Р Е Ш Е Н И Е

№160

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 31 март 2016г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 40 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ (КЕВР), правоприемник на ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ (ДКЕВР) (ДВ, бр. 17 от 2015г., в сила от 06.03.2015г.) против решение № 167 от 30.11.2015г. на Районен съд – Радомир, постановено по АНД № 265 по описа на съда за 2015 година.

С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 74 от 22.01.2015г., издадено от председателя на ДКЕВР срещу „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, в качество лицензиант за дейността „разпределение на електрическа енергия“ (лицензия №Л-135-07/13.08.2004 г.), с ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Цар Симеон № 330, представлявано от С.Д.А.***, Д.Р.*** и Т. П.*** – членове на Управителния съвет на дружеството, като за нарушение по чл. 41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) във връзка с т. 3.5.2 от Лицензия №Л-135-07/13.08.2004г. във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията (ЗИ) във вр. с чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) (ред. ДВ, бр. 54 от 2012г.) на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева).

В жалбата се твърди, че решението на първата съдебна инстанция е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно. Излагат се доводи срещу изводите на районния съд за допуснати в производството по налагане на административно наказание съществени и неотстраними процесуални нарушения, свързани с липса на посочена в акта и НП дата на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Касаторът твърди, че предвид характера на нарушението, като продължено, извършвано чрез бездействие, при което реализирането му продължава до момента на извършване на предписаното от закона действие, давностните срокове за реализиране на административнонаказателна отговорност започват да текат от момента на преустановяване състоянието на нарушение, посредством извършване на изискваното от закона действие, поради което право на преценка на наказващия орган било коя дата от периода на бездействие ще възприеме като дата на извършване на нарушението. Жалбата съдържа още несъгласие и с изводите на районния съд относно липса на данни в производството по налагане на административно наказание за датата на извършване на последната метрологична проверка на процесното средство за търговско измерване (СТИ), водещо след себе си невъзможност да се установи кога изтича срокът, в който последващата проверка да бъде извършена. Във връзка с това се заявява, че от доказателствата по делото било безспорно, като неоспорено, че годината на последната метрологична проверка на СТИ е 2005, а освен това от поставените на СТИ знаци (пломби) от последната проверка също била безспорна годината на извършване на същата.

На посочените основания касаторът иска отмяна на атакувания съдебен акт и произнасяне по съществото на спора посредством потвърждаване на процесното наказателно постановление.

Пред съда касаторът не изпраща представител. В писмена молба, отправена до състава пълномощника на касатора не възразява срещу даване ход на делото и заявява, че поддържа касационната жалба.

Ответникът по жалбата, „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София, в писмен отговор на касационната жалба и писмени бележки излага доводи за правилност и законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Пред съда ответникът по жалбата се представлява от адв. С. К.***. Възразява срещу жабата и моли съда да остави в сила решението на първата съдебна инстанция.

Представляващият Окръжна прокуратура - Перник, прокурор Цветков, предлага решението на Районен съд - Радомир да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срок, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Процесуално допустима е. Пред касационния съд писмени доказателства във връзка със сочените основания за обжалване не са представени.

Административен съд - Перник, като съобрази сочените касационни основания и доводите на страните, след като извърши и проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 218 от АПК, приема следното:

Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Обжалваният съдебен акт е валиден. Постановен е в необходимата писмена форма и подписан от съдията, разгледал делото. Правният спор е освен родово и местно подсъден на Районен съд – Радомир като първа инстанция. Решението е постановено от едноличен и неизменен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН и във вр. с НПК. От мотивите ведно с диспозитива на съдебния акт личи волята на решаващия съд защо процесното НП е отменено.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение решаващият състав на Районен съд – Радомир е възприел от фактическа страна, че съгласно решение №ПАМ-5 от 20.12.2013г. на ДКЕВР и заповед на председателя на ДКЕВР, на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София е извършен одит за дейността на дружеството в периода 01.07.2008г. до 30.11.2013г. във връзка с издадената му лицензия за разпределение на електрическа енергия №Л-135-07 от 13.08.2004г.. Въз основа на доклад, съставен за така извършения одит и съдържащи се в доклада заключения, че дружеството, в качеството му на лицензиант, не изпълнява задължението си по т. 3.5.2 от лицензията, на 07.08.2014 г., конкретно предвид установена в хода на проверката липса на извършена дължима последваща метрологична проверка на средство за търговско измерване (СТИ) с фабричен №02045401 за абонатен №2205612111, със съставяне на акт за нарушение, срещу дружеството е образувано производство за налагане на административно наказание. На 22.01.2015г. производството е приключило с издаване на процесното наказателно постановление и реализиране административнонаказателната отговорност на дружеството за това, че като лицензиант е било длъжно, а не извършва, контрол по отношение на процесното СТИ, съгласно изискванията на ПИКЕЕ, ЗИ, ЗЕ и издадената лицензия.

