Р Е Ш
Е Н И Е
№124
гр.
Перник, 24 март, 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Перник, касационен състав,
в открито съдебно заседание на девети
март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН
СТАНЧЕВ
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
при секретаря И.И.*** и с участието на прокурор
Цветков, като разгледа докладваното от съдия Станчев КАД №58 по описа на съда
за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК
във вр. с чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
С решение №540 0т 20.11.2015 г. по
административно дело №899 по описа на Районен съд – Дупница за 2015 г., съдебен
състав на Районен съд – Дупница е отменил като незаконосъобразно решение
№БС916/19.02.1996 г. на Поземлена комисия (ПК) (сега Общинска служба по
земеделие (ОСЗ) – Дупница в частта, с която на наследниците на Д. С. Н.*** от
гр. Дупница се отказва възстановяване
правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху
имот, представляващ нива от 2.500 дка, находяща се в землището на с. Бистрица, общ. Дупница, в
местността „Фандаклъка“ и е върнал преписка с Вх. №245/30.08.1991 г. на ОЗС –
Дупница за приключване на процедурата по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, съобразно указанията
на съда по тълкуването и прилагането на закона.
Срещу решението на Районен съд – Дупница от Началника на ОСЗ – Дупница е подадена
касационна жалба с оплаквания, че обжалвания съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен, като се твърди, че процесния имот не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и наследниците следва да бъдат обезщетени по
реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ. Иска се отмяна на решението на първата съдебна инстанция
и произнасяне по същество посредством отхвърляне жалбата срещу решението на ПК
– Дупница.
Ответникът по касационната жалба, Д.А.Д. ***,
посредством процесуалното представителство на адв. Ю. С.***, е депозирал
отговор по жалбата, със становище за неоснователност на същата. Излага доводи
за безспорно установено пред първа съдебна инстанция, че към момента на
обобществяването на имота, същият е имал характер на земеделска земя. Моли съда
да остави в сила решението на първата съдебна инстанция. Претендира присъждане
на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник
дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага решението на районния
съд да бъде оставено в сила.
Касационен състав на Административен съд –
Перник, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, прие
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорването от Д.Д.*** пред
първоинстанционния съд е решение №БС916/19.02.1996 г. на ПК – Дупница (сега ОСЗ
– Дупница) в частта, с която на наследниците на Д. С. Н.*** от гр. Дупница
се отказва възстановяване правото на собственост в съществуващи (възстановими)
стари реални граници върху имот, представляващ нива от 2.500 дка, находяща
се в землището на с. Бистрица, общ.
Дупница, в местността „***“, поради наличие на пречките по чл. 10б от ЗСПЗЗ.
За да постанови обжалваното решение районният
съд е приел от фактическа страна, че оспорваният административен акт е постановен
по административна преписка, инициирана с подадено от наследодателя на настоящия
ответник заявление с вх.№245/30.08.1991 г. за възстановяване на собствеността в стари
реални граници върху процесния имот. Прието за безспорно по делото е, че към
момента на обобществяването на имота, същият е имал характер на земеделска
земя, че се намира извън границите на урбанизираната територия, че върху
процесния имот е застроен с две сгради, калканно долепени една за друга, изградени
през 1981 г., представляващи сгради от имуществото на организациите по §12 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, едната със застроена площ 224 кв. м и втората със застроена площ
от 51 кв. м или двете с обща площ 275 кв. м. На основание заключението на
вещото лице, направено във връзка с извършена по делото съдебна техническа
експертиза, кредитирана и ценена от съда като компетентно и обективно
изготвена, е установено, че необходимата, предвид недопускането да се
възстановяват прилежащи към сгради в стопанските дворове на ТКЗС площи по чл.
10, ал. 12 на ЗСПЗЗ във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, прилежаща площ към двете сгради е в размер на
около 825 кв.м, като останалата площ от около 2092 кв. м. остава свободна, а
върху нея няма извършени строителни и благоустройствени мероприятия.
При така установеното по фактите, районният съд
е приел от правна страна, че предвид факта, че процесния имот, намиращ се извън
границите на урбанизираната територия, е застроен със сгради от имуществото на
прекратените организации по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то прилежащата към тези сгради площ е следвало
да се определи от административния орган по реда на чл. 45, ал. 3 и 7 от ППЗСПЗЗ,
в размер на не повече от три пъти по-голяма от площта на сградите, включваща и
площта на самите сгради, а след определянето й по този начин останалата
свободна от имота площ към датата на постановяване на отказа, а именно 1996 г.,
да се възстанови на бившите собственици
на тази земя, респективно на техните наследници по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 10, ал. 12 от ЗСПЗЗ.
Решението е правилно.
