Р Е Ш
Е Н И Е
№ 113
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
гр. Перник, 31.03.2016 г..
Административен съд - Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание на девети
март през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН СТАНЧЕВ
СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря И.И. и в присъствието на представител
на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Цветков, като разгледа докладваното
от съдия Георгиева КАНД № 98 по описа на съда за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от С.М.В. ***
против решение № 774 от 30.12.2015г. на Районен съд - Перник, постановено по
АНД № 1504 по описа на съда за 2015г..
С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш
(ЕФ) серия: К № 0974023, издаден от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ (ГД
„ОП“) (сега ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ, §79 от ЗИДМВР, ДВ, бр. 14/2015 г.) на
основание чл. 189, ал. 4 и във вр. с чл. 188, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) срещу С.М.В., законен представител на „ВАНИКО“ ООД, гр.
Благоевград, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от
ЗДвП, за което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
(сто лева).
Недоволен от решението на Районен съд - Перник В.
го обжалва, като твърди, че съдебният акт е незаконосъобразно издаден в
нарушение на процесуалните и материални правни норми и в несъответствие с целта
на закона, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Иска
отмяна на решението на първата съдебна инстанция и произнасяне по съществото на
спора посредством отмяна на електронния фиш.
В съдебно заседание касационният жалбоподател не се
явява и не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“, пред съда не се представлява. В писмен отговор, депозиран
от процесуален представител ю.к. Найденчовски, се съдържа молба за даване ход
на делото в отсъствие на представител на наказващия орган, възразява се срещу
касационната жалба и се моли решението на първата съдебна инстанция да бъде
оставено в сила. Представя писмени доказателства.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава
заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция.
Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал.
2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания
съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
жалба.
Преценено за съответствие с материалния закон,
решението е правилно.
За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият
състав на Районен съд – Перник е приел за установено от фактическа страна, че
на 28.11.2014 г. в 16:23 часа на АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“, в посока
към гр. Перник, монтирано автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за
скорост“ №388 регистрирало преминаване през тунела на автомобил с ДК №Е1505,
собственост „Ванико“ ЕООД, гр. Благоевград, управляван със скорост, (след
приспаднат толеранс от 1%,) от
При така установеното по фактите Районен съд –
Перник при извършваната цялостна проверка за законосъобразност на производството
по налагане на административно наказание и акта, обективирал го приел, че
същото не страда от съществени процесуални пороци, които да обосноват отмяна на
ЕФ на такова основание.
Разгледал спора в неговото същество решаващият
първоинстанционен състав след преценка на доказателствата събрани и приобщени
по делото е приел за безспорно установени, като съответно доказани, факта на
извършване и именно на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при
вписаните в ЕФ обстоятелства, с наложено наказание в законоустановения вид и
размер и на представляващия ЮЛ, в чиято собственост е автомобила. При тези
мотиви обжалваният ЕФ е потвърден.
Решението е правилно.
Без основание се възразява за допуснати нарушения
на процедурата по издаване на процесния ЕФ поради липса на разглеждане на
възражението му срещу издадения фиш от страна на директора на съответната
структура на МВР. Предвидените в ЗДвП възможности за анулиране на издаден ЕФ,
съответно произнасянето или непроизнасянето на съответния административен
орган, не следва да се възприемат нито като абсолютно предпоставящи
допустимостта на съдебния контрол, нито като основание за извод за нарушено
право на защита, респективно достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на
електронен фиш. Три са хипотезите, в които издаден по реда на чл. 189, ал. 4 и
сл. от ЗдвП ел. фиш, трябва (а не „може), да бъде анулиран:
1. в случай на управление на МПС от лице, различно
от неговия собственик/ползвател (чл. 189, ал. 5 от ЗДвП във вр. с чл. 188, ал.
1 и 2 от ЗДвП), предпоставено от деклариране на данни от адресата на фиша
относно водача на автомобила и копие от неговото свидетелство за управление на
МПС;
2. когато МПС, с което нарушението е извършено, е
такова, обявено за общодържавно издирване (чл. 189, ал. 6, т. 1 от ЗДвП)
3. когато МПС, с което нарушението е извършено, е
такова със специален режим на движение (чл. 189, ал. 6 от ЗДвП).
Твърдения, нито доказателства за проява на някои от
посочените факти не са приложени нито към направеното възражение, нито се твърдят
и доказват пред съда, включително пред настоящия. Това обосновава извод, че в производството не
е установено към момента на извършване на процесното нарушение, автомобилът,
собствен на ЮЛ, чийто законен представител е наказан, да е управляван от лице,
различно от наказаното, да е обявявано за държавно издирване или да е такова,
със специален режим на движение. Следователно законовите предпоставки за
анулиране на ЕФ не са били налице. Не следва да се приема и че наказващият
орган е извършил процесуално нарушение, което по своя характер да е съществено
поради неуведомяване на наказаното лице за своето решение, тъй като освен
липсата на описаните по-горе предпоставки, и поради съдържанието си,
възражението не следва да се квалифицира като такова - по чл.189, ал. 6 от ЗДвП.
Въз основа на изложеното настоящият състав приема,
че оспореният електронен фиш е издаден
от компетентен орган и за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство
от одобрен тип, технически годно за експлоатация, а фишът е с нормативно
предвиденото съдържание, като възпроизвежда данните от извършеното заснемане и
изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост. Снимките
и разпечатката от техническото средство представляват веществени
доказателствени средства от категорията на визираните в чл. 189, ал.
15 от ЗДвП и установяват извършването на съставомерно деяние по чл. 182, ал.
2, т. 3 от ЗДвП, санкционирано с предвидената за същото глоба и в
абсолютния законов размер, като отговорността е ангажирана спрямо собственика
на автомобила, съобразено с нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.
Неоснователно е и възражението за допуснато
нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, според която образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в 6-месечен срок от съставяне на АУАН. В
производството по издаване на електронен фиш се прилагат специалните правила,
регламентирани в ЗДвП, а ЗАНН се прилага само за неуредените случаи – чл.189,
ал.14 от ЗДвП. Доколкото при издаването на електронния фиш липсват изисквания
за съставяне на два отделни акта – първият – акт за установяване на
нарушението, служещ за слагане началото на производството и вторият – наказателно постановление, с което
се налага предвиденото за конкретното нарушение административно наказание, не
може да се приложи разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН. При издаване на електронния фиш
установяването на нарушението се извършва посредством с автоматизирано
техническо средство, но не се издава акт аналогичен на АУАН и не се връчва
такъв.
Без основание е и възражението по същество на
вмененото нарушение и конкретно мястото на неговото извършване. По делото са
налице безспорни доказателства относно мястото на извършване на нарушението,
факта на наличие на ограничение на скоростта именно в процесния участък с ПЗ
В26 (80) преди тунела и липса на отменящ неговото действие такъв до изхода от
тунела, както и за вида и характеристиките на системата, която е такава за
установяване на средна скорост. Предвид това неточното изписване на съответния
километър от АМ „Люлин“ не се възприема като създаващ неяснота относно
местоизвършването на нарушението, поради наличието на достатъчно данни в
производството за конкретното място на неговото реализиране, а именно – тунел
„Големо Бучино“ на АМ „Люлин“ с посока
София – Перник.
По изложените доводи решението на районния съд е
правилно и настоящия състав ще го остави в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 774 от 30.12.2015 г. на
Районен съд - Перник, постановено по АНД №1504 по описа на съда за 2015г..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/