извършване на проверката застраховка „ГО“ за МПС-то
собственост на Б.***.
В действалата за процесния период
редакция на чл. 315, ал. 1 от КЗ (отм.) е предвидено, че на наказание подлежи
лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по
чл. 249, т. 1 или 2. От фактическа страна по делото се установява, че
жалбоподателят е собственик на мотоциклет "***" с рег. № РК**** К,
като на инкриминираната дата, е управлявал същия, без да е сключил договор
за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Т.е. към 06.07.2015 г. касаторът не
е сключил задължителната застраховка по чл. 249, т. 1 от КЗ (отм.). Ето защо
поведението му безспорно попада в обхвата на чл. 315, ал. 1 от КЗ (отм.) и той
правилно е наказан по реда на чл. 315, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.).
Към момента на извършване на нарушението
санкционната норма е приложена правилно от наказващия орган, тъй като към този
момент е действал Кодекс на застраховането /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отменен с бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ Към настоящия момент действащ е Кодекс на
застраховането - обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г. В
действащата понастоящем редакция на КЗ е предвидена санкционна норма със сходно
съдържание чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, според който на физическо лице по чл.
483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага
глоба от 250 лв. Т.е. по сега действащата редакция на КЗ наказанието за
нарушения като процесното е глоба във фиксиран размер на 250 лв. В чл. 3, ал. 1
от ЗАНН е предвидено, че за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. От това
правило е въведено изключение в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН - ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага
се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Настоящият случай е
точно такъв, тъй като преди влизане в сила на НП е обнародван нов КЗ. В чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ се предвижда
санкция, която е по-благоприятна за нарушителя от санкцията по чл. 315, ал. 1,
т. 1 КЗ (отм.). Ето защо следва да се приложи разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ при определяне
наказанието на нарушителя. Обжалваното решението следва да
бъде изменено, в частта относно размера на наказанието, като наложената с
НП№ 15-0361-000086 от 14.07.2015 г. глоба се
намали от 400 лв. на 250 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32 от 01.10.2015г.
на Районен съд - Трън, постановено по н.а.х.д.№ 51 по описа на съда за 2015г.,
като в частта относно размера на наложеното наказание ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 15-0361-000086 от 14.07.2015 г., издадено от Началник РУ на МВР Трън, с което на С.И.Б.***, ЕГН **********, на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) за извършено нарушение на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) е наложено наказание "глоба" в размер на 400 лв., като на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 250 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
/п/
/п/