Без основание жалбоподателят твърди, че
събраните по делото доказателства сочат неоснователност на жалбата поради
безспорно установяване по делото, че преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, процесният
имот е бил застроен със сгради, както и поради проведена за процесния имот
процедура по одобряване на подробен устройствен план (ПУП) в обхват план за
регулация (ПР) и план за застрояване (ПЗ), като при изработването на ПР
прилежащата територия към сградата била определена по реда на Наредба за
размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти, приета с ПМС
№41/1982 г., нормативен документ, действащ преди датата на постановяване на
обжалваното решение на ПК – Дупница.
Релевантният момент, към който следва да се
извърши преценка за наличие на пречките по чл. 10б от ЗСПЗЗ е влизането на
закона в сила. Посочената разпоредба регламентира единствено завареното
фактическо състояние на имота към този момент, предвид което настъпили след
това промени – на предназначението, на собствеността и пр., като последващи, не
следва да се третират и възприемат като предпоставки по закон, наличието на
които да прави реституцията на земеделска земя невъзможна. Възприемането на
обратната теза би довело до неравно третиране на лицата, заявили възстановяване
на земеделски земи.
По делото не се спори, че към момента на влизане
в сила на ЗСПЗЗ в имота, без значение незаконно, е имало извършено строителство
(в 1981 г.), включващо двете сгради, със застроена площ съответно от 224 кв. м.
и 51 кв. м. Установено пред районния съд е, че спорният имот с №04220.18.30 от
създаването му, към датата на
постановяване на обжалваното решение на ПК и до 2008 г., е извън границите на
урбанизираната територия, с трайно предназначение земеделска земя. Районният
съд е установил още и, че процесния имот с №04220.18.30 по КК (018030 по КВС) е
извън площта на съседния стопански двор, като за същия този имот не е изготвян парцеларен план, с който да са
определени прилежащите площи към двете сгради.
Реституционното законодателство регламентира възстановяване
правата на собствениците и техните наследници върху земеделските земи,
притежавани преди образуването на ТКЗС и ДЗС и включени в тях или в други,
образувани въз основа на тях,
селскостопански организации. Посочената
като основание за постановения отказ норма на чл.10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ
регламентира пречка за възстановяване на собствеността върху земи, които са
били включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски
стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации,
намиращи се в строителните граници на населените места или извън тях, и са застроени, или върху тях са проведени мероприятия, които не
позволяват възстановяване на собствеността. Строителните дейности, които не
позволяват възстановяване на собствеността, към датата на постановяване на
обжалвания административен акт не са дефинирани, но с разпоредбата на §1в от
ППЗСПЗЗ (ДВ бр. 28 от 1997 г.) са определени като наземни, подземни и подводни
сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп линии и др. За понятието
„проведени мероприятия“ такава дефиниция и към настоящия момент не съществува и
същото следва да се извежда от съдебната практика по аналогия с други разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, които
ограничават възможността за реституция на земеделски земи. Трайно установено в
съдебната практика е разбирането, че пречка за възстановяване на собствеността
по чл. 10б от ЗСПЗЗ е всякакво застрояване на имота без оглед на неговата
законност, осъществено посредством проведено мероприятие или застрояване на
терена, които представляват комплекс от строителни дейности. Цитираната
разпоредба се отнася до имоти, намиращи се както в строителните граници на населените
места, така и извън тях (за разлика от пречката по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, отнасяща
се, пак съгласно съдебната практика, до
строежите на единични сгради и от физически лица в имоти, намиращи се в
строителните граници на населените места). Т.е. разпоредбата на чл. 10б, ал. 1
от ЗСПЗЗ придава правно значение на пречка за възстановяване на собствеността единствено
на обстоятелствата: дали към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е бил
застроен или върху него е проведено мероприятие. В този смисъл провеждането на последващи
процедури по промяна предназначението на земеделската земя, изготвяне и
одобряване на ПУП и пр., ако в имота липсва реализирано отредено за същия мероприятие
или е незастроен, по принцип не изключват възстановяването на имота на собствениците/техните
наследници. Не е изключено възстановяването на земеделска земя и в случай
застрояване на имота, какъвто е и в процесния случай, като освен това последвалите
процедури не са били и факт към датата на постановяването на решението на
ПК-Дупница. По делото действително е установено, че към датата на влизане в
сила на ЗСПЗЗ е извършено строителство в имота, но този факт изключва
възстановяването на онази част от имота, която не е застроена и не попада в
рамките на прилежащата към сградите площ. Обстоятелството, че към момента на
влизане в сила на ЗСПЗЗ в имота са били изградени двете сгради, не е достатъчно
само по себе си да обоснове законосъобразност на отказа да се възстанови
заявената земеделска земя. Следва да се извършва
обективна и материално законосъобразна преценка относно двете алтернативно посочени
от закона пречки за възстановяване на собствеността – застрояване или
мероприятие, тъй като реализирането и на двете обхваща само застроената площ на
сградата и норматива за прилежащия към същата терен, както и само засегнатите
