Р Е
Ш Е Н
И Е
№121
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
гр.
Перник, 23.03.2016г.
Административен
съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН СТАНЧЕВ
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура –
Перник, прокурор Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 4 по описа на съда за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба от Д.Г.Х. против решение № 838 от 19.11.2015г. на Районен
съд - Перник, постановено по АНД № 1526 по описа на съда за 2015г..
С
атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление № 15-1158-000793
от 28.05.2015г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) към ОД на МВР
– Перник срещу Д.Г.Х. *** за две нарушения по Закона за движението по пътищата
(ЗДвП):
-
нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал, 2, т. 3 от ЗДВП, за което е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева) и
-
нарушение по чл. 100, ал. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, за
което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. (десет)
лв.
Недоволна
от решението на районния съд Х. го обжалва, като твърди, че съдебният акт е
незаконосъобразен. Жалбата съдържа оплакване за лишаване на наказаното лице от
страна на районния съд от правото му на лично участие в проведеното по делото
съдебно заседание, въпреки направено изрично такова искане. Касаторът сочи и че
районният съд е постановил решението си при липса на доказателства относно
годност на техническото средство, с което е установено нарушението във връзка
със скоростта на движение, липса на доказателства относно максимално
допустимата скорост в участъка на нарушението, както и липса на доказателства
за факта на превишението на скоростта на движение относимо към процесния случай
във връзка с нарушението по т. 1 от НП. По отношение частта от решението, с
която е потвърдено НП за нарушението по т. 2
жалбоподателят не излага доводи. От касационния съд жалбоподателят иска
отмяна на решението на първата съдебна инстанция. Наведените пороци на
решението съставляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с
чл. 348, ал. 2 и 3 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 на ЗАНН.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.
Ответникът
по касационната жалба пред съда не изпраща представител и не взема становище по
касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението
на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството
по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал.
2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания
съдът намира, решението на районния съд за валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма и по допустима
жалба.
За
да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд–Перник е
приел за установено от фактическа страна, че на 15.05.2015г. в гр. Перник, на
път № І-6, при разклона за завод „Кристал“ при осъществяван от служители на ОД
на МВР – Перник контрол на скоростен режим на движение на МПС посредством
система за контрол TFR1-M, техническото средство регистрирало и заснело движещ
се със скорост от
При
така установеното по фактите Районен съд–Перник при извършваната цялостна
проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно
наказание и актовете, обективирали го приел, че в хода на същото не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на НП на
такова основание. Разгледал съществото на спора, след преценка за достатъчност
на представените по повод спора доказателства, решаващият първоинстанционен
състав е приел за безспорно установено, като съответно доказано, че на
посочените в НП дата, място и час Д.Х., водач на МПС, е управлява автомобил при
сочените обстоятелства и с вписаната в акта и НП скорост, както и не е носила у
себе си контролния талон към СУМПС, за което правилно и основано в закона е
наказана, като реализирала състави именно на вменените й две административни
нарушения. С тези мотиви процесното НП е потвърдено.
Решението
е неправилно, в частта по отношение на нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП,
като постановено в производство без достатъчност на доказателствата. Предвид
възраженията на касатора при извършената касационна проверка се установи допуснато от районният съд съществено
нарушение на правилата за водене на съдебния процес, намерило отражение върху
правото на защита на наказаното лице. В хода на съдебното следствие пред първа
съдебна инстанция не са събрани доказателства, установяващи реализирането на
основни елементи от вменения за осъществен административнонаказателен състав на
нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Основни
елементи от фактическия състав на нарушението по чл. 21, ал. 2 във вр.с чл.
182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП са управление на МПС със скорост, надвишаваща
определена нормативно максимална стойност на скорост на движение. В процесния
случай със съставения акт е вменено извършването на административно нарушение,
състоящо се в управление на лек автомобил в границите на населено място със
скорост от
С
оглед спецификата на нарушенията на ЗДвП, свързани с избиране на скорост на
движение на МПС, надвишаваща определени нормативно стойности, единственият
законово регламентиран начин за установяването и съответното им доказване е
посредством използването на технически средства или системи (чл. 165, ал. 2, т.
6 от ЗДвП) от одобрен тип и технически изправни към датата на използването им,
като изготвените по надлежния процесуален ред с тях снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес (чл. 189, ал. 15 от ЗДвП). Нито административнонаказателната преписка
съдържа, нито в хода на съдебното следствие пред районния съд са събрани доказателства,
установяващи безспорното реализиране на сочения административнонаказателен
състав. Изводите на решаващия състав не са основани в данни и доказателства,
които да обосноват извод за безспорна установеност и доказаност на процесното
нарушение що се отнася до скоростта, с която управляваният от Х. автомобил се е
движил.
Пред
районния съд не са събрани и доказателства относно факта на сигнализиране с ПЗ
на конкретното ограничение на скоростта на мястото на регистриране на
нарушението с оглед посочения в акта и НП факт на ограничение на скоростта от
Неустановил
факти от предмета на доказване районният съд е нарушил разпоредбата на чл. 107,
ал. 2 от НПК (приложима на основание чл. 84 от ЗАНН) и в двете нейни хипотези,
с което съществено е ограничил процесуалните права на наказаното лице –
жалбоподател. Това по своя характер е съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК и се явява основание за отмяна на
постановения съдебен акт в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд. При новото гледане на делото
районният съд следва да включи към доказателствената маса: удостоверение за
техническа годност на използваната система за видеоконтрол и доказателства за
одобрение на типа, веществени
доказателствени средства – снимки, разпечатки от системата, доказателства относно организацията на
движението в процесния пътен участък, конкретно относно факта на монтиран към
датата на извършване на нарушението пътен знак В26 (60) с действие към участъка
на проверката и нарушението.
Решението
на първата съдебна инстанция в частта му за нарушението по чл. 100, ал. 1 във
вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП въпреки липсата на сочени основания
за касирането му, по повод извършената служебно проверка относно приложимия
материален закон, касационният съд намира правилно, като основано в
доказателствата и закона. Предвид това съдебният акт в тази му част ще да бъде
оставен в сила.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр.с чл. 222, ал. 2, т. 1
от АПК, касационен състав при Административен съд – Перник
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №838 от 19.11.2015 г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 1526
по описа на съда за 2015г. В ЧАСТТА, с която е потвърдено наказателно постановление № 15-1158-000793 от
28.05.2015г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Перник срещу Д.Г.Х. *** В ЧАСТТА му по т. 1 за нарушение по чл. 21, ал. 2 във
вр. с чл. 182, ал, 2, т. 3 от ЗДВП, за което е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева) И ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново
разглеждане от друг състав на районен съд Перник при съобразяване с указанията,
дадени с мотивите на настоящия съдебен акт.
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 838 от 19.11.2015г. на Районен съд - Перник, постановено по
АНД № 1526 по описа на съда за 2015г. В ЧАСТТА, с която е потвърдено наказателно постановление № 15-1158-000793 от
28.05.2015г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Перник срещу Д.Г.Х. *** В ЧАСТТА му по т.2 за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/