Р Е Ш Е Н И Е

№ 89

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 14 март 2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД № 25 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В.В.Я. *** против решение № 557 от 01.10.2015 г. на Районен съд - Перник, постановено по НАХД № 834 по описа на съда за 2015г..

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № РД-И-034 от 25.05.2015г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ), издадено срещу В.В.Я., в качеството й на помощник-фармацевт, за нарушение по чл. 220, ал. 3 във вр. с чл. 219, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина (ЗЛПХМ), чл. 22, ал. 4 във вр. с чл. 23, ал. 1 от Наредба №28 от 09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти (наричана по-долу Наредба № 28 от 09.12.2008г.) във вр. с чл. 294 от ЗЛПХМ, за което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).

Жалбата съдържа твърдение за незаконосъобразност на решението на първата съдебна инстанция, като постановено в нарушение на закона. Наказаното лице твърди, че в производството по налагане на административно наказание е нарушено правото му на защита, който факт е необсъден и непреценен в хода на проверката пред първа съдебна инстанция. Наведените пороци на решението съставляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 348, ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН.

От касационния съд касаторът иска да се отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по същество, като отмени и процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, Изпълнителна агенция по лекарствата пред съда не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима първоинстанционна жалба.

Преценено за съответствие с материалния закон, решението е неправилно.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на първоинстанционния съд е приел от фактическа страна, че на 06.02.2015г., служители на ИАЛ, при извършвана по повод сигнал проверка в аптека, находяща се в гр. Перник, закупили контролно лекарствен продукт „Азитрокс“ 250 мг, с режим на отпускане „по лекарско предписание“. Продажбата била извършена от В.Я., служител в аптеката, помощник-магистър фармацевт, като за покупката е издаден фискален касов бон. За така установеното, на 25.03.2015г. със съставяне на акт за нарушение в присъствието на представляващ я пълномощник, срещу В.Я. е образувано административнонаказателно производство за нарушение на разпоредби на ЗЛПХМ и Наредба №28 от 09.12.2008г..

При така установеното по фактите Районен съд–Перник, след извършената служебно проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и актовете, обективирали го, не установил пороци, които да обосновават процесуална незаконосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Разгледал съществото на предявения съдебен спор, след събиране и анализ на приобщените по делото доказателства, районният съдия е постановил, че е безспорно установено, като доказано е, че именно наказаното лице е осъществила вменения й административнонаказателен състав, за което правилно и справедливо е наложено административно наказание в абсолютния законов размер. С тези мотиви процесното наказателно постановление е потвърдено.

Решението е неправилно.

Настоящият касационен състав намира, че актосъставителят и наказващия орган не са спазили формалните изисквания на ЗАНН, отнасящи се до съдържанието на акта и издаденото въз основа на него НП. Доколкото и в касационната жалба са застъпени съображения за съществени нарушения на процесуалните правила се следва отговор и на тях.

Наказаното лице в настоящия случай е такова, с образователна квалификация помощник-фармацевт. От изведените като правна квалификация на процесното нарушение материалноправни разпоредби само една се отнася до посочената категория работници в аптеките. В АУАН и в НП са цитирани множество правни норми, които не съдържат в себе си изискване за конкретно поведение и които да са основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Субекти на вписаните в акта и НП законови разпоредби са както магистър-фармацевт, така и помощник-фармацевт, като законът изисква от тях различно поведение. Това води на извод, че правилата за налагане на административно наказание са нарушени, което е рефлектирало и върху правото на защита на нарушителя. Нормите на чл. 42, т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН съдържат изискване в акта и НП да бъдат посочени нарушените законови разпоредби. В настоящия случай липсата на посочване на съдържащи правило за поведение норми от една страна, които поради тази си характеристика не могат да бъдат нарушени, както и посочването на множество законови разпоредби от друга, без съмнение е рефлектирало върху процесуално гарантираното право на защита на наказаното лице, създавайки неяснота у същото като какво административно нарушение е квалифицирано неговото поведение, така че адекватно да организира защитата си. Това на свой ред рефлектира върху законосъобразността на проведеното административнонаказателно производство и е основание за отмяна на издаденото НП.

Достигнал до извод за законосъобразност от процесуална и материалноправна страна на проведеното производство по налагане на административно наказание, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като по изложените по-горе съображения процесното наказателно постановление също ще бъде отменено.

На основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК касационен състав на Административен съд - Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 557 от 01.10.2015г. на Районен съд-Перник, постановено по НАХД № 834 по описа на съда за 2015г., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №РД-И-034 от 25.05.2015г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, издадено срещу В.В.Я., в качеството й на помощник-фармацевт, за нарушение по чл. 220, ал. 3 във вр. с чл. 219, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина (ЗЛПХМ), чл. 22, ал. 4 във вр. с чл. 23, ал. 1 от Наредба №28 от 09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти във вр. с чл. 294 от ЗЛПХМ, за което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/

Особенно мнение на съдия Ивайло Иванов:

Вмененото с наказателното постановление на Я. нарушение е с правна квалификация чл. 220, ал. 3, вр. с чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ. Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 3 от ЗЛПХМ: Помощник-фармацевтът може да извършва всички дейности по чл. 219, ал. 1 под контрола на магистър-фармацевт с изключение на: отпускане на лекарствен продукт по лекарско предписание, контрол и даване на консултации, свързани с лекарствените продукти. Анализът на нормата показва, че помощник-фармацевт въобще не може да извършва дейностите по отпускане на лекарствен продукт по лекарско предписание, контрол и даване на консултации, свързани с лекарствените продукти.

Анализът на доказателствата извършен от РС навеждат на извод за реализиране на деянието именно от Я.. АУАН е съставен в предвидената от закона форма и има всички реквизити посочени в чл. 42 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП ясно и точно са посочени всички факти, представляващи елемент от фактическия състав на нарушението, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на Я.. При безспорно установено деяние, нарушаващо установения ред на държавното управление, което е извършено виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред считам, че районния съдия е постановил правилно решение. Под контрола на магистър-фармацевт могат да се извършват всички дейности по чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ с изключение на тези по отпускане на лекарствен продукт по лекарско предписание, контрол и даване на консултации, свързани с лекарствените продукти. В случая е установено именно отпускане на лекарствен продукт с режим на отпускане по лекарско предписание /рецепта/, без Я. да има необходимата образователна квалификация “магистър-фармацевт”, което деяние е административно нарушение. Я. е наказана именно като помощник- фармацевт извършил визираното нарушение въпреки забраната на чл. 220, ал. 3 от ЗЛПХМ, като същата попада сред субектите по чл. 294 от ЗЛПХМ във вр. с чл. 220, ал.3 от с.з. във вр. с чл. 219, ал.1 от с.з. Деянието е правилно квалифицирано и е приложена съответната санкционна разпоредба.

Въз основа на изложеното намирам, че не са налице съществени процесуални нарушения, както в административно-наказателното, така и във възивното производство, които да са довели както до ограничаване правото на защита на наказаното лице, така и да послужат за самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт и отмяна на наказателното постановление. Поради изложените доводи съдебно решение № 557 от 01.10.2015г., постановено по НАХД № 834/2015г. по описа на районен съд Перник следваше да остане в сила.

Съдия:/п/