от мероприятията части (арг. от чл. 13, ал. 5, т. 3 от ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 48/1995
г.), чл. 45, ал. 3 във вр. с ал. 1 на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 72 от 1993 г.), а към
настоящия момент и чл. 11, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ). При произнасяне по
заявленията за възстановяване органът по реституцията е длъжен да отчете както
извършеното, в случая застрояване, което не позволява възстановяването на собствеността,
така и наличието на незастроена/незасегната от застрояването част. Преценката
на реституционния орган, че пречките по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ се отнасят до
целия имот (каквато, с оглед постановения отказ е направена в случая) също
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Районният съд е изследвал този въпрос и в двете
негови части, като правилно, съответно на събраните по делото доказателства и
при тяхната достатъчност, основано в нормативните разпоредби, а и съобразено с
целите на реституционното законодателство, е приел, че както е налице реализирано застрояване, така и същото
не го засяга изцяло, поради което към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ,
респективно към датата на постановяване на решението, не е била налице пречка
за възстановяване на собствеността по отношение на целия имот, тъй като
застрояването не го засяга изцяло. Ценена правилно от районния съдия като
обективна и компетентно извършена, изготвената по делото съдебна техническа
експертиза съдържа заключения за липса на изготвян за процесния имот парцеларен
план, поради което каква е прилежащата площ на сградите и каква остава свободна
за възстановяване касационният съд споделя, че следва да се преценява към
датата на постановяване на оспорвания административен акт. Административният
орган е този, който следва да издири и приложи относимата към онзи момент
нормативна база в изпълнение на правомощията, възложени му от държавата. Тук е
мястото да се отбележи, че Наредба за размера на необходимата земя при
изграждане на строителни обекти (НРНЗИСО), приета с ПМС №41/1982 г., отм. бр. 35 от 24.04.1996 г., безспорно приложима към
датата на постановяване на оспорваното решение, съдържа и раздел ІV, относим
към селскостопанско и мелиоративно строителство, като чл. 26, ал. 3, т. 9
например се отнася именно до бригадни станове, като какъвто, съгласно
съдържанието на експертизата и доказателствата по делото, имотът с
идентификатор 04220.18.30 е залегнал в документи, издавани за него, включително
и в издаденото удостоверение за търпимост на сградите в имота №45/22.05.2008 г.
Недоумение буди фактът, че в разработката на споменатия по-горе ПУП е
изчислявана застроената, съответно прилежаща площ за „бази за техническо
развитие, строителни и монтажни бази“, каквито характеристики не се установява
да притежава нито процесният имот, нито изградените в него сгради. Неправилно се позовава в посочените разпоредби
на НРНЗИСО и административният орган. Но дори да беше приложима именно тази
част от наредбата, то експертът прави допълнително заключение, че и възприетият
начин на изчислявана на застроената и прилежаща площ е погрешен, което подлежи
на допълнителна преценка относимо към процесния случай.
Гореизложеното обосновава извод за правилност
като цяло на изводите по фактите и правото на първата съдебна инстанция, като
основани в доказателствата и приложимия материален закон. Единствено следва да
се прецизира обосноваването на мотивите на решението в нормите на чл. 45, ал. 3
и 7 от ППЗСПЗЗ, като се отчете моментът на приложимия към датата на
постановяване на обжалваното решение материален закон. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 3 в приложимата
редакция (ДВ, бр. 72 от 1993 г.) „нормативно
необходимите площи, прилежащи към сгради и съоръжения по чл. 1, ал. 1, т. 3 и
4, собственост на ТКЗС и другите прекратени по § 12 от преходните и
заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи организации извън строителните граници на населените места,
се установяват по искане на ликвидационния съвет или служебно от регионалните
служби "Земя и земеползване" с протокол и заверена скица, копия от
които се предоставят на поземлената комисия и на Министерството на земеделието и
хранителната промишленост.“ Т. е. текстът не регламентира начина
на определяне на застроените и прилежащите площи към сградите и съоръженията, собственост на ТКЗС и другите прекратени организации
извън строителните граници на населените места, какъвто регламент съществува
към настоящия момент. Към онзи момент имотите извън строителните граници на
населените места се възстановяват реално, след като техническата служба при
общината служебно е определила застроената част, която не може да се възстанови
и свободната част от имотите, която подлежи на възстановяване при спазване
нормите по териториално и селищно устройство и НРНЗИСО. Без да се държи сметка за
законосъобразността, последователността и целесъобразността на действията на
реституционния орган, както и на компетентния му подход към онзи момент,
приложими към процесната процедура следва да са посочените нормативни
разпоредби, като не следва да се изключва преценка по аналогия, при липса на
изричен регламент, така, че да са невъзможни изводи за неравно третиране на
лицата, заявили възстановяване на земеделски земи.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал.
1, предл. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№540 0т 20.11.2015 г. по административно дело №899 по описа на Районен съд –
Дупница за 2015 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/