Р Е Ш Е Н И Е

№ 126

гр. Перник, 21 март 2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав, в открито съдебно заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря И.И. и с участието на прокурор Цветков, като разгледа докладваното от съдия Станчев КАНД №86 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение №912/30.12.2015 г. Районен съд - Перник е потвърдил наказателно постановление №15-1158-001272 от 23.07.2015 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Перник В ЧАСТТА, с която за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Е.Г.Ф. *** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.

Против потвърдителната част на решението е постъпила касационна жалба от Е.Г.Ф.. Жалбата съдържа оплаквания за неправилност на постановения от първа съдебна инстанция акт с твърдения за допуснати от районния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. На посочените основания жалбоподателят моли съда да отмени решението на първата съдебна инстанция в атакуваната му част и да се произнесе по същество, като отмени наказателното постановление и в потвърдената от първа съдебна инстанция негова част. В съдебно заседание пред касационния съд жалбоподателят се представлява от адв. М.. Поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба, ОД на МВР – Перник, сектор „ПП“, пред съда не изпраща представител и не дава становище по касационната жалба.

Прокурор от Окръжна прокуратура – Перник предлага на съда отмени обжалваното решение като незаконосъобразно, без да излага мотиви за това.

След проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 218 от АПК и във връзка с направените с жалбата оплаквания, касационен състав на Административен съд – Перник констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна е прието за безспорно, като основано в доказателствата по преписката и събраните в хода на съдебното следствие и при липса на насрещни такива, описаното обстоятелствено в акта и НП. Районният съд е установил фактическата обстановка, при която касаторът е извършил вмененото му административно нарушение на ЗДвП, след анализ на събрания и приобщен по делото доказателствен материал.

При извършваната цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание първоинстанционният съд е приел, че същото протекло без съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяна на НП на такова основание.

Разгледал съществото на спора решаващият първоинстанционен състав на база установеното по фактите е приел от правна страна, че като е отказал да бъде изпробван с техническо средство „дрегер“ за употреба на алкохол и като не се е подложил на медицинско изследване за установяване концентрация на алкохол в кръвта, Е.Ф. е реализирал от обективна и субективна страна състав на вмененото му нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което правилно, като основано в закона е санкциониран с предвидените в кумулация съответни по вид и абсолютни по размер административни наказания.

Решението е правилно.

Касационният съд споделя възприетата от решаващия първоинстанционен състав фактическа обстановка, като кореспондираща с доказателствата – относими, допустими и необходими за установяване на правнорелевантните факти по делото, както счита за правилни и изведените от районния съдия правни изводи. Доводите на решаващия състав за липса на доказателства обслужващи защитната теза на наказаното лице, които да оборят административнонаказателното обвинение също се споделят от касационния съд.

Съдържанието на жалбата до първа съдебна инстанция, както и защитната пледоария пред съда акцентират върху бланкетни по своя характер оплаквания отнасящи се до съдържанието на акта и НП, както и до факта, може ли наказаното лице да има качеството водач, при паркирало МПС. Такива доводи се съдържат и в касационната жалба. Първоинстанционният съд е мотивирал защо възприема производството по налагане на административно наказание за процесуално законосъобразно, а административнонаказателното обвинение за доказано и съответно квалифицирано, които изводи касационният състав счита за правилни.

Без основание е оплакването на наказаното лице за неправилно изведена в акта за установено нарушение правна квалификация. Разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП не се съдържа в акта. Що се отнася до вписването на нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, същата не е в пряка връзка с нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, но порокът е преодолян в НП по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, въпреки пренесен по отношение на нарушението по т. 2, за което и НП в тази му част е отменено от районния съд.

Не се приема за основателно и следващото оплакване на жалбоподателя за съставяне на акта относимо към процесното нарушение, единствено въз основа на свидетелски показания. Фактът на отказ от страна на Ф. да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство е възприет лично и актосъставителя, потвърдил пред съда, в качеството си на длъжностно лице и в кръга на службата му, своите възприятия и вписаното в акта. Що се отнася до доводите на защитника на наказаното лице, че последният не е притежавал качество водач към момента на проверката безспорно е, че факта на управление на МПС, преди неговото спиране е възприет посредством показанията на свидетели-очевидци, вписани в акта за установено нарушение. Тук е мястото да се отхвърли оплакването за порок на акта, несъдържащ ЕГН на свидетелите. Сочените данни са нужни на производството за идентифициране на лицата с оглед участието им в хода на разследването, което в настоящия случай не е препятствано от този формален порок на акта, поради което същият правилно е преценен като несъществен. Дал обяснения пред съда относно възприятията си П.С. безпротиворечиво, относимо и последователно е потвърдил свидетелството си за факта на управление на автомобила от Ф., поради което правилно районният съд е ценил това гласно доказателствено средство при своите изводи по фактите. Единствено за пълнота на решението ще се отбележи, че предвид спецификата на казуса не следва да се правят едностранчиви и формални изводи, че при паркиран или престояващ при сочените обстоятелства автомобил автоматично следва отпадане на качеството водач на управлявалото и паркиралото го лице. Подобно превратно тълкуване на закона при липса на изричен и ясен регламент в тази посока би създало опасен прецедент.

Останалите изложени в жалбата доводи, относно реализирано преди извършване на процесното нарушение ПТП, като неотносими към предмета на настоящия спор, касационният съд няма да обсъжда.

Достигнатите от районния съд правни изводи за липса на съществени процесуални пороци на проведеното административнонаказателно производство, както и изводите за съставомерност на безспорно установеното за извършено и от наказаното лице деяние, се споделят изцяло от касационния състав на Административен съд – Перник.

Изложеното до тук е основание за извод, че като е потвърдил процесното наказателно постановление в едната му част, в процесуално законосъобразно производство, при достатъчност и безспорност на доказателствата, при извършена правилна преценка за приложимия материален закон, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който освен това валиден и допустим, ще бъде оставен в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №912/30.12.2015 г. Районен съд – Перник В ЧАСТТА, с която е потвърдено наказателно постановление №15-1158-001272 от 23.07.2015 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Перник В ЧАСТТА, с която за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на Е.Г.Ф. *** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/