Р Е Ш Е Н И Е

№ 118

гр. Перник, 23.03.2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на девети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Стефан Станчев

Слава Георгиева

при съдебния – секретар И.И. и с участието на прокурор Николай Цветков от окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева КАНХД № 117 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208-чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Инспекция по труда" Перник срещу съдебно решение № 32 от 01.02.2016г., постановено по а.х.дело № 1902/2015г. по описа на районен съд Перник, с което е отменено наказателно постановление № 14-0000213 от 30.09.2015г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" Перник, с което на "***”ООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ***, представляван от управителя З.Б.Й. ***е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КОдекса на труда /КТ/ за извършено административно нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, за това че в качеството му на работодател не е изплатил уговореното трудово възнаграждение за месец юни 2015г. на ЛПБ***, машинен оператор шиене в “***”ООД.

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, както постановено в нарушение на материалния закон. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и потвърди наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание процесуалния представител на касатора старши юрисконсулт М*** излага доводи за незаконосъобразност на постановеното съдебно решение от първоинстанционния съд, поради което моли съда да го отмени и потвърди издаденото наказателно постановление и алтернативно да се върне делото на друг състав на районен съд Перник за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по касационната жалба "***”ООД, чрез процесуалния си представител адвокат Г*** моли съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Алтернативно пледира за изменение на наложеното наказание в условията на чл. 415в от КТ.

Представителят на окръжна прокуратура Перник намира жалбата за неоснователна. Пледира съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Административен съд Перник, касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Първоинстанционният съд, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, правилно е установил фактическата страна на спора. Приел е, че при извършена проверка на трудовото законодателство на 17.08.2015г. административнонаказаното лице в качеството си на работодател не е изплатил уговореното трудово възнаграждение за м. юни 2015г. на ЛПБ***, на длъжност машинен оператор шиене в дружеството. Съставен е АУАН № 14-0000213 от 19.08.2015г. за извършено административно нарушение на нормата на чл. 128, т. 2 от КТ. Въз основа на съставения акт за установяване на административното нарушение /АУАН/ е издадено процесното наказателно постановление /НП/.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка от правна страна първоинстанционният съд е приел, че в производството по налагане на административно наказание са допуснати съществени процесуални нарушения обуславящи отмяна на процесното наказателно постановление. Приел е, че при съставяне на АУАН и НП е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, въвеждащи изискването актовете да съдържат описание на законовите разпоредби, които са виновно нарушени. АНО не е приложил точната правна норма и не се е позовал чрез връзка с чл. 270, ал. 2 от КТ, поради което на това основание е отменил издаденото наказателно постановление.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на районния съд по прилагането на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до неправилни правни изводи поради следното:

По делото няма спор, че на ЛПБ***, на длъжност машинен оператор шиене в дружеството към датата на извършване на проверката от контролните органи на 19.08.2015г. не й е било изплатено уговореното трудово възнаграждение за месец юни 2015г.. Същото видно от представен ордер от 21.08.2015г. заплатено през месец август 2015г.. Видно от представено по делото допълнително споразумение от 28.01.2015г. към трудов договор № 39 от 21.08.2000г. страните са се договорили, че месечните възнаграждения се изплащат веднъж месечно до 25-то число на месеца, следващ този на полагането на труда. С оглед на това неизпълнението на посочено задължение от страна на работодателя по чл. 128, т. 2 от КТ безспорно представлява нарушение на нормата и подлежи на санкция, съобразно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ изрично предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Тази форма е такава за валидност, като в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от КТ се съдържат задължителните реквизити, които следва да има сключения трудов договор, като в т. 7 на посочената норма е предвидено уговарянето на основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Поради това, като не се е съобразил и не е обсъдил представеното по делото допълнително споразумение, в което е разписана периодичността на изплащането на трудовите възнаграждения и което е приложено като неразделна част към АУАН, като не е взел предвид представените ведомости за заплати за месеца, първоинстанционния състав е извел правни изводи, които не се споделят от настоящия състав.

По въззивното дело са събрани всички доказателства, които безспорно установяват, че "***”ООД е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 128, т. 2 от КТ. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити. Това, че АНО не е посочил връзката с чл. 270, ал. 2 от КТ се възприема като несъществено нарушение, защото по делото е безспорно, че дължимото възнаграждение е уговорено да се изплаща веднъж месечно до 25-то число на месеца, следващ този на полагането на труда, поради което правилно АНО е приел, че нарушението е извършено на 26.07.2015г.. Наказаното лице е субект на нарушението по чл. 128, т 2 от КТ, тъй като се явява работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ и като работодател е директен адресат на предписанието на цитираната правна норма и за него е възникнало задължението да изплаща на наетите работници уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове. Към момента на възникване на това задължение-26.07.2015г. работодател се явява именно "***”ООД, което е безспорно установено от всички доказателства по делото. В тази връзка Кодексът на труда в своята разпоредба на чл. 270 не допуска изплащане на трудово възнаграждение за срок по–дълъг от един месец. Законодателят изрично е указал, че трудовото възнаграждение може да бъде изплащано авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго, но тази свобода на страните се простира само по отношение на възможността за изплащане на трудовото възнаграждение на периоди, различни от указаните в ал. 2, но не по-дълги от един месец. Така гарантираният от закона размер следва да бъде получен от служителя за положен от него труд в рамките на един месец, като в случая възнаграждението е получено след повече от два месеца.

