Р Е Ш
Е Н И Е
№112
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
гр. Перник, 23.03.2016г.
Административен
съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на девети март през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФАН СТАНЧЕВ
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура –
Перник, прокурор Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД №
90 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба от Районно управление (РУ)-Дупница към ОД на
МВР-Кюстендил против решение № 384 от 29.09.2015г. на Районен съд-Дупница,
постановено по НАХД № 553 по описа на съда за 2015г..
С
атакувания съдебен акт отменено наказателно постановление № 14-0348-002153/2014
от 12.09.2014г., издадено от Началник сектор в РУ – Дупница към ОД на МВР –
Кюстендил срещу В.А.С. *** за нарушение по чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ), като му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400 (четиристотин) лв..
В
жалбата се твърди, че съдебният акт е неправилен, като постановен в нарушение
на материалния и процесуален закон. Наведените пороци на решението съставляват
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 348, ал. 2 и 3 от
Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН.
Касаторът
моли за отмяна на решението на първата съдебна инстанция и произнасяне по
съществото на спора посредством потвърждаване на процесното наказателно
постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща
представител.
Ответникът
по касационната жалба, В.А.С., пред съда не се явява. В писмена молба,
депозирана пред Административен съд–Перник посредством адв. Е.П.***,
пълномощник на ответника, не се възразява срещу даване ход на делото в отсъствие
на ответната страна и неин представител, поддържа се жалбата и се съдържа молба
за оставяне в сила на решението на първата съдебна инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението
на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила
поради правилност на изводите на районния съд за погрешна правна квалификация
на процесното деяние.
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството
по делото пред първа районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, решението на районния
съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената
от закона форма и по допустима жалба.
За
да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд– Дупница е
приел за установено от фактическа страна, че на 07.09.2014г. на ПП-1, Е-
При
така установеното по фактите Районен съд–Дупница при извършваната цялостна
проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно
наказание и актовете, обективирали го приел, че в хода на същото са допуснати съществени процесуални
нарушения, състоящи се в несъобразяване на нормите на чл. 42, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съдържащи изискване актът и НП да съдържат точно описание
на установеното нарушение, което на свой ред да е идентично като съдържание
както в акта, така и в НП. Възприел като погрешно посочването единствено на
разпоредбата на чл. 315, ал. 1 от КЗ, без вписване на чл. 249 от КЗ, която
според районния съдия била нарушената материалноправна разпоредба, както и
направил извод за несъответствие вписаната в акта като нарушена норма на чл. 351, ал. 1 от КЗ и посоченият в НП чл.
315, ал. 1, т. 1 от КТ, решаващият първоинстанционен състав е отменил
процесното НП като незаконосъобразно.
Решението
е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.
Не
се споделят изводите на първата съдебна инстанция касателно липса на
идентичност между посочените за нарушени разпоредби на КЗ в акта и НП. И двата
документа съдържат правна квалификация на процесното нарушение, изведена
посредством посочването на нормата на чл. 315, ал. 1 от КЗ, като единствено в
НП същата е прецизирана с оглед обосноваване вида на следващото се
административно наказание предвид спецификата на казуса и „качеството“ на
нарушителя – водач и несобственик на МПС, с което нарушението е извършено. Това
решение на административнонаказващия орган не следва да се квалифицира като
съществен процесуален порок предвид правилото на чл. 53, ал. 2 на ЗАНН, както и
с оглед липсата на основание за изводи за нарушено право на защита на
наказаното лице. И в АУАН-а и в НП-то е вписан цифрово единствено състава на
чл. 315, ал. 1 от КЗ, поради което настоящия състав намира, че изводите на
първоинстанционния съд не съответстват на материалите по делото.
Неправилен,
като несъответен на приложимия материален закон е и следващият извод на
районния съд за погрешна правна квалификация на процесното нарушение. По делото
е безспорно установено като доказано, че на посочените в акта и НП дата, място
и час, В.С., правоспособен водач на МПС, е управлявал „чуждо“ МПС, по повод
чието притежаване и използване към този момент не е бил факт сключен и действащ
договор за застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Така
безспорно установените за проявили се факти покриват от обективна и субективна
страна състав на административно нарушение именно по чл. 315, ал. 1, т. 1 от
КЗ. Посочената за нарушена разпоредба в своята втора част извежда по своя
смисъл забрана да се управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за застраховка „гражданска отговорност“, като
виновното й несъобразяване е обявено за наказуемо по административен ред.
Посочването на нормата на чл. 249 от КЗ, необходимо според районния съд, в случая е ненужно предвид изричното
изписване във второто предложение на текста на чл. 315, ал. 1 от КЗ на вида на
необходимия да бъде сключен с оглед правомерно управление на МПС
застрахователен договор.
По
изложените доводи решението на районния съд е неправилно и настоящия състав ще
го отмени.
АУАН № Т490941 от 07.09.2014г. е съставен от компетентно за това лице на основание чл. 320, ал. 1 от КЗ. Същият съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Подписан е от съставителя, един свидетел и нарушителя съобразно изискването на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление. Същото е в изискуемата от закона писмена форма, издадено е от компетентно за това лице. Съдържа задължителните реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. С него е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ. Цитираната разпоредба предвижда административно наказателна отговорност за физическо лице – глоба в размер от 400 лв. до 600 лв., което управлява МПС за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В случая С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на описаното административно нарушение, тъй като на 07.09.2014г. е управлявал МПС – "Сеат кордоба", с рег. № Е ***ВН, за която не е имало валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Административно-наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, поради което е ангажирал административно-наказателната отговорност и е наложил на С. административно наказание в предвидения от закона вид – глоба в минималния размер от 400 лв..
Представената полица пред въззивния съд за сключен нов застрахователен договор с дата 07.09.2014г.-11.55ч. /т.е. след часа след проверката/, е достатъчно да обоснове категоричен извод, че към момента на проверката, за управлявания от В.С. автомобил не е бил налице действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, поради което същият като е управлявал посочения по-горе автомобил е реализирал от обективна и субективна страна състав на нарушение именно по чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което законосъобразно е административно наказан.
Към момента на извършване на нарушението санкционната норма е приложена правилно от наказващия орган, тъй като към този момент е действал Кодекс на застраховането /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отменен с бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 1.01.2016г./. Към настоящия момент действащ е Кодекс на застраховането - обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г., като в действащата понастоящем редакция на КЗ е предвидена санкционна норма със сходно съдържание чл. 638, ал. 1, т. 3 от КЗ, според която на лице, което не е собственик, както е в случая и управлява моторно превозно средство се налага глоба от 400 лв.. Т.е. не е налице по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
По изложените доводи решението на районния съд е неправилно и настоящия състав ще го отмени. Делото е изяснено от фактическа страна, не се налага събиране на допълнителни доказателства, като обжалваният съдебен акт съдържа, макар и неправилни, изводи по приложимия и приложен материален закон, предвид което спорът ще бъде решен по същество от настоящата инстанция, посредством потвърждаване на наказателното постановление.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр.с чл. 222, ал.
1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 384 от 29.09.2015г. на Районен съд-Дупница, постановено по НАХД № 553
по описа на съда за 2015г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 14-0348-002153/2014 от 12.09.2014г., издадено от
Началник сектор в РУ–Дупница към ОД на МВР – Кюстендил срещу В.А.С. ***, за нарушение
по чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, за което му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1/П/
2./П/