Р Е Ш Е Н И Е

№117

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 23.03.2016г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД № 110 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Л.Й.А.*** против решение № 963 от 08.01.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по НАХД № 1513 по описа на съда за 2015г..

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление № 15-1158-000914 от 19.06.2015г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Перник срещу Л.Й.А.,*** за нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).

Недоволен от решението на Районен съд – Перник, А., го обжалва. Счита, че съдебният акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона. Налице били допуснати съществени процесуални нарушения, както и неправилна преценка на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства. Наведените пороци на решението съставляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 348, ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН.

Касаторът иска отмяна на решението на първата съдебна инстанция и произнасяне по съществото на спора посредством отмяна процесното наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. В***. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по касационната жалба, ОД на МВР – Перник, сектор „ПП“, пред съда не изпраща представител. Не взема становище по касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма и по допустима жалба.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник е приел за установено от фактическа страна, че на 20.05.2015г. в гр. Перник по път ІІ-63 в посока гр. Брезник, автоматизирана система за видеоконтрол TFR1-M №632, монтирана в полицейски патрулен автомобил на сектор „ПП“ към ОД на МВР – Перник с цел осъществяване контрол върху спазване правилата за движение, регистрирала в 15:05 часа преминаване на лек автомобил с рег. № Е***ВН със скорост от 80 км/ч.. Спрян за проверка от служителите на реда, като водач на автомобила е установен Л.А.*** срещу когото на същата дата, със съставяне на акт за нарушение (АУАН) на ЗДвП е образувано административнонаказателно производство затова, че в рамките на населено място управлява МПС със скорост, надвишаваща максимално разрешената такава. На основание така съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление.

При така установеното по фактите Районен съд – Перник при извършваната цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и актовете, обективирали го приел, че същото не страда от съществени пороци, които да обосноват отмяна НП на процесуално основание.

Разгледал спора в неговото същество решаващият първоинстанционен състав след преценка на доказателствата събрани и приобщени по делото е приел за безспорно установени, като съответно доказани, факта на извършване и именно на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и от наказаното лице, при вписаните в акта и НП обстоятелства, с наложено наказание в законоустановения вид и размер и на водача на автомобила. С тези мотиви обжалваното НП е потвърдено.

Решението е правилно.

Споделя се преценката на районния съдия за липса на допуснати в производството по налагане на административно наказание съществени процесуални нарушения. И двата акта съдържат обстоятелствена част, която кореспондира в цялост с правната квалификация на вмененото административно нарушение. Административнонаказателното обвинение е формулирано ясно и разбираемо, като същевременно отразява фактически обстоятелства, които в пълна степен покриват от обективна и субективна страна състав на нарушение именно по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Кореспондират с доказателствата, събрани и приобщени по повод делото в процесуално законосъобразно съдебно производство и изводите на районния съд по съществото на спора. Без основание касаторът твърди, че пред районния съд е останало недоказано, че на посочените в акта и НП дата, място и час, е управлявал МПС със скорост от 80 km/h, както и че ограничението на скоростта на движение на мястото на извършване на нарушението било 50 km/h. Нарушението е извършено в границите на населено място, а именно–в гр. Перник. Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, обвързана с административно наказание при неспазването й регламентира, че максимално разрешената скорост на движение в рамките на населените места за ПС от категория B e 50 km/h. Предвид така изведената безспорност относно мястото на извършване на нарушението, липсата на посочване и съответно представяне на доказателства пред съда относно факта на наличие на ПЗ D11, съответно D12, не съставлява както съществен процесуален порок на производството по налагане на административно наказание, така и не се е отразило съществено на обективността и законосъобразността на проведеното съдебно следствие.

Изводи за неоснователност на оплакванията на касатора се правят и относно твърденията му за неустановеност на мястото, на което системата TFR1-M е била разположена. Безспорен факт е, че системата за видеоконтрол разполага с GPS приемник (протокол №1-29-15, л. 18 от делото). Съдържанието на акта и НП кореспондира с данните, съдържащи се в разпечатката от системата за видеоконтрол, която разпечатка съдържа на свой ред GPS данни относно мястото на позициониране на радара, съответно мястото на регистриране на процесното нарушение.

Твърдението на наказаното лице, че към момента на регистриране на скоростта на движение на автомобила през посоченото място са преминавали и други МПС също не се потвърждава от доказателствата по делото, поради което изводите на районния съд се споделят и в тази част от мотивите на обжалваното решение.

По изложените доводи решението на районния съд е правилно и настоящия състав ще го остави в сила, като валидно и допустимо, постановено в проведено процесуално законосъобразно производство и при правилно приложен спрямо фактите материален закон.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 963 от 08.01.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по НАХД № 1513 по описа на съда за 2015г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/