С оглед изложеното, съдът намира, че събраните писмени и гласни доказателства пред въззивния съд изясняват всестранно и пълно обстоятелствата по делото и обосновават несъмнен извод за осъществяване на вменения на работодателя административно наказателен състав. В този смисъл, административно наказващият орган-Директора на Д "ИТ" в кръга на правомощията си, правилно и законосъобразно е ангажирал административно наказателна отговорност на работодателя за нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ. По изложените по–горе съображения, настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд, след като е установил правилно релевантните за спора факти, неправилно е приложил закона, поради което съдебното му решение следва да бъде отменено.

Въпреки този извод от гледна точка императивно вмененото си задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложената административна санкция, съдът намира, че материалният закон е нарушен при правното квалифициране на деянието, респективно при административното наказване, съображенията за което са следните:

Съдът приема тезата, че са налице изискуемите предпоставки за квалифициране на нарушението, като "маловажно" такова, отговорността за което следва да се реализира съобразно привилегирования състав на чл. 415в от КТ. Законодателят максимално конкретно е посочил какви са критериите, на които трябва да отговаря нарушението, за да се квалифицира по този привилегирован състав. На първо място е предвидено нарушението "да може да се отстрани веднага по реда, предвиден в този кодекс" и на второ-"от него да не са произлезли вредни последици за работници или служители". Нормата е императивна, т.е., не дава оперативна самостоятелност на наказващия орган да прецени по целесъобразност дали следва да я приложи. В този смисъл същият е бил длъжен да изследва предпоставките на чл. 414в от КТ и ако установи наличието им, е следвало да наложи наказание по привилегирования състав по-горе, а не по състав на нарушение по чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ.

В конкретния случай и позовавайки се на тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. на ВАС на РБ съдът приема, че извършеното деяние осъществява признаците на привилегирования състав на чл. 415в от КТ. Касае се за отстранимо нарушение /чрез заплащането на работника, което е направено видно от приложени писмени документи непосредствено след проверката на инспекцията по труда/, както и за нарушение, от което не са настъпили каквито и да било вредни последици за работници или служители. Действията на работодателя непосредствено след приключването на проверката, сочат за предприемане на конкретни мерки по отстраняване на нарушението, с което е осъществен първият критерий за квалифициране на деянието по чл. 415в от КТ. Не се твърди от деянието да са настъпили вредни последици, нито такива са доказани от наказващия орган и като такива не са описани и сред фактите в АУАН и наказателното постановление. Предвид изложеното, съдът приема, че нарушението е "маловажно" по смисъла на чл. 415в от КТ и работодателят, следва да бъде наказан именно по този привилегирован състав. Изводът за приложимост на закон за по-леко наказуемо нарушение не е свързан с промяна на обстоятелствената част на обвинението предявено на нарушителя, поради което и изцяло в правомощията на съда, като касационна инстанция, е да измени НП в смисъла по-горе. При определяне размера на санкцията по чл. 415в от КТ състава отчете, че въпросния служител е получил дължимото му възнаграждение, което обстоятелство изрично е заявено в съдебно заседание. Липсата на вредни последици и това, че незабавно са предприети действия по отстраняване на нарушенията, състава не цени, като смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като са взети предвид от закона при определяне на нарушението по привилегирования състав.

С оглед изложеното и предвид дисциплиниране на работодателя за своевременно заплащане на служителите, касационен състав на Административен съд Перник намира, че за да бъдат постигнати целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, санкцията при прилагане на този институт следва да е в максимален размер от 300 /триста/лева, като се отчете обстоятелството, че се касае за производствено предприятие формиращо печалба.

С оглед изложеното и на основание чл. 220, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, състав при Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 32 от 01.02.2016г., постановено по а.х.дело № 1902/2015г. по описа на районен съд Перник, с което е отменено наказателно постановление № 14-0000213 от 30.09.2015г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" Перник, с което на "***”ООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.***, представляван от управителя ЗБЙ*** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за извършено административно нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №№ 14-0000213 от 30.09.2015г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" Перник, с което на "***”ООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.*** представлявано от управителя ЗБЙ*** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за извършено административно нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, като НАЛАГА на "***”ООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ***, представлявано от управителя ЗБЙ*** за същото административно нарушение на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ имуществена санкция в размер на 300/триста/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/