При така установеното по фактите районният съдия, вследствие извършваната служебно цялостна проверка на производството по налагане на административно наказание и актовете, обективирали същото, е приел от правна страна, че производството страда от съществени процесуални пороци, свързани с липса на установена в производството и отразена в акта и НП дата на извършване на процесното нарушение, както и с непълно описание на обстоятелствата по извършване на деянието поради липса на данни в производството относно датата на извършване на последната метрологична проверка на СТИ, липса на посочен вид на СТИ, а именно еднофазен или трифазен - от значение за периодичността за извършване на последващата метрологична проверка. Квалифицирани от районния съд като съществени нарушения във връзка с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, установените пороци на производството са обосновали отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.

Решението е правилно.

Напълно се споделят направените от първоинстанционния съд правни изводи. АУАН и НП са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Точното и недвусмислено посочване на датата на извършване на нарушението е императивен реквизит при съставянето на АУАН и при издаването на НП, тъй като така от една страна се индивидуализира нарушението откъм обективни признаци и се очертава предмета на доказване, а от друга страна се следи за сроковете по реда на чл. 34 от ЗАНН. В случая неизясняването на датата на извършване на нарушението, поради неточното й посочване, не може да се отстрани в съдебния процес при обжалването на наказателното постановление. Само по себе си това нарушение е константно установено в съдебната практика, че води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво конкретно нарушение за наказва по административноправен ред. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е посочена единствено датата на извършване на проверката – 26.02.2014 г., а не е посочен периодът, в който енергийното дружество е имало задължение да извърши метрологичната проверка, съответно няма посочена крайна дата, до която най-късно задължението може да се изпълни, поради което нарушението, за което се ангажира отговорността на дружеството, се счита за довършено в деня, следващ датата, до която най-късно може задължението да бъде изпълнено.

Потвърждават се по повод извършваната касационна проверка и изводите на районния съд относно липса на яснота що се отнася до предявеното административнонаказателно обвинение, а именно – от акта и НП не става ясно в какво се състои административното нарушение - непредприемане на действия за извършване на редовни проверки, изпитания и контрол върху неустановеното като конкретни характеристики СТИ в период от четири години, непредприемане на действия за извършване на редовни проверки, изпитания и контрол върху неустановеното като характеристики СТИ в период от шест години или непредприемане на действия за периодична (но без уточнен период) подмяна на неустановеното като характеристики СТИ. С други думи липсва яснота в какво именно се състои неправомерното поведение на наказаното лице – неизвършена последваща проверка на електромера или неизвършена периодична подмяна на СТИ. Дори да се приеме, че неправомерното поведение се състои в липса на извършена последваща метрологична проверка в срок, то липсват данни в производството за вида на СТИ - еднофазен или трифазен електромер, подлежащ на проверки съгласно чл. 41 от Правилата за измерване на електрическата енергия в рамките на различни периоди в зависимост от вида на електромера, съобразно посочените негови характеристики, съгласно издадените по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗИ заповеди относно периодичността на тези проверки. Липсват и установявания относно вида на СТИ що се отнася до това подлежи ли същото на одобряване на типа, извършвана ли е по отношение на същото първоначална метрологична проверка, какъв е нейният срок на валидност и съответно какъв е срокът за извършване на последваща такава проверка.

В неразривна връзка с изложеното по-горе е и това, че от данните по преписката и доказателствата, представени пред съда от страна на наказващия орган, както и от обстоятелствените части на акта и НП, не става ясно и какъв е бил крайният срок за извършване на дължимото, съобразено със заповеди с №№А-102/05.03.2010 г. и А-441/13.10.2011 г. действие, от какъвто и характер да е същото. Това е пречка да се установи и посочи датата на извършване на нарушението, с което се препятства на свой ред, както проверката относно спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, така и преценката относно приложимия към момента на извършване на нарушението материален закон и неговото правилно прилагане. Въз основа на изложеното касационната инстанция напълно споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи относно факта, че АУАН, въз основа на който е ангажирана административнонаказателната отговорност на енергийното дружество е съставен в противоречие с разпоредбата на чл.42, т. 4 от ЗАНН, а именно: не е описано в пълнота извършеното според актосъставителя нарушение. Установената от районния съд непълнота при описване на обстоятелствата на вмененото нарушение е довело до съществени нарушения на принципите на административнонаказателното производство, поради което не е спазена императивната разпоредба на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, а от друга страна е и нарушено по този начин правото на проверявания субект да разбере в какво точно е обвинен, как и срещу какво да организира защитата си. Такъв процесуален порок е допуснат и в издаденото във основа на съставения акт НП, в което липсва отразено релевантно обстоятелство какъв е бил видът на СТИ, с оглед преценката на срока, в който е следвало да му бъде извършена проверка.

Всичко гореизложено е основание за извод, че като е отменил процесното наказателно постановление в производство по обжалването му, съобразено с процесуалните правила, решаващият състав на Районен съд - Радомир е постановил законосъобразен съдебен акт, който освен това валиден и допустим, ще бъде оставен в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав при Административен съд - Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 167 от 30.11.2015г. на Районен съд – Радомир, постановено по АНД № 265 по описа на съда за 2015 година.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/