Р Е Ш Е Н И Е

№112

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 23.03.2016г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД № 90 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Районно управление (РУ)-Дупница към ОД на МВР-Кюстендил против решение № 384 от 29.09.2015г. на Районен съд-Дупница, постановено по НАХД № 553 по описа на съда за 2015г..

С атакувания съдебен акт отменено наказателно постановление № 14-0348-002153/2014 от 12.09.2014г., издадено от Началник сектор в РУ – Дупница към ОД на МВР – Кюстендил срещу В.А.С. *** за нарушение по чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лв..

В жалбата се твърди, че съдебният акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Наведените пороци на решението съставляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 348, ал. 2 и 3 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН.

Касаторът моли за отмяна на решението на първата съдебна инстанция и произнасяне по съществото на спора посредством потвърждаване на процесното наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, В.А.С., пред съда не се явява. В писмена молба, депозирана пред Административен съд–Перник посредством адв. Е.П.***, пълномощник на ответника, не се възразява срещу даване ход на делото в отсъствие на ответната страна и неин представител, поддържа се жалбата и се съдържа молба за оставяне в сила на решението на първата съдебна инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила поради правилност на изводите на районния съд за погрешна правна квалификация на процесното деяние.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма и по допустима жалба.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд– Дупница е приел за установено от фактическа страна, че на 07.09.2014г. на ПП-1, Е-79, км 336+400, в посока гр. София, служители на РУ-Дупница към ОД на МВР–Кюстендил спрели за проверка лек автомобил с рег. № Е *** ВН, собствен на М.Х.***, управляван от В.С.. При извършената проверка било установено, че за управлявания от С. автомобил към този момент липсва сключен договор за задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. На същата дата, със съставяне на акт за нарушение, срещу С. е образувано административнонаказателно производство, за това, че управлява МПС, за което няма сключен договор за задължителната застраховка „гражданска отговорност“. На основание така съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление.

При така установеното по фактите Районен съд–Дупница при извършваната цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и актовете, обективирали го приел, че в хода на същото са допуснати съществени процесуални нарушения, състоящи се в несъобразяване на нормите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съдържащи изискване актът и НП да съдържат точно описание на установеното нарушение, което на свой ред да е идентично като съдържание както в акта, така и в НП. Възприел като погрешно посочването единствено на разпоредбата на чл. 315, ал. 1 от КЗ, без вписване на чл. 249 от КЗ, която според районния съдия била нарушената материалноправна разпоредба, както и направил извод за несъответствие вписаната в акта като нарушена норма на чл. 351, ал. 1 от КЗ и посоченият в НП чл. 315, ал. 1, т. 1 от КТ, решаващият първоинстанционен състав е отменил процесното НП като незаконосъобразно.

Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

Не се споделят изводите на първата съдебна инстанция касателно липса на идентичност между посочените за нарушени разпоредби на КЗ в акта и НП. И двата документа съдържат правна квалификация на процесното нарушение, изведена посредством посочването на нормата на чл. 315, ал. 1 от КЗ, като единствено в НП същата е прецизирана с оглед обосноваване вида на следващото се административно наказание предвид спецификата на казуса и „качеството“ на нарушителя – водач и несобственик на МПС, с което нарушението е извършено. Това решение на административнонаказващия орган не следва да се квалифицира като съществен процесуален порок предвид правилото на чл. 53, ал. 2 на ЗАНН, както и с оглед липсата на основание за изводи за нарушено право на защита на наказаното лице. И в АУАН-а и в НП-то е вписан цифрово единствено състава на чл. 315, ал. 1 от КЗ, поради което настоящия състав намира, че изводите на първоинстанционния съд не съответстват на материалите по делото.

Неправилен, като несъответен на приложимия материален закон е и следващият извод на районния съд за погрешна правна квалификация на процесното нарушение. По делото е безспорно установено като доказано, че на посочените в акта и НП дата, място и час, В.С., правоспособен водач на МПС, е управлявал „чуждо“ МПС, по повод чието притежаване и използване към този момент не е бил факт сключен и действащ договор за застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Така безспорно установените за проявили се факти покриват от обективна и субективна страна състав на административно нарушение именно по чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ. Посочената за нарушена разпоредба в своята втора част извежда по своя смисъл забрана да се управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за застраховка „гражданска отговорност“, като виновното й несъобразяване е обявено за наказуемо по административен ред. Посочването на нормата на чл. 249 от КЗ, необходимо според районния съд, в случая е ненужно предвид изричното изписване във второто предложение на текста на чл. 315, ал. 1 от КЗ на вида на необходимия да бъде сключен с оглед правомерно управление на МПС застрахователен договор.

По изложените доводи решението на районния съд е неправилно и настоящия състав ще го отмени.

АУАН № Т490941 от 07.09.2014г. е съставен от компетентно за това лице на основание чл. 320, ал. 1 от КЗ. Същият съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Подписан е от съставителя, един свидетел и нарушителя съобразно изискването на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление. Същото е в изискуемата от закона писмена форма, издадено е от компетентно за това лице. Съдържа задължителните реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. С него е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ. Цитираната разпоредба предвижда административно наказателна отговорност за физическо лице – глоба в размер от 400 лв. до 600 лв., което управлява МПС за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В случая С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на описаното административно нарушение, тъй като на 07.09.2014г. е управлявал МПС – "Сеат кордоба", с рег. № Е ***ВН, за която не е имало валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Административно-наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, поради което е ангажирал административно-наказателната отговорност и е наложил на С. административно наказание в предвидения от закона вид – глоба в минималния размер от 400 лв..

Представената полица пред въззивния съд за сключен нов застрахователен договор с дата 07.09.2014г.-11.55ч. /т.е. след часа след проверката/, е достатъчно да обоснове категоричен извод, че към момента на проверката, за управлявания от В.С. автомобил не е бил налице действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, поради което същият като е управлявал посочения по-горе автомобил е реализирал от обективна и субективна страна състав на нарушение именно по чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което законосъобразно е административно наказан.

Към момента на извършване на нарушението санкционната норма е приложена правилно от наказващия орган, тъй като към този момент е действал Кодекс на застраховането /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отменен с бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 1.01.2016г./. Към настоящия момент действащ е Кодекс на застраховането - обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г., като в действащата понастоящем редакция на КЗ е предвидена санкционна норма със сходно съдържание чл. 638, ал. 1, т. 3 от КЗ, според която на лице, което не е собственик, както е в случая и управлява моторно превозно средство се налага глоба от 400 лв.. Т.е. не е налице по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

По изложените доводи решението на районния съд е неправилно и настоящия състав ще го отмени. Делото е изяснено от фактическа страна, не се налага събиране на допълнителни доказателства, като обжалваният съдебен акт съдържа, макар и неправилни, изводи по приложимия и приложен материален закон, предвид което спорът ще бъде решен по същество от настоящата инстанция, посредством потвърждаване на наказателното постановление.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр.с чл. 222, ал. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 384 от 29.09.2015г. на Районен съд-Дупница, постановено по НАХД № 553 по описа на съда за 2015г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-0348-002153/2014 от 12.09.2014г., издадено от Началник сектор в РУ–Дупница към ОД на МВР – Кюстендил срещу В.А.С. ***, за нарушение по чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

ЧЛЕНОВЕ: 1/П/

2./П/