Р Е Ш Е Н И Е

№ 159

Гр. Перник, 31.03.2016 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

Слава Георгиева

при съдебния секретар И.И. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура - Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 106 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на П.Й.Н. ***, законно представляващ „Пътстрой-92“ АД, гр. София, посредством процесуалното представителство на ю.к. Л., против решение № 969 от 30.12.2015 година на Районен съд - Перник, постановено по а. н. дело № 01148 по описа на съда за 2015 година, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 0931912, издаден от Главна дирекция „Охранителна полиция“ (ГД „ОП“) (сега ГД „Национална полиция“ (ОП), с който на П.Й.Н. ***, законно представляващ „Пътстрой-92“ АД, гр. София, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 188, ал. 2, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложена „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно, като постановено при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Заявява, че по делото липсват доказателства за предварителното обозначаване на участъка, в който нарушението е извършено, относно факта на осъществяваното „видеонаблюдение“ и извършвания видеоконтрол. Счита, че представените по делото доказателства не съдържат данни за обозначаване в цялост участъка от АМ „Люлин“. Твърди, че освен това, съгласно данните в тях, обозначена била само лявата част на магистралата. На посочените основания пледира, че мястото на осъществявания видеоконтрол към момента на извършване на нарушението не е било обозначено съобразно нормативните изисквания, което се е отразило на законосъобразността на издадения ЕФ. Касаторът моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като постанови друго с което да отмени издадения ЕФ. Претендира присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание касаторът П.Й.Н. не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, ГД „НП“, редовно призован, не изпращат представител. Процесуалният представител на ответника, юрисконсулт Т.Н., с молба вх. № 808 от 21.03.2016 година оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Представя следните писмени доказателства: писмо изх. № 24-00-2676 от 09.11.2015 година на председател на управителния съвет (УС) на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) относно извършено километриране на Автомагистрала (АМ) „Люлин“, ведно с утвърдена и прецизирана схема на организация на движението в процесния участък и разрешение за ползване.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд - Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че на 10.11.2014 година, в 08:10 часа на АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“, в посока към гр. Перник, с автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за скорост“ № 388, е регистрирано движение на автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с ДК № СА 6487 ХК, движещ се със скорост от 112 км/ч при въведено в посочения участък от пътя ограничение за движение със скорост до 80 км/ч. За така установеното, срещу П.Й.Н. ***, законно представляващ собственика на автомобила - „Пътстрой-92“ АД, гр. София, в качество негов управител, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е издаден електронен фиш, с който му е наложена „глоба“ в размер на 150 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

При така установените факти Районен съд - Перник при извършената цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание е приел, че същото не страда от съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на ЕФ на това основание.

Първоинстанционният съд е разгледал спора по същество и след преценка на доказателствата приобщени по делото е приел за безспорно установени от обективна страна факта на извършване на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при описаните в ЕФ обстоятелства, като е потвърдил ЕФ с наложеното наказание в законоустановения размер.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящия касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема установената от районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя и направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на настоящия касатор.

Без основание възразява наказаното лице за неотносимост на представените в производството пред първа съдебна инстанция доказателства за обозначаването на процесния пътен участък относно факта на осъществявания контрол по спазване правилата на ЗДвП. По делото се съдържат достатъчно, безпротиворечиви и относими доказателства, че към момента на извършване на процесното нарушение и в посочения участък, такова обозначаване е било налице. Видно е от писмо изх.№ПП-01-588/18.05.2015 г. на Директор на ОПУ – Перник и схема на организацията на движението, системата за измерване на средна скорост, използвана в спорното производство е монтирана на основание Заповед №РД-11-843/29.03.2012 г. на А „ПИ“ (също част от доказателствата), с обхват тунел „Големо Бучино“, като участъкът е съответно обозначен, вкл. към датата на извършване на процесното нарушение, последователно и в посока към тунела с: ПЗ В26(100), табела Т17 с текст „RADAR” (Правилник за прилагане на ЗДвП, чл. 59, ал. 2 (ред. ДВ, бр. 25 от 1996 г., в сила от 1.06.1996 г.) и ПЗ В26(80) преди началото на тунела. Правилото на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП не е нарушено. Оплакванията в жалбата за наличие на обозначаване със съответните пътни знаци от ляво на пътя, категорично не кореспондират с данните, съдържащи се в изброените по-горе писмени доказателства.

Въз основа на изложеното настоящият касационен състав приема, че оспореният електронен фиш е издаден за безспорно извършено нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за експлоатация, като фишът е с нормативно предвиденото съдържание, което възпроизвежда данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост, като съответно наказано е посоченото от закона лице. Достигнал до същите правни изводи, първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който ще бъде оставен в сила.

Относно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направени в производството разноски следва да се укаже, че съгласно ТР №2/03.06.2009 г. по ТД №7/2008 г. на ОС на колегиите на ВАС, което е задължително за съда на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК настоящия касационен състав на Административен съд - Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 969 от 30.12.2015 година на Районен съд - Перник, постановено по а. н. дело № 01148 по описа на съда за 2015 година

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/